Полезна информация за лозите.
Измръзване на лозите през зимата.
Под влияние на ниските температури по време на зимния покой в различна степен измръзват отделни органи и
части на лозата. В зависимост от подготовката на лозите за зимуване, продължителността и степента на понижение на температурата измръзват частично или напълно зимните очи, пръчките и многогодишните части.
Зимните очи са сложни пъпки. Те се състоят от една главна (по-голяма) и 2-4 заместващи (по-малки). Главните пъпки са много по-чувствителни на ниски температури през зимата в сравнение с резервните. Те обаче са по-слабо родовити и ако след измръзване на главните пъпки се развие някоя от резервните, добивите са по-ниски, особено при десертните сортове. Зимните очи по страничните леторасли (колтуците) притежават по-висока студоустойчивост от зимните очи на основния (главния) леторасъл. Очите на по-тънките, но добре узрели пръчки, са по-устойчиви на измръзване в сравнение с по-дебелите. Спящите пъпки, разположени ...
... нерви. Гъсениците от отделните възрасти повреждат още ресата, ягоридата и леторастите на лозата. Късните сортове лози се повреждат по-силно, отколкото ранните. Освен това при по-нискитемпературиповредите по пъпките са по-големи в сравнение с повредите при по-високите температури през април. Лозовата пъстрянка развива две поколения годишно и зимува като гъсеница от трета възраст в копринено пашкулче по растителни остатъци, под кората на лозата, в опадали листа и на други защитени места. През втората половина на април при температура над 10°С гъсениците започват да напускат местата на зимуване и за 5-15 дни се придвижват по пъпките (зимните очи), които повреждат. Те се развиват за 35-45 дни, след което какавидират. В Южна България какавидирането започва в началото на юни, а в Северна - от четири до 10 дни по-късно. Гъсениците какавидират главно в почвата, но част от тях и под кората на лозите, в окапалите листа и на други места. Характерна особеност за лозовата пъстрянка е, че в почвата ...
Полезна информация за цветята.Растителна защита в градината през Март.
Борбата с екскориозата започва отраноТази болест по лозата до неотдавна не представляваше интерес за българското лозарство. Сега я има навсякъде, макар и да не е в такива големи размери като маната например. Причинява се от гъбичка (Phomopsis viticola). Проявява се по листата и листните дръжки, по зелените и зрелите леторасти, по мустаците, по чепките на гроздовете и по зазряващите зърна. По листата се проявява като закръглени червено-кафяви петна, ограничени от сиво-черна ивица. В средата на петната се виждат черни точици. По леторастите петната са тъмнокафяви до черни, удължени. Кората се напуква. Кората на нападнатите зрели леторасти побелява на сектори.По зазряващите зърна се проявява под формата на черни петна. Те постепенно се разрастват и зърната се мумифицират. Болните леторасти стават чупливи и податливи на нискизимнитемператури. Измръзва и засегната многогодишна дървесина. Повечето от главните ...