Малината има редица предимства пред останалите овощни видове.
Тя цъфти по-късно, не страда от пролетните студове и плододава всяка година. Плодовете ù са вкусни, хранителни, с добри лечебни свойства. Те имат хармонично съчетани захари, органични киселини, минерални вещества и витамини.
Полезни са при редица заболявания, сред които малокръвие, намалена пропускливост на кръвоносните съдове, язва и т.н.
Известно е противотемпературното им действие, което се дължи на наличието на салицилова киселина. Пресните малинови плодове укрепват сърдечната дейност, обогатяват организма с витамини и минерални вещества, повишават апетита.
Изборът на място за засаждане на малини се извършва съобразно изискванията на културата към климатичните и почвените условия.
Предпосадъчната подготовка на почвата включва оран на 30–35 cm, плитка оран за заораване на торовете и култивиране. Внасят се 2–3 тона оборски тор и 20–30 kg/дка NPK.
Най-подходящият период за засаждане е от края на октомври до настъпването ...
Мероприятия в овощната градина. Проверявайте издънките на малините за дидимела. Дидимела по малината е една от най-опасните болести по културата. Заболяването се среща и с някои други наименования като
синьо-виолетови петна около пъпките или петносване на пъпките.
Причинителят на болестта е гъба, която зимува в заразените леторасти. Рано напролет тя заразява младите леторасти, поради което листата изсъхват и опадват. След заразяването около основата на листните дръжки върху летораста се образуват синьо-виолетови петна, които се разрастват елиптично по дължината му. Петурите на нападнатите листа опадват, а дръжките им увисват върху летораста. Понеже нарастването на леторастите в местата на заразяване е затруднено, те се напукват.
БОРБАТА ВКЛЮЧВА КОМПЛЕКС ОТ МЕРКИ
Препоръчва се отглеждане само на устойчиви на дидимела сортове малини и засаждане само на здрав посадъчен материал.
При установяване на заразенини издънки те трябва да се изрязват и унищожават.
През вегетацията растенията ...
Овощарство - отглеждане на овощни дървета и храсти.
Малината е ягодоплодна култура, която е взискателна към съдържанието на хранителни вещества в почвата. Тя има големи потребности от азот и калий и по-малки към фосфор. Ако преди
засаждането сте направили запасяващо торене на малините, през първите 2-3 години е достатъчно да ги подхранвате само с азот. За тази цел първото азотно подхранване направете преди началото на вегетацията – края на март, началото на април. По-късно през вегетацията направете още 1-2 подхранвания в периода преди цъфтеж и при наедряване на плодовете. През следващите години е необходимо да се прави основно торене на малините през есента, преди основната обработка. Тогава се внасят по 3-4 кг оборски тор на 1 квадратен метър, 25-30 г суперфосфат, 15 -20 калиев сулфат и 15-20 г карбамид.
Полезна информация за земеделските култури. Малини и къпини се подреждат в няколко редички.
Пролетта е подходящо време да се засаждат малини и къпини. Това може да стане в бразди или в ямки.
Когато се прави в бразди, те са на дълбочина 30-34 см.
Ако се прави в ямки, те с размери 40 х 40 х 40.
Малините се засаждат на разстояние от 0,40 см до 0,60 см в реда и от 1,80 м до 2,5 м между редовете.
Къпините е най-добре да се засаждат на 1,50-1,80 м междуредово разстояние и 0,80-1 м вътре в реда за изправено растящите сортове, 1,2- 1,5 м - за полуизправените и 2,5-3,5 м - за стелещите се сортове.
След засаждането растенията се изрязват на височина 20 см над почвената повърхност, за да се осигури нормално развитие и образуване на издънки, които ще плододават през следващата година.
В зависимост от сорта може да се изгради подпорна конструкция, или растенията да се засадят до ограда, която се явява естествена опора.
Още за отглеждане на зеленчуци и овощни култури: Източник: ...
Ягодите предпочитат пропусклива почва, която трябва да се обогати с оборски тор, около месец, преди младите растения да бъдат засадени.
Лехите трябва да са покрити добре с тор и слама, за да се предотврати развитието на плевели и за да се запазят плодовете чисти. За ягодите е добра слабо киселинната почва, с pH 5.0 - 6.0. Не е добре да се използва почва, в която преди това са расли други дребни безкостилкови (малини, боровинки и др.), или растения от семейството на домата (Solanaceae), защото има опасност от заразяване с вирусни болести.
Растенията не бива да се поливат отгоре, за да не се развият гъбички. Най – подходящо е капковото напояване. Наторяването става на две седмици с подходящ тор.
За ягодите трябва да се избере открито и проветриво слънчево място. Засаждат се във високи лехи. Растенията се засаждат през март - април, а в по - студените места - в края на зимата и началото на пролетта, шахматно, през ред, като трябва да има разстояние между растенията - 35 сантиметра.
...
... РР, каротин, витамини от серията Б, органични киселини, захар.
По съдържание на органични киселини плодовете на аронията значително превъзхождат ягодите, малините, червеното френско грозде и мандарините. Съдържат още калий, калций, фосфор, магнезий, пектин, дъбилни вещества и още много други.Препоръчва се за лечение на атеросклероза,високо кръвно налягане,диабет,при нарушение на нервната система и мн.др. Аронията вирее добре на най – различни почви, освен солените, мочурливите и каменистите. Но за да получаваме редовно добри реколти, трябва да я отглеждаме на добре напоени, леки и пропускливи почви.
Най- подходящи за нея са песъчливо – глинестите и горските почви. Аронията е светлолюбива и много взискателна към температурата растение. Ако почвата е кисела, трябва да се внесе варовик.Издържа до минус 30-32 градуса.Добре се развива в предпланинските области с надморска височина 1 000-1200 м.и където сумата на валежите е по – висока, а и атмосферната влажност е повече. Климатичните условия ...
Полезна информация за цветята.Засаждане на ягоди.
За засаждането на ягодите има два подходящи периода: през пролетта - от март до средата на май и през късното лято от август до началото на октомври.Описание: Ягодите са тревисто многогодишно растение от сем. Rosaceae, които живеят и дават плодовеГрижи: Ягодите предпочитат добре отцеждаща се почва. Тя трябва да се обогати с органична тор, около месец, преди младите растения да бъдат засадени.Лехите трябва да покрити добре с тор и слама, за да се предотвари развитието на плевели и за да се запазят плодовете чисти. Ягодите предпочитат слабо киселинна почва, с pH 5.0 - 6.0.Ягодата понася частично засенчване и може да се отглежда в междуредията на млади овощни градини. Ако дърветата са с големи корони, тя се разполага само в средата на междуредията в 2-3 реда или най-добре се изнася на открито, като се редува с други култури.Не е добре да се използва почва, в която преди това са расли други дребни безкостилкови (малини, ...
Полезна информация за овощните култури.Малини.
Биологични особености на малината
Малината е храст, на който надземната част
(стъблото) е 2-годишна, а подземната (коренището) е многогодишна.
Кореновата система на малината се състои от коренище без главен корен и множество хоризонтални коренови разклонения и власинки, които встрани обхващат значителна част от почвата (1-1.5 м). По коренището и кореновите разклонения се образуват множество растежни (вегетативни) пъпки, от които през пролетта и лятото израстват голям брой коренови издънки (леторасти, стъбла). През същата година те достигат на височина до 1-2 м, а през следващата година дават плод и към края на лятото изсъхват. По кореновите издънки (леторастите) се намират малки шипчета, които в зависимост от сорта малини обхващат цялата дължина или само долната част.
Листата на малината са сложни перести. Листенцата могат да бъдат яйцевидни, закръглени или продълговати.
Цветовете на малината са сравнително дребни, бели, двуполови ...
Агро практики през юни
Пшеница и ечемик:
През юни или в началото на юли ще започне прибирането на житните, а стартът зависи от метеорологичните условия. Пшеничените сортове преминават през млечна зрялост и начало на восъчна зрялост. Основните агро практики са свързани с опазване на посевите от вредители.
Царевица: Агро практиките при царевица са свързани с второто окопаване на междуредията, като едновременно с тази обработка се прави леко загърляне на растенията. През юни всички окопни култури са в усилена вегетация. За царевицата месецът е критичен за опазването и от плевели, болести и неприятели. Най-значими вреди могат да нанесат царевичният пробивач и листните въшки.
Фасул и грах: В периода на цъфтежа фасулът се нуждае твърде много от влага. През този месец трябва да се направят 2-3 поливки с по 50-60 куб. метра вода. Недостигът на вода през този период причинява масово окапване на цветовете и новообразуваните завръзи, затова поливането се отразява благоприятно върху развитието ...
... патогенът презимува и в язвичките по едногодишния прираст. Върху тях напролет се образуват конидиоспори, които са важен източник на първичен иноколум наред с изстрелваните от окапалите листата аскоспори.
СИВИ ПЕТНА ПО КРУШАТА – Mycosphaerella pyri. Гъбата презимува в окапали листа, където образува псевдотеции, а през пролетта узрелите аскоспори се отделят при навлажняване и причиняват първите заразявания. Образуваните по-късно конидии причиняват вторичните заразявания през вегетационния период.
КАФЯВИ ПЕТНА – Diplocarpon maculatum Гъбата презимува в окапалите листа, където през пролетта се формират апотеции с асци, съдържащи по осем аскоспори, които причиняват заразяване. Аскоспорите се отделят при навлажняване на листата. За заразяване на младите листа е необходимо те да са навлажнени в продължение най-малко от 8 часа при температура над 20ОС.
МАЛИНИ
Извън вегетацията на културата се извеждат третирания срещу: ПЕТНОСВАНЕ НА ПЪПКИТЕ – Didymella applanata) Гъбата презимува като ...
Растително защитни мероприятия през текущия месец - бюлетин по растителна защита.Агро практики на нивата и в двора през юни.
Пшеница и ечемик: През юни или в началото на юли ще започне прибирането на житните, а стартът зависи от метеорологичните условия . Пшеничените сортове преминават през млечна зрялост и начало на восъчна зрялост. Основните агро практики са свързани с опазване на посевите от неприятели.
Царевица: Агро практиките при царевица са свързани с второто окопаване на междуредията, като едновременно с тази обработка се прави леко загърляне на растенията. През юни всички окопни култури са в усилена вегетация. За царевицата месецът е критичен за опазването и от плевели, болести и неприятели. Най-значими вреди могат да нанесат царевичният пробивач и листните въшки.
Фасул и грах: В периода на цъфтежа фасулът се нуждае твърде много от влага. През този месец трябва да се направят 2-3 поливки с по 50-60 куб. метра вода. Недостигът на вода през този период причинява масово окапване ...
... да може да при поливките влагата да стигне до корените. Същите грижи се полагат и за крушите. Следи се внимателно за болести и неприятели.
Поливането и окопаването са практики, които важат и за костилковите видове. При кайсията е добре да се направи и азотно подхранване особено ако дръвчетата са заложили много плод.
При малините също се прави окопаване и също се извършва подхранване с азотен тор около 10-12 кг на декар.
При засушаване ягодите и малините се поливат, също така редовно се плевят.
В средата на май се прави пролетна оран на лозята на дълбочина 10-15 см. В края на месеца започват и зелената резитба, филизенето, колтученето и кършенето.
Филизенето се прави, когато вече има реси и леторастите са достигнали 15-20 см дължина. Премахват се по-слабите и безплодните. Когато се формират младите лози филизенето е задължително. Запазват се определен брой леторасти, които имат най-подходящо разположение, така че да се оформят бъдещите рамена, кордони или стъбла.
Плододаващите ...
... и мразове. Затова се налага извършването на оранта да става в първите дни на ноември и да се правят обработки за изравняване на повърхността.
Към края на листопада прасковите се пръскат с двупроцентов бордолезов разтвор срещу болестта “къдравост”, а стволовете на дърветата се мажат с варно мляко. И при прасковите старата и напукана кора се изстъргва с твърда четка, а стъблата на младите дръвчета се обвиват с хартия или се намазват с репеленти за зайци и гризачи.
Ягодоплодните храсти (малини, къпини, френско грозде и др.) може да се засаждат през целия декември от тези, които не са успели да свършат това предишните месеци, стига да е меко времето, но колкото по-рано-толкова по-добре. Корените им се разполагат сравнително плитко, където температурните условия не са така благоприятни, както в по-дълбоките слоеве, и до настъпването на големите студове те трябва поне малко да нараснат.
Ягодите, особено новозасадените, са изложени на опасността от повреди поради ниски зимни температури. ...
... на дълбочина 35-40 см. Азотният тор се внася няколкократно през годината като през есента се използва ¼ до 1/3 от предвидената норма 15-20 кг/дка. С торовете ще възстановите изнесените с реколтата хранителни вещества и ще осигурите нормално развитие и редовно плододаване на дръвчетата.
Засаждането на овощни дръвчета започва след листопада. Две-три седмици по-рано се изкопават дупките. А редовете се очертават по стария тертип – с канап.
Плододаващите ягодови насаждения трябва да се окопаят и да се загърлят, за да се запазят от измръзване през зимата.
Най-подходящият период за засаждане на малини е от края на октомври до настъпването на трайно застудяване. Възможно е и засаждането през зимните месеци при температура на въздуха над 5 °С, както и през пролетта – до края на март. Междуредовото разстояние е между 1,8–2 m. Засаждането се извършва ръчно в бразди с дълбочина около 35 cm. Растенията се поставят 2–3 cm по-дълбоко, отколкото са били в разсадника. Съкращават се на 15–20 cm височина ...
... млади дръвчета се премахват всички плодове до 50 см от върховете на водача и продължителите на скелетните клани и разклонения.
Младите и новозасадени дръвчета си заслужава да бъдат подхранени през месеца с размит във вода пресен оборски тор или амониева селитра. Това подхранване, съчетано с обилна поливка, ще им осигури буен и продължителен растеж.
Плодовете на някои овощни видове, като на средно ранните и късните сортове череши, на вишни, на някои ранни сортове праскови и круши, ягодите и др., през юни зреят и прибирането на реколтата е не само наслада, но и задължение на стопанина.
Не оставяйте необрани черешите, ако те са нападнати от черешовата муха и са червиви. Прибирането и оползотворяването им под някаква форма (изваряване на ракия, консумация от животните и др.) преди ларвите на мухата (червейчетата) да са напуснали плодовете и какавидирали в почвата е изключително важен момент от борбата с този неприятел.
Към края на юни започва и беритбата на малините и на касиса. Една ...
... поливките влагата да стигне до корените. Същите грижи се полагат и за крушите. Следи се внимателно за болести и неприятели.
Поливането и окопаването са практики, които важат и за костилковите видове. При кайсията е добре да се направи и азотно подхранване особено ако дръвчетата са заложили много плод.
При малините също се прави окопаване и също се извършва подхранване с азотен тор около 10-12 кг на декар.
При засушаване ягодите и малините се поливат, също така редовно се плевят.
В средата на май се прави пролетна оран на лозята на дълбочина 10-15 см. В края на месеца започват и зелената резитба, филизенето, колтученето и кършенето.
Филизенето се прави, когато вече има реси и леторастите са достигнали 15-20 см дължина. Премахват се по-слабите и безплодните. Когато се формират младите лози филизенето е задължително. Запазват се определен брой леторасти, които имат най-подходящо разположение, така че да се оформят бъдещите рамена, кордони или стъбла.
Плододаващите лози се филизат ...
... резитба при трайните насаждения ограничава инфекциозния фон от причинителите на: Ранно кафяво гниене по семковите и костилковите, Сачмянка по костилковите, Струпясване по ябълка и круша, Брашнеста мана по ябълката, Огнен пригор по семковите видове, Оидиум и мана по лозата, Дидимела по малините и т.н.
Непосредствено след резитбите входните рани е желателно да се замазват с паста ТЕРВАНОЛ Ф или с блажна боя, към която се добавя фунгициден р-р от ФУНГУРАН - 1% или ШАМПИОН - 1%.
Комплексът от агротехнически практики включва задължителна обработка на почвата в междуредията и вътре в реда. Голяма част от зимуващите стадии на неприятелите са разположени на средна дълбочина от 10-15 см. Редовното преораване на 18-20 см или дискуване на 12-15 см дълбочина, намалява плътността от Листни и Плодови оси, Плодови червеи, Плодови, Листни мухи.
* Маслодайната роза – пролетните резитби при маслодайната роза са основно средство за ограничаване плътността на икономически най-важния неприятел ...
... да става в първите дни на ноември и да се правят обработки за изравняване на повърхността.
Към края на листопада прасковите се пръскат с двупроцентов бордолезов разтвор срещу болестта “къдравост”, а стволовете на дърветата се мажат с варно мляко. И при прасковите старата и напукана кора се изстъргва с твърда четка, а стъблата на младите дръвчета се обвиват с хартия или се намазват с репеленти, които отблъскват зайците и гризачите.
Ягодоплодните храсти (малини, къпини, френско грозде и др.) може да се засаждат през целия ноември, но колкото по-рано-толкова по-добре. Корените им се разполагат сравнително плитко, където температурните условия не са така благоприятни, както в по-дълбоките слоеве, и до настъпването на големите студове те трябва поне малко да нараснат.
Ягодите, особено новозасадените, са изложени на опасността от повреди поради ниски зимни температури. Тази беда може да се избегне, ако преди настъпването на трайното застудяване ги покриете със слама или богат на слама оборски ...
... да при поливките влагата да стигне до корените. Същите грижи се полагат и за крушите. Следи се внимателно за болести и неприятели.
Поливането и окопаването са практики, които важат и за костилковите видове. При кайсията е добре да се направи и азотно подхранване особено ако дръвчетата са заложили много плод.
При малините също се прави окопаване и също се извършва подхранване с азотен тор около 10-12 кг на декар.
При засушаване ягодите и малините се поливат, също така редовно се плевят.
В средата на май се прави пролетна оран на лозята на дълбочина 10-15 см. В края на месеца започват и зелената резитба, филизенето, колтученето и кършенето.
Филизенето се прави, когато вече има реси и леторастите са достигнали 15-20 см дължина. Премахват се по-слабите и безплодните. Когато се формират младите лози филизенето е задължително. Запазват се определен брой леторасти, които имат най-подходящо разположение, така че да се оформят бъдещите рамена, кордони или стъбла.
Плододаващите лози се ...
... сивозеленикави петна, по които по- късно се появяват черни точки (пикнидии). При сливане на петната листата прегарят, а некрозата протича към листната дръжка и достига стъблото. Заразените шушулки се разтварят и семената падат на земята. Дъждовното и влажно време е много благоприятно за силно развитие.
ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ
След преминаване на зимните студове-втората половина на месец февруари и началото на март започват масово резитбите по трайните култури – овощни, лозя и рози, които включват санитарна и формираща резитба. Оздравителната резитба при трайните насаждения ограничава инфекциозния фон от причинителите на: Ранно кафяво гниене по семковите и костилковите, Сачмянка по костилковите, Струпясване по ябълка и круша, Брашнеста мана по ябълката, Огнен пригор по семковите видове, Оидиум и мана по лозата, Дидимела по малините и т.н. Непосредствено след резитбите входните рани е желателно да се замазват с паста ТЕРВАНОЛ Ф или блажна боя, към която се добавя фунгициден ...