Грижите на овцевъдите за получаването на висококачествена непрана вълна започват далече преди стрижбата на овцете. Храненето на овцете през цялата година трябва да бъде пълноценно, като през зимния период се осигури пълноценен белтъчен фураж. През летния сезон пашата не трябва да се провежда на площи с плевелни растения, чиито семена и плодни кутийки силно замърсяват руната, каквито са обикновено площите около напоителните канали, край пътища и др.
Овцете от породата Аваси са внесени за първи път у нас през 1977 година.
Овцете от породата Аваси са с бяла вълна, кафява до рижа глава и крака и големи клепнали уши. Овцете са безроги, а кочовете обикновено рогати. Породата Аваси принадлежи към групата на тлъстоопашатите овце. Тя се отглежда за мляко, месо и вълна. Овцете са издръжливи и добре понасят летните горещини и зимните студове. Млечността на породата варира от 270-380 литра, като отделните стада дават над 500 литра. Средната млечност на тази порода у нас е 300-360 литра.
Старозагорска овца
Старозагорската овца се отглежда в районите около гр. Стара Загора и Нова Загора.
Овцете са едри, с дълго тяло, сравнително тесни гърди, с бяла полугруба вълна, бяла глава и бели крака. Главата е гола, суха, ушите дълги, шията дълга, гърбът равен.
По външни форми Старозагорската овца прилича много на Източнофризийската овца. Млечността на Старозагорската овца варира от 160 до 210 литра, живо тегло 55-60 кг. а на кочовете до 100 кг. Вълнодайността е от 2.5 до 3.0 кг, средна плодовитост - около 130 агнета.
Овцевъдството в България има традиции. До разформироването на фермите в бившите ТКЗС ние притежавахме уникален генофонд, като само аборигените породи и от родия наброяваха над 15. С малки изключения всички породи бяха отечествени плод на дълъг период на селекция.