Земеделие - Семена и посадъчен материал

Най-старата информация за грейпфрута датира от ХVII в., когато това вечнозелено дърво е било открито на остров Ямайка (носещ и латинското име „paradisi"). Английската дума грейпфрут идва от неправилното описание, дадено от ботаника Джон Лунан, който класифицирал големите, жълти и леко горчиви плодове като вид грозде. Първите дървета наистина приличали на огромни чепки грозде.

Ботаническото име на грейпфрута е Citrus paradisi  -  райски плод. Известно е, че изяждането на половин плод на закуска е един от най-полезните начини да се започне денят. Но колко от нас знаят, че белите семки, които внимателно отделяме, са пълни с полезни хранителни вещества? Те са изключително богати на природни флавоноиди и аминокиселини.

Като напълно нова храна грейпфрутът е отбелязал някои промени през последните 75 години. Докато през 1970 г. консумацията му се е определяла главно от популяризираната  „грейпфрутова диета", през 1983 г. Департаментът по селскостопански маркетинг на САЩ отчита, че по употребата на пресни плодове и зеленчуци в Ню Йорк той е изпреварен само от картофите, портокалите и ябълките.

Вътрешността на плода е богата на витамин С и калий, желязо, калций и някои минерали, а също така на флавоноиди  -  растителни вещества, за които е известно, че предпазват от рак и сърдечни заболявания. Розовите и червените видове грейпфрут са богати на бетакаротин (родоначалник на витамин А). Биологически активните природни вещества, които се намират в семената, унищожават някои паразити и подпомагат организма в производството на полезни бактерии.