При определени условия (високи норми азот, висока гъстота на посева) ечемикът може да бъде склонен към полягане. Докато по-слабите посеви може да не се повлияят от неблагоприятни въздействия, то податливите на полягане посеви може да бъ­дат засегнати, което води до неравномерно узряване

и понижение качествата на зърно­то. Затрудненото прибиране на полегналия ечемик с комбайни намалява добива на прибраното зърно. Високото заплевеляване води до допълнителни трудности при жът­вата и увеличава разходите по просушаване на зърното. Поради това е важно да бъде сведено до минимум полягането и в част­ност ранното, което причинява най-големи щети. Полягането може да бъде ограничено по различни начини, включително и чрез прилагането на растежни регулатори.

Има доказателства, че някои растежни ре­гулатори могат да подобрят развитието на кореновата система, като влияят върху броя на братята и броя на образуваните класове, когато са приложени в ранните фази от раз­витие на културата. Съществуват схващания, че по този начин се подобрява добивът.

Борба срещу полягането на ечемика

Склонността към полягане трябва да бъде ограничена чрез избягване на ранна сеитба, прицизно азотно торене и избягване на зави­шени сеитбени норми. Някои сортове ече­мик (ниско - или твърдостъблени сортове) са по-толерантни спрямо полягането и могат да бъдат отглеждани без прилагане на рас­тежни регулатори.

Растежните регулатори, използвани за ограничаване на полягането, се прилагат основно чрез пръскане в началото на врете­ненето - фенофаза на развитие, като еднократно или разделно прилагане на до­зата, с цел да се скъсят или заздравят междувъзлията от долните етажи. Третирания­та могат също така да бъдат извършени по-късно, по време на фенофенофаза вретене­не за скъся­ване на връхните междувъзлия, като това

ще спомогне за намаляване общата височи­на на стъблото. Трябва да се избегне изпо­лзването на растежни регулатори, ако посе­вите са подложени на стрес (екстремни ус­ловия - напр. суша), за да не се затрудни изкласяването.