Полезна информация за животните.Подхранване на новороденипрасета.
Ако
млечността на свинята майка е недостатъчна, още на 10-15-ия ден на бозаещите прасета започва да не им достига мляко. Но във всички случаи още от 5-7-ия ден от раждането започнете да ги приучавате към подхранване с краве мляко. То е най-близко до свинското по състав.
Давайте краве мляко на малки дози - по 3-4 пъти дневно. Ако прасенцата не искат краве мляко (наблюдава се при висока млечност на свинята майка), приучавайте ги към него, като им потапяте зурличките в съд с мляко. Като се облизват, прасенцата привикват към кравето мляко и започват да го пият самостоятелно.
Изхранвайте млякото затоплено
То може да е свежо или пък сухо. До отбиването на едно прасе ще ви трябват около 5-6 л мляко. Обезмасленото мляко се използва свежо или след изсушаване като компонент в млекозаместители и предстартерни смески.
Давайте свежото мляко на воля като поило
Обезмасленото мляко се изхранва отначало смесено с ...
... време в топло помещение. На новордените трябва да се даде неколкократно през устата 5% воден разтвор на захар. Задължително трябва да се приложи от ветеринарен лекар инжективно 10 % глюкоза. Новородените агнета трябва да се захранят незабвно с 200-300 мл. топла коластра, а на прасенцата да се помогне да засучат от майката. Ако млякото й не достига, трябва да се опита изкуствено подхранване или поддаване на друга майка. По принцип трябва да се търсят причините за настъпилата хипогалаксия /ако има такава/ и тя съответно да се лекува, колкото и трудно да е това.
Лекуването на новродени при които заболяването е в напреднала фаза обикновенно не води до положителен обрат в състоянието им.
Както за всяко заболяване и при това най-важна е профилактиката. На първо място трбява да се поддържа необходимата температура в помещенията, да се елиминират влагата и течението. Би трябвало да се избягват оагванията навън, като за тази цел овцете не трябва да се изкарват на паша след 145-я ден от ...
... на прасетата не може да се задоволят. След 30-ия ден на лактацията хранителността на майчиното мляко е недостатъчна, за да се задоволят комплексните потребности на младите прасета за висок растеж. С напредване на лактацията този процес се задълбочава и ежедневното приемане на хранителни вещества от. майчиното мляко, изчислено на кг жива маса, намалява. В началото на втория месец от лактацията в повечето случаи не се осигуряват потребностите от енергия, протеин и минерални вещества.
Като се имат предвид изискванията за интензивен растеж и възрастовите изменения в храносмилателната система, която се приспособява към смилане и оползотворяване на други храни освен майчиното мляко, целесъобразно е да се прилага ранно отбиване, подхранване в ранна възраст и отглеждане при специални условия.
...
... и усвояване на млечния протеин се преминава към смилане и усвояване на протеин от животински и растителен произход, от лактоза и гликоза - към скорбяла и други сложни въглехидрати. Храносмилателната система на прасетата може да се смята за пълноценна във функционално отношение едва след 30-35-дневна възраст. Тези особености във възрастовите изменения на храносмилателната система трябва да се имат предвид при храненето на прасетата. Ранното подхранване на прасетата с други фуражи стимулира морфологичното и функционалното развитие на храносмилателните органи и ускорява измененията в ензимната активност на храносмилателния канал. Подобно явление се наблюдава и при ранното отбиване на прасетата, когато успоредно с ускорените физиологични приспособления се развиват и ензимните системи. Измененията в ензимния спектър трябва да се разглеждат като последица от физиологичните промени, свързани с възрастта и адаптирането на храносмилателната система към изменението на храната. Секрецията на амилаза ...
... метеорологичните условия. При влажна есен, когато за свинете е по-лесно да ровят и да си набавят корени на растения за храна, наддават по-бързо и по-лесно трупат мазнини. При по-суха есен или при предимно жълъдна паша, наддаването е по-забавено и се наблюдава т.нар. „сухост“ на животните – наддават предимно мускулна маса. В първите месеци след раждането е желателно малките прасенца да се подхранват от стопанина с оглед оптималното им развитие. Изключение правят периодите на изобилна паша. Подхранването, ако такова се налага, може да започне от 15-20-тия ден след раждането, за предпочитане със зърнени храни. Дохранване може да се използва и в последния стадий на угояването, преди клане. Не се препоръчва използването на висококалорични смески и фуражи както и на маслодайни култури като слънчоглед, например, тъй като те не се храносмилат добре от животните и могат да доведат до преяждане или до влошаване на общото състояние. ...
