Биоземеделие.Бялабреза за здраве.
Описание: Високо дърво или
храст, с гладка, тънка, бяла кора, която се обелва на хоризонтални ивици. Младите клони са прави. Листата са ромбовидни или сърцевидни. Мъжките съцветия са дълги. Цъфти през пролеттта.
Разпространение: Расте из горите, сечищата и по скалистите места – в зоната на иглолистните и буковите гори навсякъде в страната. Отглежда се и като декоративно растение в паркове и градини. Употребяема част: За лечебни цели се използват листата, листните пъпки и кората. Листата се събират през юни-септември, когато са напълно развити. Пъпките и кората – през април и май, по време на движение на соковете в растението и преди разпукването на пъпките.
Съставки: В листата се съдържат около 0,05% етерично масло, сапонини, дъбилни вещества до 10%, витамин С, никотинова киселина и флавоноидните съединения хиперозид, апигенин, кемпферол и др. Листните пъпки съдържат до 8% етерично масло с приятна миризма и смолисти вещества. Корените съдържат ...
... зрънца на прашеца при различните видове растения имат характерна за вида форма, големина, цвят и други външни белези. Обикновенно, когато в семейството няма пило (есен, зима), пчелите могат да живеят само на мед. През активния сезон обаче за поддържане на техния организъм, за произвеждане на млечице, восък и др., цветният прашец е абсолютно необходим. Особено неблагоприятно се отразява недостигът на прашец през ранна пролет. Установено е, че за едно силно семейство са необходими 20-30кг. годишно. Събраният и омесен със слюнка прашец се складира в килийките, където се смесва с мед и добре се притъпква. там е подложен на млечнокисела ферментация и други биохимични процеси, които го предпазват от разваляне. Според хранителната му стойност за пчелите А. Маурицио (Швейцария) разделя растенията на 3 групи.1. група – питомен кестен, минзухар, житни култури, мак, живовлек, круша, върби, червена и бяла детелини. 2. група – явор, острици, бук, слънчоглед, топола, глухарче, бряст, царевица. 3. група ...
50 вида лъжат с цвят, шапка и пънче.
Ядливите гъби в България са около 200 вида, но от тях се берат окол 40. Много от гъбите имат свои отровни двойници. Те са около 50 вида.
Най-опасна за новобранците, тръгнали да берат гъби, е зелената мухоморка. Тя прилича на полската и ливадната печурка и расте през юли и август. Отровата й обаче става по-силна, когато времето е горещо и влажно. Затова токсиколозите очакват бум на отравянията през август. Зелената мухоморка се познава и по миризмата – тя придобива тази на сурови картофи. Последната и най-сигурна проверка дали не сте сбъркали зелената мухоморка с печурка е да оставите гъбите да престоят 24 часа. Ако през това време гъбата остане бяла под шапката си, то със сигурност е отровният двойник. Печурките потъмняват.
Лечението на отровен от гъби е трудно и скъпо. На такива пациенти често се прелива над 3 л кръв на ден.
Защото в повечето случаи те постъпват в болница, когато отровата е съсипала черния дроб. За съжаление за много от пациентите ...
... и горски дървета. Това е мнаго важно да се знае, защото овощните и горските дървета имат общи болести и неприятели с дърветата в овощната градина.
Предпочетените за защитния пояс дървета трябва да притежават и други стопански ценни свойства катонапример:
липата е отлично медоносно растение;
брезата, брястът, ясенът и орехът притежават ценна дървесина за изработване на различни дърводелски изделия;
кленът, ясенът и брястът дават клони за подпори на овощните дървета.
Следните видове дървета могат да вземат участие в защитните насаждения на овощните градини - канадска топола, бряст, пирамидална топола, ясен, бреза, орех, липа, клен и други видове, които отговарят на посочените по-горе условия. Не трябва да се засаждат в защитните пояси на овощните градини дъб, габър, бяла акация, глог и други дървета, които имат общи стопански важни болести и неприятели с овощните дървета. При поливни условия особено подходящи са пирамидалната топола и канадската топола, които израстват много бързо ...
Полезна информация за овощните култури.Защитни насаждения около овощните градини. Овощните насаждения трябва да се създават на подходящи места, естествено защитени от силни ветрове. Ако няма естествена защита от ветровете, трябва да се създаде изкуствена защита чрез засаждане на защитни пояси. Опитът и практика показват, че без съответна естествена или изкуствена защита от силните ветрове овощните дървета имат слаб растеж и плододават незадоволително. Как влияят на ветровете на овощните растения? Силните ветрове имат рязко проявено неблагоприятно влияние върху овощните растения. Силните ветрове действат неблагоприятно в няколко насоки: изсушават почвата и повишават изразходването на вода от овощните растения, поради което те страдат от засушаване, имат слаб растеж и дават ниски добиви; изсушават нектара на цветовете и пречат на летежа на пчелите, с което в много голяма степен пречат на опрашването и оплождането на цветовете, което също силно намалява добивите; събарят много плодове, ...