Естрагон (тарос) е многогодишно коренищно растение от сем. Сложноцветни. Коренището, дебело 0,1-1,5 см, е дървенисто и с рядко разположени по него пъпки. Стъблата на eстрагон (тарос) достигат височина до 150 см и са разклонени или единични, като образуват цели туфи.
Листата имат линейно-ланцетовидна форма и са гладки. Някои сортове eстрагон (тарос) дават семена, които са много дребни, кафяви, яйцевидни. За храна като салата или подправка се употребяват листата и младите клонки на естрагон (тарос), които притежават приятен аромат, дължащ се на съдържащите се в тях етерични масла. Освен това листата на естрагона са богати на витамин С (до 70 мг %), каротин (6,8 мг %) и рутин (витамин Р) до 170 мг %).
Известни сортове естрагон (тарос) са руски - с матовозелена окраска на листата и френски - със силен приятен аромат. Мястото, където
Естрагонът се отглежда, чрез засаждане на резници, издънки, части от растенията и чрез разсад (при сортове, които дават семена). Издънките и части от растенията се получават при разделяне на туфите, което се прави през есента, но може и през пролетта. Всяка част трябва да има по 1-2 пъпки. Резниците от естрагон (тарос) се приготовляват от средните части на леторастите през юли. Резниците се нарязват с дължина 10-15 см
За получаване на разсад естрагон семената се сеят рано през пролетта полутопъл парник; практикува се рядко засяване. Посадъчният материал се засажда на разстояния 50/30 см. Още през първата година след засаждането до настъпване на горещините естрагонът (тарос) се прибира няколко пъти. Когато растенията до стигнат височина 18-20 см, отрязват се връхните им части с дължина 10-12 см. След това се развиват по-мощни стъбла, които се режат късно през есента до самата почвена повърхност. На места с по-сурова зима изрязаните туфи естрагон се покриват с разложен оборски тор, който ги пази от ниските температури и ги наторява.
Естрагонът се суши в сенчести, проветриви помещения.