Биоземеделие.Вишната като целебно растение.
Описание:
Високо до 8 м дърво с
широка корона. Листата са последователни, продълговато елипсовидни до продълговато яйцевидни. Листните дръжки са без жлези или с 1-2 жлезички. Плодовете са сферични, червени и костилкови. Цъфти през април-май.
Разпространение:
Отглежда се в цялата страна до 1500 м надморска височина.
Употребяема част:
За лечебни цели се използват дръжките на зрелите плодове. Действие: Аперитивно, сърдечно укрепващо, пикочогонно, противовъзпалително.
Приложения:
Поради високото съдържание на плодови киселини във вишните, те се препоръчват и при заболявания на черния дроб, анемия, бъбречни заболявания и др.
– улеснява изхвърлянето на песъчинки от пикочните пътища
– диуретични чаеве
– Плодът и плодните дръжки се използуват като аперитивно, сърдечно укрепващо, пикочогонно, противовъзпалително и улесняващо изхвърлянето на песъчинки от пикочните пътища средство.
Начин на употреба:
– В народната медицина ...
Растителна защита на земеделските култури.Бяла ръжда по черешата и вишната. Бяла ръжда (червени листни петна) е икономически важна болест за повечето райони на отглеждане на черешата и вишната, но има най-голяма вредоносност за овощните разсадници и младите овощни насаждения. Най-типичните признаци на болестта са петната по листата - дребни (под 1 мм), пурпурновиолетово-червени. Петната по листата се явяват към края на май и при благоприятни условия (хладно и влажно време) покриват изцяло листата и причиняват масовото им окапване до степен на обезлистване. По долната страна на листата се образува характерен за болестта белезникав налеп, състоящ се от спороношенията на гъбата във вид на дребни фитилчета (те определят името бяла ръжда). За разлика от сачмянката тъканта на петната не опада. Особено бързо и масово окапват листата в разсадниците, в резултат на което летораслите и пъпките остават недозрели и през зимата лесно измръзват. Макар и рядко, при високочувствителните сортове, петна ...
Черешова муха - най-опасният неприятел на черешата и вишната.
Черешовата муха (Rhagoletis cerasi L.) е най-опасният неприятел на
черешата и вишната. Среща се навсякъде, където се отглеждат тези култури. Червивостта на плодовете, ако не се провежда борба, особено при късните сортове достига 80-100%.
Черешовата муха е дребно кафяво-черно насекомо с жълта глава, бледо-жълти прозрачни крила с по четири тъмни напречни ивици. Гръдният щит е светлооранжев, с четири дълги четинки. Пищялите и стъпалата са жълти, а бедрата са черни, с жълта връхна част. На преднегръда има две широки светли и три тесни черни ивици. Коремчето при женските е по-едро и накрая завършва с яйцеполагало, което при спокойно състояние на мухата е прибрано в коремчето. Дължината на тялото е до 6 мм при женските и до 4 мм при мъжките. Яйцето е жълтеникавобяло, с удължена елипсовидна форма и заострено към краищата дълго 0.5 мм. Ларвата е бяло, без глава и без крака червейче, със заострен преден и тъп, почти отсечен, заден ...
Растително защитни мероприятия в овощната градина.Щитоносните въшки са безброй видове и силно затормозяват дръвчетата.
. Ако видите черно
щитчепо клонките на дръвчетата това е калифорнийската щитоносна въшка, която зимува като ларва от първа възраст, разположена под черно щитче и много рядко като възрастна женска.
. Червената стридоподобна щитоносна въшка, напада много овощни култури - круша, слива, ябълка, череша, джанка, зарзала и др. Зимува като възрастна женска.
. Лъжекалифорнийската стридоподобна въшка зимува като ларва от втора възраст по кората на дърветата, най-често по стъблата и дебелите скелетни клони. Напада крушата, ябълката, сливата, черешата, вишната, кайсията, дюлята, прасковата.
. Запетаевидната щитоносна въшка поврежда ябълката, крушата, сливата, кайсията и други овощни видове. Зимува като яйце под щитчето на умрялата женска.
Съществуват още много видове щитоносни въшки чието намножаване е силно опасно за овощните дървета и довежда до силното им затормозване. ...
Растително защитни мероприятия в овощната градина.Бяла ръжда (цилиндроспориоза) по череша и вишна.
Бялата ръжда се
причиняванява от гъбата Blumeriella jaapii и е една от икономически най-важните болести по черешата и вишната. Силна проява има при дъждовна пролет или умерено топло време с температури между 17 и 20°С. Гъбата зимува в окапалите листа, където напролет се формират както аскоспори, така и конидии. С развитие на листата започва и заразяването. По горната повърхност на заразените листа се появяват дребни кафяво-червени до морави петна, с кръгла до неправилна форма.При влажно и дъждовно време върху долната повърхност на петната се образуват изобилно бели купчинки от спори, откъдето идва и едно от наименованията на болестта „бяла ръжда".
За разлика от сачмянката тъканта на петната не опадва. Особено бързо и масово окапват листата в разсадниците, в резултат на което летораслите и пъпките остават недозрели и през зимата лесно измръзват. Макар и рядко, при високочувствителните ...
...
Регистрирани ПРЗ са:
АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА
ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА
ДОЗА/ДКА
Концентрация
КАТЕГОРИЯ НА УПОТРЕБА
каптан
КАПТАН 80 ВГ
150-180 г/дка ВВСН 60-89 (първи отворени цветове – консумативна зрялост)
П2
тирам
ТИРАМ 80 ВГ
0,3%-череша,слива
П2
и др. регистрирани ПРЗ
ПРАСКОВЕН КЛОНКОВ МОЛЕЦ (АНАРЗИЯ)
Най-силно напада прасковата и кайсията, по-слабо сливата, черешата, бадема, вишната и др. Развива три, а при топла есен и четири поколения годишно. Зимува като гъсеница от втора и по-рядко от първа възраст в пъпките, в мумифицираните плодове, в разклонениятя на клонките, по дръжките на плодовете и по стъблото. Гъсениците се активизират през пролетта, при средна денонощна температура 14,5°С.Установено е начало на вредоносна дейност в някои обалсти на страната. Третиране в предцъфтежния период се налага при констатиране на плътност над регистрираните ПИВ (3%повредени леторасти или пъпки). Регистрирани ...
... окапалите листа се заравят, унищожават се какавиди на черешовата муха, вишневата листна оса, лъжегъсениците на костилкоплодовата листна оса, листоминиращите молци, черната сливова плодова муха, зимуващите форми на черешовия (вишнев) хоботник и други. Със заораване на листата се ускорява минерализацията им и загиват причинителите на болести, които зимуват по тях – струпясването по ябълката и крушата, бялата ръжда по черешата и вишната, червените листни петна по сливата. Почвените обработки трябва да се извършват внимателно, за да не се наранява кореновата система на дърветата, откъдето лесно се инфектират с бактериен рак или кореново гниене. Дълбочината на оранта се извършва в зависимост от възрастта на насажденията и типа на подложката.
БАЛАНСИРАНОТО ТОРЕНЕ– поддържа почвеното плодородие, осигурява добър растеж и добиви на плодните дървета, повишава устойчивостта им към вредители. Нуждите на овощните видове от хранителни вещества зависят от вида, сорта, възрастта и фазата на дърветата, ...
Мероприятия в овощната градина.Как влияят ниските температури на овощните дървета.
Ниските зимни
температури често са причина за повреждането на овощните дървета. Студоустойчивостта на някои овощни видове е достатъчно висока и те могат да преодолеят студа, затова са пригодни за отглеждане в студените райони.
Измръзванията могат да доведат до загиване на пъпки, леторасти, клони, а често и цели дървета. Върху издръжливостта на дърветата на ниски температури влияат видовите и сортови особености, закаляване, фазата на развитие при настъпване на студовете, агротехниката. Студоустойчивостта на овощните дървета е най-малка непосредствено след листопада, а най-висока през декември – януари.
Ябълката се счита за най-устойчива на студ - някои сортове издържат температури по-ниски от -30°С. След ябълката се нареждат вишната, сливата, крушата и черешата - те понасят температури с няколко градуса по-високи от тези при ябълката. Към чувствителните на студ видове спадат кайсията, прасковата ...
Мероприятия в овощната градина. Подложки за череша и вишня.
Черешата и вишната
се присаждат върху семенни подложки череша и махалебка. За подложка понякога се използва и вишна, но по-рядко. Семената за черешови подложки се събират както от дивата череша, така и от някои културни сортове. Тази подложка е по-подходяща за почви с добър механичен състав, дълбоки и добре овлажнени. При тежки и силно овлажнени почви се получава задушаване на корените, растенията не се развиват добре и загиват преждевременно. Махалебката също се използва много широко за размножаване на черешата и вишната, с които се сраства много добре и индуцира силен растеж. Особено подходяща е за по-сухи, каменисти и слабо варовити почви. Сортовете, присадени върху махалебка встъпват по-рано в плододаване и през първите години дават по-високи добиви. Вишневата подложка има по-добра приспособимост към почвените и климатичните услоивя. Отличава се с висока студоустойчивост и сухоусточивост и по-добре понася по-тежките, ...
Растително защитни мероприятия в овощната градина.Как да се борим с малката зимна педомерка. Малката зимна педомерка вреди на повече от 70 различни растения. Многоядни видове,които нападат почти всички овощни видове,с изключение на
прасковата, но предпочита най-много сливата, черешата, крушата, вишната и ябълката.
Малката зимна педомерка развива едно поколение годишно и зимува като яйце по връхните клони на дърветата. Яйцата са извънредно издръжливи на ниски температури. Рано напролет със затопляне на времето се излюпват младите гъсеници, които отначало се вгризват в набъбващите пъпки. Понякога в една пъпка се срещат по няколко гъсеници.
По-късно гъсениците изгризват младите листа, като остават да стърчат само дръжките и главната им жилка. Неприятелят поврежда също и цветовете на овощните видове. При масово нападение обезлистват цели дървета и насаждения, като правят и дълбоки нагризвания на младите и на наедряващите плодчета. Този неприятел напада с голямо предпочитание черешата ...
Растително защитни мероприятия в овощната градина.
Зимно пръскане срещу щитоносни въшки и акари.
Освен за болести, там където дръвчетата се нападат от щитоносни въшки и акари, трябва да се проведе пръскането и срещу техните зимуващи форми. Пръскането се ефективно и се прави срещу следните неприятели:
Ако видите черно щитче - калифорнийската щитоносна въшка зимува като ларва от първа възраст, разположена под черно щитче и много рядко като възрастна женска.
Червената стридоподобна щитоносна въшка, напада круша, слива, ябълка, череша, джанка, зарзала и др. Зимува като възрастна женска.
Лъжекалифорнийската стридоподобна въшка зимува като ларва по кората на дърветата, най-често по стъблата и дебелите скелетни клони. Опасна е за крушата, ябълката, сливата, черешата, вишната, кайсията, дюлята, прасковата.
Запетаевидната щитоносна въшка поврежда ябълката, крушата, сливата, кайсията и зимува като яйце под щитчето на умрялата женска. Има още много видове щитоносни въшки, чието ...
Растително защитни мероприятия в овощната градина. Мини по листата. Лошото е , че когато забележим мини по листата вече е късно и нищо не може да се направи. Миниращите молци вредят понякога така силно, че короната на дървото през
август може да стане «ажурна». Миниращите молци снасят яйцата си по листата, а излюпените гъсеници веднага се вгризват под кожицата на листа. Всеки молец има любимо растение и почерк. При ябълката са установени 21 вида, по крушата – 14, по дюлята – 8 листоминиращи молци.
Кръгло миниращиямолец има най-голямо значение у нас. Има 3-4 поколения. Отначало мината изглежда като светлокафява точка по горната страна на листата. С развитието на гъсеницата тя се разширява и се получават спираловидни ходове, които изглеждат като концентрични кръгли петна. Долната им страна е белезникава. При силно нападение обезлиства дърветата през вегетацията. Напада предимно ябълката и дюлята, но се среща и по крушата, черешата и вишната.
Ябълковият миниращ листов молец е разпространен ...
... възрастните, които нагризват набъбналите пъпки, цветовете и листата на черешата и вишната. По-късно правят дълбоки нагризвания по повърхността на плодчетата, които са с неправилна форма и открити рани. Женските снасят в зелените плодчета. При развитието си ларвата унищожава ядката. При доказан праг на икономическа вредност да се извърши третиране по следната схема: първо – при масово набъбване на пъпките, второ – след преминаване на цъфтежа.
Ранно кафяво гниене /Monilinia laxa/. Фенологично развитие: череши, вишни – ”разпукване на пъпките“ сливи стенлей – “ разпукване на зелени пъпки”, праскови – от “масова бутонизация до начало на цъфтеж” при ранни сортове, кайсия “начало на цъфтеж”. Болестта се появява от цъфтежа на дърветата до узряването на плодовете. Първите симптоми се наблюдават по цветовете и венчелистчетата, които некротират