Растително защитни мероприятия в зеленчуковата градина.Бактерийно увяхване, бактерийни петна при доматите.
Бактерийното
увяхване е системно заболяване по доматите, пипера и патладжана. То се пренася със семената, растителни остатъци, чрез наранявания, от насекоми и поливната вода. Заразените растения имат хлоротичен вид, изсъхват и загиват. Проводящата система става кафява, с ексудат, но за разлика от бактериалното изсъхване не се разрушава.
По листата се забелязват дребни некротични петна с хлоротичен ореол. По стъблото и листните дръжки се наблюдават елиптични петна, които могат да доведат до пречупването им.
По плодовете при бактерийни петна, петната стават по-големи и придобиват кафяв цвят, хлътват и се напукват, а при бактерийно струпясване петната са дребни, сухи, във вид на струпеи.
Мерките за борба при бактериални болести са еднакви. През вегетационния период се препоръчват пръскания с медни средства - Меден сулфат (син камък) - 0,4%, Фунгуран 0,3%, Шампион 0,3%, Купроксат ...
Растително защитни мероприятия в зеленчуковата градина.Връховото гниене може да бъде преодоляно.
Върховото гниене засяга
зелените плодове на доматите, пипера и патладжана. По върховете се образуват дребни, воднисти петна, които се разрастват и обхващат голяма част от плода. В основата на заболяването са нарушения свързани с приема на елемента калций. Но това не винаги се дължи на малкото или недостатъчно количество калций в почвата.
Там могат да бъдат включени такива фактори като:
резки и чести промени на сух и влажен период - най-честата причина;
твърде кисела или алкална реакция на почвата;
твърде много азот, калий и магнезий в растителните тъкани;
липса на фосфор и манган;
прекалено интензивна светлина (на юг);
почвата е прекалено влажна;
механични повреди по корените.
Обикновено, условията за отглеждане в нашата страна не са толкова лоши, дори напротив. Така че, растенията не страда от недостиг на калций дълго време, дори и да не вземем никакви мерки. ...
... трябва да се обърне внимание на редовните поливки. Засушаването през този период води до намаляване на добивите и до влошаване на качеството на плодовете.
Около 20 дни след разсаждането, растенията се подхранват с 20 кг амониева селитра на декар.
При средно ранното полско производство на зеле чрез разсад, най-подходящ срок за засаждане е от 20 май до 5 юни. Засаждането може да бъде ръчно или механизирано. Схемата на отглеждане е 90 + 70 x 60 см.
За средно ранно полско производство на зеле чрез директна сеитба семената се засяват от 25 до 30 април на дълбочина 1 – 2 см. Във всяко гнездо се засяват по 3 – 4 семена. Сеитбената норма е 150 г семена на декар.
В края на април и началото на май се засаждат още пиперът, тиквичките, патладжаните.
Все още не е късно да се заложи и бостанът. Как – виж ТУК.
Овощни и лозя
За да не окапят завръзите на ябълката, през май се прави поливка около десетина дни след прецъфтяването. Ако не е извършено ранно пролетно окопаване, се прави сега, за ...
Растително защитни мероприятия в зеленчуковата градина.Със смесено засаждане на зеленчуци опазвате културите от неприятели.
В зеленчуковата
градина може да се практикува така нареченото „смесено засаждане“. С този метод се постига увеличаване на добивите до 1,5 пъти. Този метод на отглеждане на зеленчуците е прост, отличава се от традиционното отглеждане само по това, че културите се редуват не по години, а по засаждане в самата година. По този начин се постига такова партньорство на растенията, при което те си влияят благоприятно едно на друго както по физически, така и по биохимически начин. Например:
при зеле се сее копър, целина, салата;
при краставици се сее зеле, салата, репички, грах;
при домати се сее пипер, целина, лук, магданоз;
при картофи се сее зеле, лук, патладжан;
при моркови – лук, салата, домати, грах;
при ряпа – цвекло, моркови, тиква, диня.
При смесено отглеждане на зеленчуците се постига опазване например на моркова от морковена муха, на лука ...
Мероприятия в зеленчуковата градина. Мерки срещу прерастване на разсада.
Ако забележите, че
разсадът започва да прераства, а времето не е подходящо да го изнасяте навън, трябва незабавно да спрете развитието на растенията. В противен случай стъблото ще полегне. Склонни към прерастване са най-често стръкчетата на дини, пъпеши и тиквички. Те ще се „забавят“, ако разрохкате по–дълбоко около тях. По този начин се разкъсват коренчетата и растението не нараства преди да се възстанови.
След като трайно се затопли времето трябва да се стимулират към по-бърз растеж изостаналите разсади. Десетина дни преди изнасянето им на постоянно място те се закаляват. Разсадите се пръскат и профилактично срещу листните въшки, защото пренасят вируса на жилковата некроза, която не се влияе от препарати и унищожава безпощадно доматите.
Разсадът обича равномерна топлина, доматените растения се чувстват добре при 22 – 25 градуса през деня и при 7-8 градуса по-хладно през нощта. За пипера и патладжана обаче ...
... А след това – през 10 дни до две седмици, според това дали времето е дъждовно или сухо. След като започне беритбата, се полива през 5-7 дни. Първото окопаване се прави пък седмица до 10 дни след засаждането и тогава се оформят браздите за поливане. След това се повтаря след две седмици или след всеки дъжд.
След първото окопаване се забиват коловете, към които по-късно растението ще се превърже. През 5-7 дни се култучи. А след като се появи шесто съцветие се прекършват върховете.
Пипер
Грижите през вегетацията са няколко окопавания за премахване на плевелите и за аериране на почвата. Първото трябва да се направи 10-12 дни след засаждането. Към поливките трябва да се подхожда внимателно. Добре е да се знае, че е най-добре да се полива в сутрешните часове, и най-зле – в обедните. Това, че растенията клюмват по обед, не означава, че имат нужда от поливка, особено ако почвата е влажна. Ако растенията се преполиват, има опасност цветовете им да окапят. След като започне да се бере пиперът, ...
Мероприятия в зеленчуковата градина.За ранно производство на картофи е нужна добра обработка на почвата.Производството на ранни, пресни картофи още през май-юни има важно значение за задоволяване
потребностите от пресни плодове и зеленчуци. Освен това с ранните картофи може да се освободят рано площите за лятно засаждане на картофи и получаване на две реколти в една година. Те се отглеждат през сравнително благоприятен в климатично отношение период (началото на март до края на юни), когато валежите са повече и по-равномерно разпределени, среднодневните темперутари са между 14-20 градуса, максималните не надхвърлят 28 градуса, а минималните са над 0 градуса.
Предшественик при ранните картофи може да бъдат картофи, грах, фасул, дини, фъстъци, ечемик, царевица и др. Не се препоръчва да се отглеждат след домати, пипер и патладжани, защото са от едно семейство.
Най-подходящи за отглеждане на ранни картофи са леките и отцедливи почви, а тежките, студени глинести почви не са подходящи. ...
... закаляване.
Как се закалява разсад?
Като разсад могат да се отглеждат почти всички зеленчукови култури, периода на които е по-дълъг от топлия сезон в региона и ако искате да получите по-ранна реколта от полски зеленчуци. Тези култури включват домати, пипер - сладък и лют, патладжани, краставици, тиквички, тикви, дини, пъпеши, всички видове зеле и други култури.
За да се получи здрав, нормално развит разсад, е необходимо закаляването да се прави през целия период на растеж и развитие на закрито (в оранжерия, парници, както и у дома, на перваза на прозореца) до засаждането на открито място. Разсадът постепенно трябва да привиква да живее при полски условия.
Температурен режим на закаляване на разсада
Kъм закаляване на разсада се започва още от 2-4 ден след поникване. За 4-7 дни температура на въздуха се понижава от 17-25°С до 8-16°С през деня и от 10-15°С до 7-12°С през нощта, в зависимост от културата, което противодейства на удължението на разсада.
По-нататъшно намаляване ...
... на страната и до към 20 февруари в по-хладните райони на Северна България. Сеитбената норма е 4-5 г на кв. метър. С толкова разсад може да се отгледа патладжан на 100 кв. метра.
В началото и към средата на месец февруари се засяват семената за производство на разсад за пролетно засаждане на главесто зеле.
Спанак и репички може да се засеят в студени или подвижни парници, стига почвата да не е замръзнала. Ако е подходящо времето в края на месец февруари и началото на март може да се засее спанак на открито.
В средата на месец февруари може да се засее в студен парник и главестата салата. Предзимно засетите марули и главеста салата са подхранват с амониева селитра при норма 20-30 г/м2.
Към края на месеца се засяват семената за ранно производство на моркови и средно ранното производство на пипер. Поникналият гъст разсад на ранния пипер се пикира на разстояние 8х8 см.
При благоприятно време в края на февруари и началото на март е добре да започне засаждането на арпаджик за производство ...
Мероприятия в зеленчуковата градина.Закаляване на семената. За повишаване студоустойчивостта на семената на топлолюбивите култури е необходимо те да бъдат закалени. Първо поставете семената в торбички и ги
накиснете във вода (патладжан, домати, пипер за 12 часа, всички тиквови за 6 часа). След това ги извадете от водата, оставете да се отцедят и в продължение на 12 часа ги дръжте при температура 15-20°С, а след това за същото време ги поставете в помещение с температура 1-3°С (може да ги поставите в хладилника). Семената преминали през процес на закаляване могат да се сеят на открито в градината няколко дни по-рано от обичайното за дадения вид.
Обогатяване на семената с микроелементи
За да се обогатят семената с микроелементи, 1-2 дни преди сеитбата се приготвя разтвор от дървесна пепел. Той се приготвя по следния начин: 1-2 супени лъжици дървесна пепел се разтварят в 100 мл вода, който престоява 2 дни, след което се прецеждат през цедка.Температурата на получения разтвор трябва ...
