Животновъдство - Коневъдство

Делиорманският кон е бил един от най-търсените на Балканския полуостров и в цялата османска империя. Славата му отдавна е прехвърлила границите на България. В миналото делиорманският кон се е отглеждал в Лудогорието. Лудогорието (Делиорманът) обхваща голям дял от Североизточна България, а именно земите между Дунав, Бели Лом, Провадийска река и Добруджа. Най-високата част на областта е Лудогорското плато, което е с надморска височина 250-350 м. и е наклонено към север и североизток. В тази посока надморската височина постепенно намалява и достига около 50 м при река Дунав. Климатът е умереноконтинентален. Лятото е сухо и горещо, а зимата сурова и студена. Някога тази област е била покрита с трудно проходими вековни гори, откъдето е получила и името си Делиорман - „дива гора" или „вековна гора".

Животновъдство - Коневъдство

В Индия съществува една уникална порода коне, за която малко хора знаят. Нарича се „марвари“ по името на района, където се е развъждала, а именно – в сърцето на раджастанската пустиня. Не малко фолклорни песни възпяват изящната стойка, храбростта и лоялността на марварските коне. Произходът им не е съвсем ясен, но се предполага, че са се появили в резултат на кръстоска между арабска и туркменска порода. Резултатът бил впечатляващ – средновисок кон с изключително здрави копита, издръжлив на пустинни условия и дълги лишения. Неговата най-голяма особеност са ушите. Те са извити навътре и се събират в крайщата, така че почти образуват дъга. Това позволява на коня да извръща ушите си на 180 градуса.

Животновъдство - Коневъдство

Пукнатините в роговата стена на копито са доволно често явление. Причиниите за възникването им могат да бъдат различни: сух рог, притискане на копитото, неправилна постановка на крайниците, къси подкови, неправилно подрязване, използване на дебели клинци при слаби стени , прекомерно изтриване на роговата стена. Лечението на пукнатините е наложително, защото при тях се поразяват чувствителни тъкани, възникват усложнения , съпроводени с окуцяване.

 

Животновъдство - Коневъдство

В десетте западни щата, в които се срещат диви коне, незавидната задача за контрол на всичко, свързано с обществените земи (животновъдство, полезни изкопаеми, гори, природозащитници, туристи, дива природа, мустанги и речни басейни), се изпълнява от Бюрото по управление на държавните земи (БУДЗ). То стопанисва 1 000 000 кв.км от непрекъснато променящия се американски Запад, които могат да бъдат „използвани по различни предназначения“. Теоретично би трябвало да има достатъчно пространство за всички предвидени цели, но на практика няма (и никога не е имало) земи, които са били използвани по няколко предназначения – приоритетите са били определяни от съответната епоха.

Животновъдство - Коневъдство

За автора

Доналд Макмикън комбинира страстта към ездата с изучаване на физиологията и еволюционната психология. Доналд има научна степен и докторат по физиология на физическата дейност от Тексаския университет в Остин. Д-р Макмикън е бил поканен в Швеция като ръководител на научно изследване по психология на коня, към Шведския ветеринарен университет в Упсала, през 1980-1982. Доналд е преподавал в продължение на много години в Къмбърланд Колидж, който сега е част от Университета в Сидни. Работил е също с проф. Рубен Роуз, по създаване на лаборатория за изследване на конската мускулна сила към ветеринарното училище.