Колтуците, премахнати от доматите, могат да бъдат полезни
Ето само няколко полезни приложения за премахнатите от доматите колтуци:
Миризмата на домати не обичат плодовите оси, молците и ябълковият плодов червей. Колтуците останали при колтучене на доматите, може да засадите по краищата на пристъблените кръгове на ябълкови и крушови дървета. Такава биобариера ще се превърне в пречка за много вредители. Вместо колтуци на домати, същата роля може да изпълнят и копър или бял синап. Вкоренените колтуците - те ще се превърнат в късни доматени растения, които ще ви зарадват с реколта през първата половина на есента (ако имат време да узреят във вашия район). По подобен начин могат да се вкоренят и други части на растението - например върховете на доматеното растение. Прекършване на върховете е обичайна операция за спиране растежа на индетерминантните сортове.
Касисът много обича всякакви остатъци от домати. Поставете всички неизползвани остатъци под храстите и допълнително окачете на клоните ...
Мероприятия в зеленчуковата градина.
Колтуците на доматите - спасение след градушка.
Тази година сме
свидетели на много градушки паднали на територията на страната. В дворовете пострадаха както дърветата, така и зеленчуците, ако не са взети мерки за опазването им чрез защитни мрежи.
Ако градушките не са били толкова опустошителни и все пак има шанс за спасяване, трябва да знаете, че при доматите колтуците, които иначе отстраняваме, спасяват растенията от тотално загиване. Нещо повече – те ги възстановяват напълно и доматите по-късно плододават пълноценно. За да започне максимално бързо процеса на възстановяване на пострадалите от градушка доматови растения, веднага направете фитосанитарна резитба. Тя се състои в отстраняване на пречупените върхове или стъбла. За целта използвайте ножица. Отрезите се правят под счупената част на здраво с еднократно прерязване, за да са гладки. За да избегнете евентуално пренасяне на зараза при отстраняване на повредените части, носете буркан със ...
Дойде време за филизене на лозето.
През пролетта се извършва
първата резитбена операция на зелено - филизенето, чрез което се отстраняват младите ненужни леторасти до основата, когато достигнат 15-20 см дължина. По този начин се намалява броят на леторастите, осигурява се оптимално осветяване, по-интензивен растеж и по-добро узряване на пръчките.
При плододаващи насаждения, филизенето се прави след появата на ресите, за да може да се разграничат плодните от безплодните леторсти.
Когато се цели подмладяване на стари лози се отстраняват всички лакомци по многогодишните части, като се оставят само тези, които при следващата зимна резитба ще се използват за обособяване на нови плодни звена.
В случаите, когато от едно и също око по плодните пръчки покарат два летораста, по-слабият се премахва.
Много е важно по-късно да се отстранят колтуците в зоната на ресите (или по-късно да се прищипят на 4-5 развити листа), тъй като те пречат на нормалното опрашване. При развитие на повече ...
... на листата. За целта първо трябва да се уверите, че лозите са достатъчно натоварени с гроздове. Ако това е така, смело премахвайте колтуците, защото те ползват хранителните вещества на лозата и я изтощават. Към колтуците обаче трябва да се подхожда внимателно, тъй като те могат да станат резервен вариант за получаване на реколта, ако градушка удари насаждението. В случай, че лозата има слабо плододаване, върху лакомците може да се развият и гроздове, което да увеличи добива. Към колтучене се прибягва, когато лозите се развиват много буйно и колтуците причиняват зашумяване, което пречи на опрашването или на зреенето. Но и тогава те не бива да се премахват напълно, а да им се запазят по 3-5 листа. Цялостното премахване на колтуците е полезна практика при буйно растящите асми, ако те засенчват гроздето. И тук това трябва да се прави предвидливо, като не всички колтуци се премахват, а само онези, които наистина пречат. Други може само да бъдат прекършени на 4-6 листа.
През месеца израстват ...
... налага и допълнително изкуствено опрашване.
През юни може да се наложи и колтучене на филизите, които се развиват в пазвите на листата. За целта първо трябва да се уверите, че лозите са достатъчно натоварени с гроздове. Ако това е така, смело премахвайте колтуците, защото те ползват хранителните вещества на лозата и я изтощават. Към колтуците обаче трябва да се подхожда внимателно, тъй като те могат да станат резервен вариант за получаване на реколта, ако градушка удари насаждението. В случай, че лозата има слабо плододаване, върху лакомците може да се развият и гроздове, което да увеличи добива. Към колтучене се прибягва, когато лозите се развиват много буйно и колтуците причиняват зашумяване, което пречи на опрашването или на зреенето. Но и тогава те не бива да се премахват напълно, а да им се запазят по 3-5 листа. Цялостното премахване на колтуците е полезна практика при буйно растящите асми, ако те засенчват гроздето. И тук това трябва да се прави предвидливо, като не всички колтуци ...
Мероприятия в овощната градина.
Кои пъпки издържат повече на студ?
Пъпките на слабоустойчивите на студ сортове започват да измръзват при минус 16-17°С, а на тези с по-висока студоустойчивост - при минус 20-21°С.
Пъпките на колтуците и резервните пъпки в зимното око издържат повече на студ от главните пъпки.
Още по-висока е студоустойчивостта на черното око, ъгловите и спящите пъпки.
Ако има съмнение за измръзване на лозите, трябва преди резитбата да се установи степента на повредите.
Външно измръзналите очи не могат да се разпознаят от здравите. Затова се събират по 12-15 пръчки от основните сортове в насаждението, които се оставят при стайна температура (18-20°С) поне две денонощия. С остро ножче се правят напречни отрези на очите и на пръчките. Когато са живи пъпките, зимните очи имат свежо зелен цвят, а при измръзване - тъмнокафяв или черен. Така се установява процентът на загиналите главни и резервни пъпки в очите.
Когато дървесината е засегната, тя също почернява. При ...
Мероприятия в лозята. Събиране и вкореняване на резници от лоза за подложки. По правило резниците се събират след листопада
Изберете добре развити и узрели лозови пръчки - отрежете ги като
оставите по 2-2,5 см над най-горното и най-долното коляно. Почистете колтуците, ако има такива
Вържете пръчките на снопчета и непременно сложете етикети с надпис на сорта или вид на подложката
Може да ги съхранявате в изба при температура от 2 до 8 градуса. Наредете ги вертикално и ги заровете до около 10 см от основата в леко навлажнен пясък.
Тези резници се засаждат за вкореняване напролет, когато почвата на педя от повърхността стигне температура 12 градуса. Трябва да ги вкорените в дълбока, рохкава почва с възможност за поливане.
... се наложи и колтучене на филизите, които се развиват в пазвите на листата. За целта първо трябва да се уверите, че лозите са достатъчно натоварени с гроздове. Ако това е така, смело премахвайте колтуците, защото те ползват хранителните вещества на лозата и я изтощават. Към колтуците обаче трябва да се подхожда внимателно, тъй като те могат да станат резервен вариант за получаване на реколта, ако градушка удари насаждението. В случай, че лозата има слабо плододаване, върху лакомците може да се развият и гроздове, което да увеличи добива. Към колтучене се прибягва, когато лозите се развиват много буйно и колтуците причиняват зашумяване, което пречи на опрашването или на зреенето. Цялостното премахване на колтуците е полезна практика при буйно растящите асми, ако те засенчват гроздето. И тук това трябва да се прави предвидливо, като не всички колтуци се премахват, а само онези, които наистина пречат. Други може само да бъдат прекършени на 4-6 листа.
Сезонът е много подходящ за облагородяване на ...
Силните зимни студове са е състояние да причинят сериозни повреди по лозовото растение. Най-чувствителни на студ са корените на лозата, които измръзват при -5 -7°С. У нас не
са констатирани случаи на измръзване на корените на плододаващи лози. Обикновено се наблюдава частично измръзване на пъпките, по-рядко измръзване на всички пъпки, а много рядко - на цели лози. При слабо устойчивите сортове пъпките започват да замръзват при -16, -17°С, а при студоустойчивите - при -20, -21°С. В зимното око по-чувствителна е главната пъпка. Резервните пъпки и пъпките на колтуците издържат по-добре на ниски температури. Още по-висока е студоустойчивостта на ъгловите очи и спящите пъпки.
Полезна информация за лозите.
Измръзване на лозите през зимата.
Под влияние на ниските температури по време на зимния покой в различна степен измръзват отделни органи и
части на лозата. В зависимост от подготовката на лозите за зимуване, продължителността и степента на понижение на температурата измръзват частично или напълно зимните очи, пръчките и многогодишните части.
Зимните очи са сложни пъпки. Те се състоят от една главна (по-голяма) и 2-4 заместващи (по-малки). Главните пъпки са много по-чувствителни на ниски температури през зимата в сравнение с резервните. Те обаче са по-слабо родовити и ако след измръзване на главните пъпки се развие някоя от резервните, добивите са по-ниски, особено при десертните сортове. Зимните очи по страничните леторасли (колтуците) притежават по-висока студоустойчивост от зимните очи на основния (главния) леторасъл. Очите на по-тънките, но добре узрели пръчки, са по-устойчиви на измръзване в сравнение с по-дебелите. Спящите пъпки, разположени ...
Полезна информация за лозята. Колтучите ли, гроздето ще стане по-сладко.
Лозовите филизи в пазвите на листата си образуват т. нар. летни пъпки, които веднага се развиват като странични леторасти - тези израстъци се наричат колтуци.
Колтученето, като една от летните операции при лозата, е много ефективно, особено при десертните сортове.
Тази година сигурно ще бъде препоръчително, защото то може да повиши захарността на гроздето след дъждовете с няколко единици и да поосвободи лозите и асмите от много листа.
Правят го почти всички стопани на дворни лози
Колтуците хем са части, които черпят от резервните хранителни вещества на растението.
Но хем допринасят за залагането на повече цветни пъпки в зимните очи по летораста.
Друго тяхно предимство при лози, които имат нужда от пролетна подкрепа в някои години, е фактът, че пъпките по колтуците имат добра родовитост и може да се използват при пострадали от зимни студове лози.
Тази година обаче случаят не е такъв.
Източник: ...
Полезна информация за земеделските култури.Асмалък се формира бързо. Грижите след засаждането се състоят в редовно поливане, за да се поддържа почвената повърхност винаги влажна и без плевели.
Подхранва се 3-4 пъти с по 25-30 г азотен тор до средата на лятото. Редовно се почистват колтуците. Целта е да се получи прираст 2-2,5 м, който да достигне асмалъка.
През втората година грижите са почти същите. При нормално развитие растенията дават 2-4 разклонения.
През третата година се извършва резитба. Оставят се 1-4 пъпки според развитието на растенията. Следващите години се извършва резитба за производство. Тя бива къса, дълга и смесена:
Къса - клонките, които са дали плод, се режат на 25-30 см, като се оставят 2 пъпки след последния плод.
Дълга - оставят се дълги пръчки до 120-150 см.
Смесена - комбинация от двете.
При растенията със слаб растеж се прилага къса, а при по-силните - смесена и дълга резитба.
Важно: за плододаване се оставят пръчки, израснали върху двегодишна ...
... на появилите се жълтеникава до жълто-кафяви хлътнали петна. По-късно се намират отделни по-големи плодове, които много бавно нарастват и не достигат нормалната си големина. Отначало избледнява и пожълтява ножицата им в областта на шийката, а после и по-надолу. Краставиците са възкисели и не са годни за консумация - масово опадване на младите плодове и пожълтяваме на старите. По периферията на листата има тясна ивица от жълта или пергаментоподобна тъкан. Тя им пречи нормално да нарастват, поради което те се изкорубват. Отделни млади плодчета са изкривени под формата на полусвит пръст, а от горната им страна има широки надлъжни некротични петна, като че ли са причинени от ожулване - повреди от пестициди. Новообразуваните листа са по-дребни, грапави, мозаично прошарени със светлозелени петна, понякога завити по периферията към тръбната страна. Има случаи и на мозаично прошарване по плодовете - обикновена мозайка по краставиците. Младите листа, особено по колтуците, са леко набръчкани. По-късно ...
... защото е възможно от обработките или от по-силен вятър част от тях да бъдат унищожени. След 10-15 дни се прави второ филизене, с което се оставя окончателният брой на леторастите и се прави първото привързване. С филизенето лозата се подготвя за следващата резитба, улеснява се борбата с болестите и неприятелите, осигурява се по-добър растеж на останалите леторасти, създават се условия за тяхното по-добро огряване. Основно мероприятие при отглеждането на подложки за получаването на гладък резников материал е колтученето. Колтуците, които са се развили от летните пъпки на основния летораст, се премахват. Прави се, когато култуците са още крехки и малки, с дължина не повече от 7-8 см. Така не се нанасят рани върху основните леторасти. В плододаващите лозя се прилага рядко - при буйно растящи асми и сортове с големи листа, които засенчват гроздовете и ограничават свободния достъп на въздух до ресите.
С прищипване се премахва върхът на летораста заедно с 1-2 недоразвити листенца. Прекратява ...
Полезна информация за лозите.Резитба на лози, повредени от зимни студове.
Студоустойчивост на лозата
align="justify">Силните зимни студове са е състояние да причинят сериозни повреди по лозовото растение. Най-чувствителни на студ са корените на лозата, които измръзват при -5, -7 градуса. У нас не са констатирани случаи на измръзване на корените на плододаващи лози. Обикновено се наблюдава частично измръзване на пъпките, по-рядко измръзване на всички пъпки, а много рядко - на цели лози. При слабо устойчивите сортове пъпките започват да замръзват при -16, -17 градуса, а при студоустойчивите - при -20, -21 градуса. В зимното око по-чувствителна е главната пъпка. Резервните пъпки и пъпките на колтуците издържат по-добре на ниски температури. Още по-висока е студоустойчивостта на ъгловите очи и спящите пъпки.
Студоустойчивостта на културните сортове лози не е еднаква. Обикновено по-високодобивните и десертните сортове лози са по-слабо студоустойчиви. Сортове лози с относително ...
Ранно полско производство на домати.
Ранното полско производство на домати е застъпено в Петричко-Санданския район, в Южна България по
поречието на Марица и в Северна България - Плевенско, Русенско и Великотърновско.
Производство на разсад
Домати за ранно полско производство се отглеждат чрез пикиран разсад в култивационни съоръжения - топли парници и стоманено-стъклени оранжерии.
При използване на топли парници дебелината на пласта биотопливо варира от 45 до 50 см, а на торово-почвената смес е 15-16 см.
Преди засяването почвата в парника се накопава на около 10 см дълбочина за унищожаване на поникналите плевели, за намаляване съдържанието на въглероден двуокис и за отстраняване на излишната влага, заравнява се и се уплътнява с трамбовка.
Срокът на засяване е от 20.I до 5.II. На m2 се засяват по 4-5 гр. семена. За да се произведе разсад домати за един декар, необходими са 25-30 гр. семена. Семената се разхвърлят с ръка равномерно и отгоре се покриват с 1-1,5 см чиста и пресята ...
... му узрява през втората половина на август. Лозите са средно растящи, с висока родовитост. При стъблени формировки на отглеждане резитбата трябва да бъде на чепове с по 2 очи и 2-3 стрелки с по 5-7 очи. Добра родовитост имат и колтуците, гроздето от които узрява до есента. При стъблена формировка средният добив от лоза е 5-6 кг, а от декар - около 1200 кг. Подходящ е за асмовидно отглеждане. Царица на лозята е сорт, склонен към милерандаж. Лозите му са недостатъчно устойчиви на ниски зимни температури. Най-добре плододава върху подложките Шасла х Берландиери 41Б и Берландиери х Рипария 504. Изисква по-дълбоки плодородни почви и напояване. При претоварване на лозите гроздето остава с неизравнени по големина зърна, омеква и няма добър търговски вид. Сортът Царица на лозята е типичен десертен сорт грозде. Броят на зърната в грозда е голям, а кожицата и семената съставляват малка част от масата на зърната. При консумативна зрелост съдържанието на захари в гроздето е между 15 и 17%, а на титруеми ...
Описание на болестта антракноза по лоза - Sphaceloma ampelinum
Антракнозата е заболяване, което се развива на хармани в лозето. Причинителят на болестта антракноза по лоза - Sphaceloma ampelinum напада всички зелени части на лозата. По листата се образуват дребни, закръглени, кафяво-черни петна.
Впоследствие центърът на петната избледнява, некротираните тъкани на по-големите петна опадат и листата придобиват надупчен вид. Листните петури се деформират и разкъсват в различна степен. Петната по леторастите и колтуците са тъмнокафяви и неправилно закръглени. Постепенно те се разрастват, тъканите в централната им част хлътват и се разкъсват, при което се образуват дълбоки повреди. Ако степента на нападение е много силна, растежът на леторастите спира, върховете почерняват, изкривяват се и изсъхват. Ресите и завръзите може също да изсъхнат. Гроздовете се нападат до началото на узряването. По зърната се появяват неправилно закръглени, червеникаво-кафяви петна, впоследствие ...
Полезна информация за лозите.Черна перла узрява през първото десетдневие на август. Черна перла е получен от кръстосването на сортовете Блек роз и Перл дьо Ксаба. Листът е средно голям, слабо нарязан, три- до петделен, дебел, отдолу мъхнат. Опашният вряз е затворен. Дръжката на листа е средно дълга, виненочервена. Гроздът е средно голям, коничен. Дръжката му е средно дълга, жилава. Средната маса на един грозд е 200-250 г. Зърното е средно едро, овално до сферично. Кожицата му е средно дебела, жилава, тъмносиня до черна. Консистенцията му е месесто-сочна. Вкусът му е хармоничен, мискетов. Средната маса на едно зърно е от 3 до 4 г. Сортът Черна перла спада към групата на много ранните сортове. Гроздето му узрява през първото десетдневие на август. Лозите са средно растящи, с висока родовитост. При стъблени формировки на отглеждане резитбата им трябва да бъде само на чепове с по 2 очи. Средният добив от лоза при средностъблени формировки е около 5 кг, а от декар - от 1200 до 1500 кг. ...
... носещия тел. От тях се формират бъдещите два кордона по описания вече първи начин. Трети начин (ускорен начин) Третият начин за формиране на лозите при формировката видоизменен Мозер се използва при буйно растящи лози. През пролетта на втората година всички леторасти се филизят, с изключение на два, които се привързват за подпорно колче. Когато достигнат до носещия тел, върховете им се прищипват, за да се развият колтуците им. Покаралите колтуци се колтучат, с изключение на връхните три, които се привързват към тела. През пролетта на третата година пръчките с по-слаби колтуци и единият от трите колтука на другата пръчка се отстраняват. Оставените два колтука се съкращават на 6-8 очи след мястото на превиване по носещия тел. От тях се формират кордоните по описания начин. По време на поддържането на формировките омбрела и видоизменен Мозер всяка година се формират плодни звена (чепове или смесени звена), подмладяват се рамената или кордоните и се почистват старите сухи части. Когато ...