Изкуственоотглеждане на яретата през бозайния период.
При изкуственото отглеждане яретата се отделят от майките си още при раждането и се
хранят изкуствено. Отстраняват се значителна част от недостатъците на естественото отглеждане на приплодите, но се изразходва повече труд. Изкуственото отглеждане на яретата до голяма степен облекчава фермерите при отглеждането на приплоди от маломлечни и с 2-3 ярета кози и дава по-големи възможности за по-правилно регулиране храненето на яретата.
При изкуственото отглеждане новороденото яре веднага след раждането се отделя от майката. Ярето се изтрива със сух парцал или стиска сухо сено, поставя се на топло да почине и след 1-2 часа се захранва с коластра. Коластрата се издоява в чист съд и веднага се дава на ярето, като при нужда се затопля до 38°С. През първите 2-4 дни след раждането козата дава слузесто, гъсто, жълто и възсолено мляко, което не се използва от хората, но е незаменима храна за новороденото яре. Коластрата помага за ...
... направления:
1. Редовно изследване за диагностициране на паразитните причинители. Неколкократно обезпаразитяване през годината. Нужните лекарства и препарати се предписват от ветеринарен лекар.
2. Ваксинации, изолация, ограничаване на контактите и забрана на неконтролирания внос. Редовно подрязване на копитата и лечебно-профилактични мероприятия против копитен гнилец.
3. Стриктно спазване на определена стратегия за борба с болестите на млечната жлеза и новородените и подрастващи животни.
4. Профилактика и борба с абортите. Контрол и оказване на необходимата помощ в най-отговорния момент, тогава когато козите раждат.
Друг важен момент, това е репродукцията ! Козите трябва да бъдат редовно заплождани, да раждат здрави и жизнени приплоди. Дори и най-съвременни, всички репродуктивни технологии (направляване на размножителния процес, изкуствено осеменяване, концентриране на ражданията, изкуствено предизвикване на близнене и др.) се базират на биологичните особености на всеки един ...
Доене на козите и грижи за вимето.
Добиването на повече и чисто мляко зависи главно от породата, режима на хранене и отглеждане, редовното и
правилно доене и грижите, които полага гледачът за вимето на козата.
Козето мляко няма никакъв страничен вкус и миризма. Неприятният вкус и миризма обаче се придобиват бързо, ако помещението не е почистено, козата е мръсна или се отглежда заедно с пръч. Урината и потта на пръча имат специфична миризма, която се предава и на козата при съвместното им отглеждане, а чрез нея и на млякото. Късата козина на козите за мляко спомага за поддържане на по-голяма чистота на животните, а оттам и за добиване на по-чисто мляко.
Доенето на козите започва по-рано или по-късно в зависимост от начина на хранене на яретата (естествено или изкуствено). Когато яретата се отглеждат изкуствено, козите започват да се доят веднага след окозването. При естествения начин на отглеждане доенето започва на 2,5-3-месечна възраст - след отбиването на приплодите. ...
Методите и техниката на развъждането на козите са както при овцете. Половата зрелост при козите настъпва на 5—8-месечна възраст. За първи път обаче те се използват за разплод на 1 1/2-годишна възраст. При добри условия на хранене и отглежданеяретата може да се използуват за разплод още на възраст 10—12 месеца при маса над 38—40 кг. Бременността при козите майки продължава около 5 месеца. Възпроизводството при тях може да се ускори, като се прилага двукратно окозване в една година или трикратно в две години. Козите се разгонват през почти всички сезони. При еднократно окозване заплождането е през есента, а раждането става през пролетта. Това позволява през летния период козите майки интензивно да се доят.
Обикновено яретата бозаят 2—3 месеца. При козите за мляко те се отбиват веднага след раждането и се отглеждат изкуствено. През първите три дни получават коластра от майките. След това постепенно в дажбата им освен майчино мляко се включват различни висококачествени фуражи (смлян овес, ...
