При благоприятни метеорологични условия през февруари продължават грижите за лозовите насаждения, макар че през февруари се извършват сравнително малко агротехнически и растително-защитни мероприятия в лозята. Проверява се за измръзнали пъпки. В слънчевите и по-топлите дни лозарите могат да обследват на лозята, за да установят наличие на акари, които нанасят сериозни повреди по насажденията. Определя се каква е числеността на акарите и се избират начините на борба с тях – механични или химични.
През февруари вредителите по лозата са в състояние на покой под кората на лозите, в основата на старите чепове и най-вече в пъпките. Затова се препоръчва почистване на старата кора по главините и рамената на лозата. Изрязват се, изнасят се и се изгарят всички заболели части, за да се унищожат зимуващите форми на антракнозата, червения овощен акар и други неприятели.
Започва и резитбата на лозята в по-топлите дни от месеца. Желателно е тя да приключи преди започването на сокодвижението. Резитбата ...
Ако през топлите дни на февруари не е извършена резитбата при отделните сортове лози, до края на март трябва да приключи. Към края на месеца и началото на април се извършва резитба на асмовидно отглежданите сортове. След приключване на резитбата на лозите се изнасят и изгарят лозовите пръчки и старата изсъхнала дървесина.
Отстраняват се всички счупени рамена и се залагат нови . Заложените плодни звена се привързват към носещите телове. Лозето се подготвя за обработки в междуредието и реда .Празните места се попълват с млади лозички или с подземни отводи от съседните лози.
Подготвят се площите за създаване на нови лозя като се извършва подравняване на терена и маркиране на разстоянията в реда и междуредията. Извършва се ремонт на подпорната конструкция.
Преди развитие на пъпките се извършва пролетна оран на дълбочина 15 см. Тори се с фосфорни и калиеви торове, ако това не е направено през есента. Торовите норми се определят след вземане на почвени проби за агрохимичен анализ. През ...
В последните години стана модерно на днешния ден да празнуваме два празника - българския Трифон Зарезан и католическия Свети Валентин.
Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на Свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по нов стил) или на 1 февруари (по новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден.
Празникът е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път той започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон. Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Според българския обичай, в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат ...
Актуални агро новини.Българската православна църква почита паметта на Свети мъченик Трифон.
Българската
православната църква почита днес паметта на Свети мъченик Трифон, наречен от народа Зарезан, защото се отбелязва в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята.
Свети Трифон живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. Заради силната си вяра още от младини той бил надарен от Бога с лечителска дарба.
По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 г., Трифон бил арестуван, подложен на мъчения и осъден да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал.
Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря.
През 1968 г. след въвеждането на Грегорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват.
Така паметта на Свети мъченик ...
