...
Кланичната маса и кланичният рандеман при зайците зависят от възрастта на животното, от равнището на хранене и от породната принадлежност. От 60 до 120-дневна възраст кланичната маса се увеличава от 800-900 g до 1300-1600 g, кланичният рандеман варира от 48 до 52 %. Освен това върху тях влияят и наследствените свойства на породата, а вътре във всяка порода — наследствените възможности на отделните разплодници. Генетичното вариране в рамките на породата и вътре в нея (за отделните разплодници) създава възможности да се водят съответните отбор и подбор за повишаване на месодайните качества.
Трупчето на заека обикновено се разделя на четири части: тазобедрена — 33 — 34 %, следвана от шийно-гръдната — 21—24 %, поясно-кръстната — 20 — 22 %, и лопатъчно-раменната — 12-13 %. Най-благоприятно е съотношението между мускулатурата и костите на поясно-кръстната част, а най-малко мускулатура има в лопатъчно-раменната. Съотношението между месото и костите се изменя в зависимост от възрастта и пола. ...
... от майките. Затова едно от решаващите условия за получаването на добри резултати в зайцевъдството е зайкините да се отличават с висока млечност.
Как да повишим млечността на зайкините?
Млечността на зайкините варира в доста широки граници - от 50 до 350 г за денонощие, което се обуславя от действието на следните фактори: наследственост, здравословно състояние, хранене, период на лактация, климатични особености и др. Умелото използване на тези фактори от зайцевъдите може да допринесе за значително повишаване млечността на зайкините. При отбора трябва да се оставят зайчета за разплод от зайкини с висока млечност. Това е едно от основните изисквания за получаване на повече приплоди от една зайкиня. Храненето обаче е основният фактор, чрез който може да се повиши млечността на зайкините. Правилното хранене на кърмещите зайкини поддържа доброто им телесно състояние и стимулира млекообразуването и млекоотделянето. През този период се застъпват главно сочни фуражи, като кръмно цвекло, моркови, ...
Полезна информация за зайците.Белгийски великан (фландър). Белгийският великан е най-старата порода зайци, която човек познава още от XVI век. Създадена е в Белгия -
провинциите Гент и Фландър, откъдето породата е получила и наименованието си. Зайци от породата белгийски великан се среща във всички страни, където се развъждат домашни зайци, като в различните места е претърпяла известни изменения. В Германия и Франция тази порода зайци е разпространена под названието фландърски великан, а в Америка - фламандски великан.
Белгийският великан е най-едрият и тежък заек с дълго, широко и замускулено тяло. Главата му е доста голяма, широка и грубовата, особено при мъжките индивиди, но е хармонично поставена по отношение на тялото. Ушите са големи, широки, плътни, изправени и достигат дължина 15-18 см. Шията е средно дълга и добре замускулена. Гърдите са широки и дълбоки с обхват 35-44 см. Гърбът е равен или слабо изпъкнал към пояспицата и крупата. Крупата е широка около 8-9 см. В областта ...
За съществуването на зайци от породата Чинчила(Chinchilla) в литературата има сведения още от 1850-1874 г.
До момента не всичко е изяснено за произхода на чинчилата. Едни автори твърдят, че тя е продукт на мутация, а други, че породата Чинчила(Chinchilla) е резултат на сложно възпроизводително кръстосване. За получаването на чинчилата са взели участие доста породи, като виенския син заек, френския сребрист заек, руския заек горностай, белгийския великан, дивата куникула и др. За пръв път зайци от породата Чинчила са получени от френския зайцевъд Дибовски през далечната 1913 г. След това чинчилата бързо се разпространила в Англия, Германия, Америка и други страни.
Породата зайци е наречена Чинчила, тъй като съществува голямо сходство на цвета на космената покривка на зайците с този на дивия гризач чинчила, който в естествени условия живее в скалистите местности на Перу, Боливия и Чили. Дивата чинчила притежава много гладък мек, с копринена нежност косъм, който по дължината си има ...
... от породата белгийски великан (Flemish Giant - Flanders) са много плодовити.
При едно раждане, броят на малките е около 6-8 зайчета, но има случаи и на много повече. Зайчетата се раждат със средно живо тегло 60-65-70 гр. На едномесечна възраст те достигат 700 гр., на 2 месеца - 1700 гр., на 4 месеца - 2700 гр. и на 6 месеца - 3900 гр.
Породата белгийски великан е сравнително къснозряла порода зайци. Обикновено женските се пускат в разплод на 8-10-месечна възраст.
У нас зайци от породата белгийски великан се отглеждат отдавна. Те са годни за клане след 4-месечна възраст. Тъй като белгийския великан е по-взискателен по отношение на храненето и по-специално към концентрираните фуражи, той е по дребен от зайците отглеждани в чужбина. Освен това белгийският великан е кръстосван с чинчила, кочовати зайци, местни и други породи, вследствие па което породата не е запазена в първоначалния си вид. Развъжданият у нас белгийски великан е по-дребен, с по-ниска жива маса, по-лека костна система ...