Препоръчва се на земеделските производители да правят  редовни обследвания на посевите и при откриване на поражения от “снежна плесен” (особено в прорасналите посеви), трябва  да направят притъпкване на снега с валяци. На откритите площи се правят приспособления за снегозадържане, а в нивите, където се задържа вода, тя трябва да се отвежда.

Пшеницата не понася задържането на вода. Когато посевът престои повече от 10 дни под нея, то той ще загине напълно. За да се избегне това, през топлите дни на януари около по-ниските ниви трябва да се направят канали за отводнаване.

През януари се прави подготовка на  тороразпръскващата техника. Фермерите трябва да осигурят необходимите им азотни торове за подхранване на есенниците. Към края на месец януари в равнинните и по-топли райони на България, през дните, когато почвата е в замръзнало състояние може да се извърши подхранването на житните посеви. Когато през есента не е правено подхранване с азот то цялата норма се внася през зимата. При опасност от изнасяне на азота от почвата при наклонени терени с помощта на  водите от бързо топящ се сняг, необходимото количество азот може да се внесе на два пъти - януари-февруари и в края на март.

Когато температура на въздуха е по-висока от 6-7 градуса през топлите часове на деня се извършва обследване на площите за наличието на обикновена полевка. Колониите се броят по диагонала на блока. Затрупват се 10 колонии и след 24 часа се проверяват. Броят на отворените ходове разделен на 10 дава плътността на 1 дка - при плътност на 1 колония на дка започва залагане на отровни примамки.

При наличие на 2-3 ларви или 2-3 повредени растения на един квадратен метър се прави третиране срещу житен бегач, когато ларвите са в трета възраст.

Ранното пролетно азотно торене се извършва преди възобновяване на вегетацията в периода края на февруари и началото на март. Преди започване на вегетацията житните растения са най-изтощени от зимния период, с изчерпани въглехидратни резерви и поради това имат нужда от лесноусвоима азотна храна. Ефективността на торенето зависи от редица условия - състояние на посева, климатичните условия, сортът и не на последно място запасеността на почвата с минерален азот. За тази цел е необходимо да се вземат почвени проби по определена методика, като на базата на извършения агрохимичен анализ и очаквания добив се определя нормата на торене. Амониевата селитра може да се внася на всички почви. Карбамидът се използва при наличие на дебела снежна покривка, замръзнала или преовлажнена почва. Карбамидът не е подходящ за торене на почви с алкална реакция и температура на въздуха над 6 градуса. При зимните житни култури продължава вредната дейност на ларвите на житния бегач. Те надъвкват листата и може да унищожат част от растенията. Повредените органи изсъхват, добиват кафяв цвят и приличат на топчици от кълчища. През февруари борбата с ларвите на житния бегач започва да се води при ПИВ 3-4 бр. на кв.м. Могат да се използват следните препарати: Релдан 50 ЕК - 150 мл/ дка; Вазтак 10 ЕК - 30 мл/ дка; Дурсбан 4 Е - 100 мл/дка; Нуреле Дурсбан - 70 мл/дка и др.

Месец февруари е подходящ период за сеитба на кориандър, резене, анасон, кимион, ким, и копър. Препоръчително е за сеитба да се използват семена от последната реколта. Те трябва да бъдат добре почистени. Отстраняват се повредените от семеяда семена. Важно условие е почвата да бъде добре подготвена и чиста от плевели.

Пролетни житни култури

През февруари започва сеитбата на пролетния ечемик и овес. Задължително трябва да се засяват обеззаразени семена. Използват се следните препарати: Витавакс 200ВП - 200г/100 кг семе срещу праховита главня и ленточна болест по ечемика. Суми Голд 150 мл/100г семе в 4 литра вода, Дивидент Стар 036 ФС - 150 мл/100 г семе в 4 л вода.

При затопляне на почвата до 10 градуса, след средата на месеца може да започне и сеитбата на слънчогледа.В началото на месец март, при възможност за влизане в нивите, се засява резенето, анасона, кориандъра и копъра, тъй като при късна сеитба добивите от тях значително намаляват. Произвежда се тютюневият разсад. При пшеницата и ечемика във фаза братене се третира с хербициди на базата на 2,4 Д срещу широколистните плевели.

Грижи за полските култури

При люцерната може да се наложи да се извежда борба с люцерновия листояд. При пшеницата и ечемика във фаза братене, се третира с хербициди на базата на 2.4Д, срещу широколистни плевели. През месец март започва подготовката на почвата за сеитба на пролетни култури, а в края на месеца, при благоприятни условия може да започне и сеитбата на слънчогледа.

Грижи за тютюна

Подходящи за тютюневите лехи са места с южно изложение и лек наклон. Наесен се извършва дълбока оран и се оформят тирове. Напролет лехите се прекопават и се заравняват, оформят се с размери: дължина 10 м, ширина 1 м и височина 12-15 см. Лехите се торят с 150-200 г амониева селитра, 120-150 г суперфосфат и 100-120 г калиев сулфат за 10 кв.м площ. Ако преди сеитбата почвата е пресъхнала се прави поливка. За ранно производство на разсад сеитбата трябва да се извърши с рътени семена. Посевната норма за ориенталски тютюн е 5-6 г сухи семена за леха от 10 м За предпочитане е сеитбата да се извърши с лейка с перфорирана тръба. След засяване лехите се покриват с обеззаразен оборски тор с дебелина на слоя 6-8 мм. Засетите лехи се покриват с полиетилен. Използват се двойни пластмасови дъги. За 1 леха от 10 кв.м са необходими 12 носещи и 12 притискащи дъги. За равномерно поникване на разсада не трябва да се допуска просъхването на горния почвен слой на дълбочина 3-4 см в периода от засяването до фаза “кръстосване”. След тази фаза до формирането на 3-ти чифт листа се полива по - рядко. След фаза “вдигане на уши” се полива по-обилно. За да се закали разсада 8-10 дни преди първото скубане поливките се преустановяват. Лехите трябва да се проветряват за да се регулира температурния режим. Плевенето на лехите трябва да се извършва редовно. След плевене се прави поливка. Нормално развитият разсад има стъбло с дължина 11-13 см и дебелина 4 мм. За засаждане на 1 дка с ориенталски тютюн са необходими 20-25 м2 разсад. Необходимо е правилно провеждане на растителнозащитните практики, които са гаранция за производство на здрав и качествен разсад. Едни от най-разпространените болести са сечене, черно кореново гниене, мана и див огън.

През Април започва сеитбата на пролетните култури, тяхното подхранване, подготвят се площите за късните култури. През този месец започва провеждането на борбата срещу болестите, неприятелите и плевелите.

Царевицата пониква, когато температурата на почвата е над 10-15 градуса. В Южна България сеитбата започва от 10-20 Април, а в Северна България и Добруджа през втората половина на месеца до началото на Май. Не е препоръчително да се сее царевица, фасул, соя, и фъстъци, ако на същото място е отглеждан слънчоглед. Правете правилен сеитбооборот във вашите земеделски площи, ако това е възможно и не засявайте всяка година една и съща култура на едно и също място.

При царевицата в зависимост от групата и сорта се реколтират следните бройки растения на дка :

Слънчогледът трябва да се засява на същото място след период от 5-6 години. Започва разсаждането на тютюна на постоянно място в южна България след 25 април, а в Северна България към края на месеца и началото на Май.

При старата люцерна се следи за появата на люцернов листояд, малък люцернов хоботник, люцернов коренов хоботник. При поява на неприятелите се третира с подходящи препарати.

Основните мероприятия през месец май включват опазване на културите от болести и неприятели.

При житните култури трябва да се направят обследвания за да се установи дали има брашнеста мана, листни и стъблени ръжди, септориоза, листни въшки, житни мухи, пиявици и най-вече житни дървеници. След завършването на обследването от селскостопанските производители и след констатирането на факта, че болестите и неприятелите са достигнали праговете за икономическа вредност, то тогава трябва да започне и съответната химическа борба.

При царевицата и слънчогледа основните мероприятия включват мерките за опазване от плевели в началния етап на развитие. Мерките включват третиране с хербициди или двукратно окопаване и загърляне. С първото окопаване е добре да се извърши и азотно подхранване.

При памука и фъстъците трябва да се изберат подходящите хербициди, които се внасят:

При избирането на един от двата начина на използване на хербицидите трябва да се отчете фазата на развитие на културата и фазата на плевела.