Породата белгийски великан (Flemish Giant - Flanders) е една от най-старите, които са създадени от хората.
Има данни, че породата белгийски великан е съществувала още през XVI век. Породата Създадена е в Белгия - провинциите Гент и Фландър. Така породата белгийски великан (Flemish Giant - Flanders) е получила и името си. Зайци от породата белгийски великан се срещат навсякъде по целия свят, където се развъждат домашни зайци. Важно е да се знае, че на различните места породата е претърпяла известни изменения. В Германия и Франция тази порода зайци е разпространена под името фландърски великан, а в Америка - фламандски великан.
Зайците от породата са най-едри и най-тежки. Тялото им е дълго, широко и замускулено. Главата на белгийския великан (Flemish Giant - Flanders) е доста голяма, широка и грубовата. Този факт е очевиден особено при мъжките индивиди Главата е хармонично поставена по отношение на тялото. Ушите са големи, широки, плътни, изправени и достигат дължина 15-18 см. Шията е средно дълга и добре замускулена. Гърдите са широки и дълбоки с обхват 35-44 см. Гърбът е равен или слабо изпъкнал към пояспицата и крупата. Крупата е широка около 8-9 см. В областта на шията възрастните женски зайци имат добре развита кожна гънка (гердан). На долната си челюст мъжките зайци имат костен израстък, който е голям колкото копче. Дължината на тялото на белгийския великан (Flemish Giant - Flanders) е 65-67 см, като в отделни случаи може да достигне до 1 м. Живото тегло при възрастните зайци е 6-7 кг, а отделни индивиди достигат до 12 кг.
По цвета на космената покривка зайците от породата белгийски великан (Flemish Giant - Flanders) имат четири разновидности:
- Тъмносив - подобен е на цвета на кенгуро. Влакната са осилести, черни и тъмносиви. Те са равномерно разпределени по цялото тяло. Пуховите влакна са с гълъбов цвят. Коремът и вътрешната страна на краката имат по-светло оцветяване.
- Железносив. Космената му покривка е ръждива и има сивобяла искра. Осилестите влакна имат оцветяване на зони. В основата са гълъбовосиви, по средата кафяви, а на върха черни. Пуховите влакна имат сивогълъбово оцветяване.
- Черен цвят. Такъв е цвета по цялото тяло, като има съвсем слабо просветляване по корема, вътрешната страна на краката и долната страна на опашката. Пуховите влакна имат тъмногълъбово оцветяване. Зайците с черен цвят на космената покривка се срещат по-рядко. Цветът е неустойчив се предава рядко на поколението.
Сив (по-светъл или по-тъмен). Счита се, че този цвят е най-стар и най-разпространен за зайците от породата белгийски великан. Осилестите влакна имат различно оцветяване по дължината. Долната им част е гълъбовосиня, средната е жълта, а горната е черна. Съчетанието на тези цветове дава жълтеникавосиво оцветяване на космената им покривка. Така цвета на космената им покривка много прилича на този на полския див заек. Пуховите влакна имат гълъбовосин цвят. Коремът, вътрешната страна на краката и долната страна на опашката са светли до бели.
Зайците от породата белгийски великан (Flemish Giant - Flanders) са много плодовити.
При едно раждане, броят на малките е около 6-8 зайчета, но има случаи и на много повече. Зайчетата се раждат със средно живо тегло 60-65-70 гр. На едномесечна възраст те достигат 700 гр., на 2 месеца - 1700 гр., на 4 месеца - 2700 гр. и на 6 месеца - 3900 гр.
Породата белгийски великан е сравнително къснозряла порода зайци. Обикновено женските се пускат в разплод на 8-10-месечна възраст.
У нас зайци от породата белгийски великан се отглеждат отдавна. Те са годни за клане след 4-месечна възраст. Тъй като белгийския великан е по-взискателен по отношение на храненето и по-специално към концентрираните фуражи, той е по дребен от зайците отглеждани в чужбина. Освен това белгийският великан е кръстосван с чинчила, кочовати зайци, местни и други породи, вследствие па което породата не е запазена в първоначалния си вид. Развъжданият у нас белгийски великан е по-дребен, с по-ниска жива маса, по-лека костна система и по-скорозрял и е широко разпространен в личните стопанства.