След кръстосването на пшеницата с ръжта е създадена новата житна култура-Тритикале. Зърното му се използва за фураж, а от брашно на пшеница и тритикале се получава доброкачествен диетичен хляб. Освен за зърно, тритикале се отглежда и добив на зелена маса, която е по-богата на протеин от тази на ръжта.
Тритикале притежава и други ценни качества, заедно с високите си продуктивни възможности и хранителна стойност на зърното и зелената маса. То е по-малко взискателно към почвените и климатичните условия и е по-устойчиво на гъбни болести.
Подходящи предшественици за тритикале
Тритикале има по-малка взискателност към предшествениците, тъй като има мощно развита коренова система, с добра усвояваща способност. В сеитбообращението при редуването на културите тритикале заема мястото на есенните житни култури. Когато се отглежда за зелена маса, която се прибира през май, след тритикале може да се отглежда с успех царевица за силаж като втора култура.
Обработка на почвата при тритикале
След предшественици, които освобождават рано полето и при наличие на достатъчно влага, се извършва оран на дълбочина 18-20 см с едновременно брануване. До сеитбата на тритикале в зависимост от заплевеляването площта трябва да се поддържа чиста от плевели, чрез дискуване или култивиране. Последната обработка преди сеитбата се извършва на дълбочина 6-8 см, за да се създаде рохкав слой с твърдо легло под него.
Когато почвата е суха и се кърти на буци, не трябва да се оре, а да се извърши няколкократно дискуване на дълбочина 10-12 см. Последното дискуване трябва да бъде на 6-8 см дълбочина.
След късни предшественици обикновено обработката се извършва с дискови оръдия на дълбочина 10-12 см, като последната обработка е на 6-8 см дълбочина.
Торене на тритикале
Когато тритикале се отглежда за зърно, тори се както пшеницата, а когато се отглежда за зелена маса се тори с 10-12 кг N, 8-10 кг Р2О5 и 8-10 кг К2О на декар.
Сеитба на тритикале
Тритикале е устойчиво главни, ръжди и брашнеста мана и затова семената му не се третират преди сеитбата. То се засява през октомври, когато се отглежда за зърно. Когато се отглежда за паша през есента, тритикале се засява след 15 август и през септември. Когато се отглежда за зелена маса, която се прибира през май, сеитбата на тритикале се извършва през втората половина на септември за високите полета и от 1 до 15 октомври за равнинната част на страната.
Тритикале се засява с дискови сеялки при междуредие 10-15 см. Сеитбата се извършва с 500-550 кълняеми семена на 1 кв.м. (сеитбена норма около 20-28 кг семена на декар).
Грижи през вегетацията за тритикале
Рано напролет когато има изтегляне посевите трябва да се валират. Борбата с плевелите се води във фаза братене като се използват хербициди.
Критични по отношение на влагата са фазите вретене и особено изкласяване и наливане на зърното. Когато има засушаване, през пролетта могат да се направят 1-2 поливки. При гравитационно напояване поливните норми са 70-100 м3, а при дъждуване - 50-60 м3 на декар.
Прибиране на тритикале
Тритикале за зърно се прибира във фаза пълна зрелост еднократно, тъй като опасността от изронване е по-малка.
Във фаза изкласяване на тритикале е най-добрия момент за прибиране, когато се отглежда за зелена маса. Доброкачествен силаж от него може да се получи, когато се приберат целите растения във фаза млечно-восъчна зрелост.