Патогенът Pyrenophora avenae се пренася със семената под формата на мицел и може да се запази жизнеспособен в тях за дълъг период от време. Гъбата може да причини загиване на пониците още в процеса на поникването им. При слаба степен на заразяване пониците могат да се възстановят, но по първите листа остават кафяви петна или ивици. Вторичните заразявания водят до формиране на по-интензивни, червено-кафяви напетнявания. Метлиците могат да бъдат заразени от конидиалната форма.
По време на фенофаза изметляване зърната в болните метлици са превърнати в сравнително компактна, черна главнива маса. В основата на зърната се вижда тънка, прозрачна ципа, която покрива главнивата маса от спори. Плевите и осилите са по-слабо засегнати. Спорите се разпрашават по време на вършитба и полепват по здравите семена или попадат между плевите и зърната. От повърхностно заразените семена се развиват системно заразени поници.
В началото на изметляване от влагалището на последния лист се показва по-малка и сбита метлица, чиито зърна и плеви са превърнати изцяло в черна, праховидна, главнива маса от спори. Тези спори се разпрашават по време на цъфтежа и заразяват новообразуващите се семена на съседните растения. Болестта се разпространява чрез вятъра или по време на вършитбата. По време на покълнването на семената младите поници се заразяват по системен път от спорите, намиращи се под люспите или по повърхността на семената.
Овесът се напада от специализираната форма Puccinia coronata съществуват и пато-типове, които са специализирани спрямо някои устойчиви сортове. Напролет овесът се заразява от пренасяни по въздушен път ецидиоспори, образувани върху междинните гостоприемници от род Rhamnus - у нас най-често R. cathartica (зърнастец) или чрез въздушнопреносими уредоспори от южните на нас райони. Епидемии от ръжди по зърнено-житните се развиват при вторично заразяване от уредоспори. Коронестата ръжда образува широки, оранжево-жълти пустули с брашнеста консистенция от уредоспори с размери, вариращи между 1-5 мм, неравномерно разпръснати по листната повърхност. В края на вегетацията се образуват телейтоспори, с които патогенът продължава развитието си върху междинните гостоприемници.
Ечемикът може да се сее от късна есен до ранна пролет. Това се дължи на факта, че единствено при него се срещат ясно обособени биотипове - зимен, зимнопролетен и пролетен, с голямо разнообразие на сортовете на всеки един. Разтегнатият срок на сеитба при тази култура се наблюдава почти всяка година. Най-често заради организационни причини, свързани с освобождаването на площта от предшествениците и съответната обработка на почвата. Друга основна причина са климатичните особености на годината.
Още статии...
Страница 1 от 22
Статии от животновъдство
- Защо погромът срещу българското пчеларство е програмиран в нечии болни глави?!Много пъти съм си задавал въпроса – „Заслужават ли си участта пчеларите? Отговорът е еднозначен - Да!!! През годините...Продължава...
- Как се получава манов мед?Как се образува мана? Маната се образува като листните и щитоносните въшки острия си смучещ устен апарат пробият...Продължава...
- Маточината в пчеларството и кои растения могат да бъдат опасни за пчелите през периода на цъфтеж?За какво се използва маточината в пчеларството? Маточината е устноцветно растение, произхождащо от Южна Европа....Продължава...
- Значение на овощните култури за пчеларствотоОценките на отделяното количество цветен прашец и нектар от някои овощни култури са посочени в таблицата по долу. Според...Продължава...
- Медоносни ли са слънчогледа, земната ябълка и ливадите?Какво количество нектар се получава от слънчогледовите пити? В слънчогледовата пита има около 1500 отделни цветчета,...Продължава...
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- 6
- 7
- 8