Установи се, че полученият в България соев шрот не е замърсен със Salmonella, spp.
Българска агенция по безопасност на храните предприе бързи действия, като извърши пълно проследяване на соевия шрот, обект на нотификацията и на произведените комбинирани фуражи, в които е вложен същият.
Лабораторните резултати от взетите 7 проби от наличното количество соев шрот и 19 проби от произведените различни видове комбинирани фуражи показаха, че няма наличие на Salmonella, spp. При извършеното проучване беше получено пълно съдействие от всички оператори във фуражната верига, засегнати от нотификацията.
За пореден път Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) доказа своята ефективност за опазване здравето на европейския консуматор. Системата работи в реално време, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Информацията се разпространява незабавно до всички 28 държави членки.
Както вече беше съобщено на 23.08.2019 г. чрез Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи ...
... кускута препятства развитието на тютюна, като е в състояние да го унищожи.
Борба с паразитните растения (Синя китка - Orobanche spp.) и (Кускута - Cuscuta spp.)
За да е успешна борба с висшите цветни паразити, тя трябва да е комплексна и да включва агротехнически, химични, физични и биологични средства. Докато при кускутата 4-5-годишната смяна на заразените площи с други, ненападащи се култури е ефективно, това не е валидно за синята китка. Важно значение имат карантинните и хигиенни мерки за недопускане разпространяване на заразата в незаразени площи. Производство и разсаждане на незаразен тютюнев разсад. Ръчно проскубване и унищожаване хурките на синята китка. Да се използва добре угнил оборски тор с известен произход. Използване на капанни култури, които се прибират преди осеменяване на паразитите, и др. Успешно могат да се включат и някои физични методи за борба с паразита като т.нар. соларизация на почвата, пламъчно или електрическо обгаряне на синята китка и т.н.
Прилагат се ...
Болестта кафяви листни петна (алтернариоза) по тютюн - Alternaria spp. напада тютюна от разсада до сушилните.
По тютюна в разсада болестта се проявява като дребни, тъмнокафяви до черни петна с мокър, воднист вид.
По растенията на полето симптомите са поява на кафяви некротични петна по долните, зазряващи листа. Петната са със закръглена или неправилна форма и са изпълнени с характерни концентрични възвишения. Отначало са дребни с диаметър 0.5-0.7 см, но постепенно нарастват и могат да достигнат до 3-4 см. Скоро около тях се образува хлоротичен ореол както при дивия огън. Разликата е в това, че тук първо се появяват некротичните петна, а след това ореолът. Освен това този ореол е най интензивно оцветен в средната си част, като прелива към цвета на здравата тъкан. В сушилните симптомите на болестта кафяви листни петна (алтернариоза) по тютюн - Alternaria spp. са различни и се проявяват по ориенталските и сортовете Бърлей поради спецификата на начина им на сушене. Тютюнът се внася в сушилните ...
Преобладаващи по царевицата са два вида от род Fusarium: - F. moniliforme и F. graminearum. Вторият вид се среща по-често в по-топлите райони. Те се запазват основно в растителните остатъци, но могат да се пренасят и със семената. Спорите, пренасяни по въздушен път, също са източник на инокулум. Симптомите се проявяват по време на узряване. Патогенът напада стъблото откъм почвата, през корените или долните междувъзлия на стъблото. При по-висока степен на нападение основата на стъблата изгнива напълно и стъблата загиват. Частично повредените метлици могат да увиснат, след като са били нападнати. Гниенето на метлиците с причинител F. graminearum може да се развие от върха към основата им.
Царевичните растения са предразположени към заразяване при високи нива на азот и ниски нива на калий, както и при сухи условия, редуващи се периодично с влажно време след фенофаза „изметляване".
Друг вид от р. Fusarium - F. culmorum, също е представител на комплекса причинители на гниенето на основите ...
Pithium spp. и Fusarium spp. са почвени патогени. Те нападат царевицата от периода на покълнване до фаза 3-и лист (фенофаза 10-13). Предизвикват загниване и непоникване на семената. В по-късна фаза предизвикват поява на тъмнокафяви, мокри петна, които бързо се разрастват и водят до загиване на растенията. В резултат на това посевите поникват неравномерно и са със слаб растеж. Болестта гниене на семената и пониците (Pithium spp. и Fusarium spp.) се среща основно в години със студена, дъждовна пролет и симптомите са по-силно проявени на почви с висока влажност.
Как можем да се борим с болестта гниене на семената и пониците при царевицата (Pithium spp. и Fusarium spp.)
Превантивните мерки включват сеитбообръщение (за намаляване на запаса от Pithium) и осигуряване на добра почвена структура. Почвените гъби нападат предимно изтощени и слабо покълнали посеви. Поради това срокът на засяване не трябва да е много рано напролет. Трябва да се използват устойчиви сортове или третирани семена. ...
Патогенът се пренася със семената и заразява основите на младите овесени растения. Причинява гниене на базите, кълновете и пониците. По базите на стъблата се образуват неправилни кафяви надлъжни петна, които преливат в здравата тъкан. Във вътрешността на стъблото по повърхността на петната при влажно време се развива розов мицел на гъбата. Съхранява се в почвата и може да заразява корените директно. Разпространението на базичното гниене се благоприятства от сравнително сухото и топло време. Патогенът не е специализиран и е способен да зарази корените на много други растения и да се развива сапрофитно. Пони-ците и младите растения могат да бъдат защитени от първоначална инфекция чрез третиране на семената с фунгицид. Базично и кореново гниене по овеса се причинява и от други видове от род Fusarium - F. gibosum. F. oxysporum, F. acuminatum, F. sporotrichoides.
Как можем да се борим с болестта фузарийно кореново гниене по овес - (Fusarium spp.)
Сеитбообръщението може да намали разпространението ...
... обявяване на защитената територия е внесено в МОСВ от членове на научната общност – представители на Катедра „Екология и Опазване на природната среда“ в Биологически факултет на СУ „Свети Климент Охридски“ и на Института за гората на БАН. То е подкрепено от собственика на територията – община Плевен, местната общност – на с. Върбица, както и от Фондация за околна среда и земеделие.Територията попада в границата на защитена зона BG0000181 „Река Вит“ по Директива 92/43/ЕИО, където се опазва целево приоритетно местообитание 9110* „Евро сибирски степни дъбови гори“ от Ouercus spp. c космат дъб, виргилиев дъб и цер като гора във фаза на старост за района на област Плевен и региона на Дунавската равнина.В границата на защитената местност се въвеждат забрани, сред които са: промяна на предназначението и начина на трайно ползване на имотите; строителство и поставяне на преместваеми обекти, вкл. осветителни тела, беседки, барбекюта, пейки, въжени съоръжения, наблюдателни кули; провеждане на всякакви ...
... съвпада с началото на цъфтежа на зимните сортове ябълки. Женските снасят яйцата си по долната страна на листата. Вредят гъсениците, които се хранят с паранхимната тъкан на листата непосредствено под горния епидермис, като се движат спираловидно. При премахване на епидермиса над мината се вижда пътят на гъсеницата, очертан от екскрементите. Химичен контрол се провежда срещу възрастните, преди яйцеснасяне и в началото на излюпване на гъсениците, при ПИВ: във фенофаза „формиране на завърза” и „нарастване на плодовете” – 2-3 броя яйца и мини на лист.
Листни въшки сем. Aphididae
Възрастните и ларвите смучат сок от долната част на листата, листните и цветните дръжки и от връхните части на леторастите. Те са много опасни в началото на вегетационния период, когато образуват колонии по леторастите, пъпките и листата. Нападнатите части се деформират, а растежът им спира. Във фенофаза „разпукване на пъпки” – „розов бутон“ се третира при ПИВ 10-15 бр. индивиди от Aphis spp./100 пъпки или 10 % ...
... в това число и коагулазонегативните (CNS) Staphylococcus epidermalis), пастьорелите (Mannheimia (Pasteurella) haemolytica), стрептококите (Streptococcus spp. (Str. uberis, suis, zooepidemicus), различните грам отрицателни бактерии (Echerichia coli, Klebsiella, Proteus vulgaris), псеудомонаси (Pseudomonas aeruginosa), коринебактерии (Arcanobacterium (Corynebacterium) pyogenes, Corynebacterium ovis), лептоспири (Leptospira interogans var. Hardjo), листерии (Listerien), клостридии (Clostridium perfringes), много вируси – (вирусът причиняващ болестта (Maedi-visna), лентивируси), гъбички (аспергилуси) и разбира се микоплазмите, обект на разглеждания в настоящия материал проблем.
Заразната агалаксия представлява много коварно инфекциозно заболяване, засягащо дребните преживни. Причинява се от микоплазми, особен вид, заемащ междинно място между вируси и бактерии, чието доказване е много трудно. Предполага се, че именно те са в основата на широко разпространения в нашата страна мастит, който ...
Неприятелят ябълково-живовлекова листна въшка -Dysaphis plantaginea (mali)е мигриращ вид с основен гостоприемник ябълката. През последните години се намножава масово и е основната листна въшка по ябълките, измествайки зелената през пролетния период. Въшките смучат сок от листата, цветовете, а по-късно и от завръзите. При храненето си неприятелят ябълково-живовлекова листна въшка -Dysaphis plantaginea (mali) инжектират секрет, който спира растежа и повредените части силно се деформират. Въшките отделят медена роса, върху която се развиват чернилни гъбички. Върху ябълката неприятелят ябълково-живовлекова листна въшка -Dysaphis plantaginea (mali) развива две-три поколения. Максимумът в намножаването на въшката е през втората половина на май. Тогава в колониите се появяват крилатите разселителки, които мигрират по младите леторасти и лакомците на ябълката и по междинните гостоприемници - видовете живовлек (Plantago spp.). Една част от популацията на въшката остава по ябълката до края на юни ...
Неприятелят по царевицата-царевичен стъблопробивач (Ostrinia nubilalis) е пеперуда със светлокафяв до бледожълт цвят. Развива две поколения годишно, като вреди по царевицата нанася второто поколение. Пеперудите от това (второ) поколение на неприятеля по царевицата-царевичен стъблопробивач (Ostrinia nubilalis), снасят яйцата си на групички (до 70 броя) по долната повърхност на листата, като това съвпада с фаза изметляване. След излюпването първоначално гъсениците се хранят в пазвите на листата, а след това навлизат в стъблата, където дълбаят ходове.
Ларвите на царевичния стъблопробивач (Ostrinia nubilalis) са жълто-сиви с тъмна ивица на гръбната страна. Те тунелират още и дръжките на кочаните и самите кочани, по-рядко повреждат зърната на кочаните и мет-лицата. Растенията с повредени стъбла и метлици често се пречупват. В началото на август ларвите на царевичния стъблопробивач изпадат в диапауза. Зимуват в растителните остатъци.
Борба с неприятеля по царевицата-царевичен стъблопробивач ...
Растителна защита на земеделските култури.Листна ръжда по ечемик. Ечемикът се напада от специализираната форма Puccinia hordei. Съществуват патотипове, които са специализирани по отношение на различните генотипове ечемик. Листната ръжда по ечемика има междинен гостоприемник - Ornithogalum spp. (гарвански лук). Културните растения се заразяват през пролетта от пренасяни по въздушен път ецидиоспори, произхождащи от междинния гостоприемник или от въздушнопреносими уредоспори, идващи от южните райони. Заразявания от Puccinia hordei могат да бъдат открити и през есента. Този начален въздушнопреносим инокулум е практически повсеместен и неконтролируем. При нашите условия патогенът зимува като мицел и уредоспори в заразените през есента листа. Епидемии от листна ръжда се развиват при вторично инфектиране от уредоспори и точно тази е фенофазата, в която трябва да се води борба. В края на вегетацията вече са формирани телейтоспорите, които водят до увеличаване на заразата върху междинния гостоприемник. ...
Ечемикът се напада от специализираната форма P. hordei. Съществуват патотипове, които са специализирани по отношение на различните генотипове ечемик. Листната ръжда по ечемика има междинен гостоприемник - Ornithogalum spp. (гарвански лук). Културните растения се заразяват през пролетта от пренасяни по въздушен път ецидиоспори, произхождащи от междинния гостоприемник или от въздушнопреносими уредоспори, идващи от южните райони.
Заразявания от P. hordei могат да бъдат открити и през есента. Този начален въздушнопреносим инокулум е практически повсеместен и неконтролируем. При нашите условия патогенът зимува като мицел и уредоспори в заразените през есента листа. Епидемии от ръжда се развиват при вторично инфектиране от уредоспори и точно тази е фенофазата, в която трябва да се води борба. В края на вегетацията вече са формирани телейтоспорите, които водят до увеличаване на заразата върху междинния гостоприемник. Уредоспорите на P. hordei са оранжево-кафяви и са неравномерно разпръснати ...
... на абсолютното тегло и намаляване на качествените показатели на зърното. В условията на неправилно съхранение заразеното зърно образува токсини, опасни за здравето на хора и животни. У нас се срещат и други видове Fusarium spp. като: F. lateritium, F. semitectum, F. avenaceum, F. moniliforme и др., които причиняват гниене на класовете.
Как трябва да се борим болестта гниене на класовете - Gibberella zeae; Fusarium culmorum
Трябва да се използват толерантни сортове. Във влажните крайдунавски райони (Видин, Лом, Русе), да се избягва обилно азотно торене и късна сеитба. Борбата срещу Fusarium culmorum, причиняващ и базично гниене, трябва да се води чрез третиране на семената с фунгициди.
Когато климатичните условия благоприятстват появата на гниене по класовете, трябва да бъдат извършени предпазни пръскания с фунгициди. Пръсканията с фунгициди, извършени срещу други болести, контролират и гниенето по класовете. Можете да ползвате препарати със следните активни вещества за борба ...
Описание на болестта кафява ръжда по пшеницата - Puccinia recondita f. sp. Tritici
Пшеницата се напада от специализираната форма tritici на гъбата P. recondita. В рамките на специализираната форма се разграничават по-малки групи на патогена - раси, които нападат по различен начин различните сортове. От своя страна расите могат да бъдат разделени на още по-малки единици - биотипове. Биотиповете представляват популации от генетически еднакви индивиди. Причинителят на кафява ръжда по пшеницата има междинен гостоприемник - Thalictrum spp. Гъбата зимува у нас под формата на мицел и уредоспори в есенните посеви и самосевките. При подходящи условия заразявания с кафява ръжда могат да бъдат открити и през есента. През пролетта пшеницата се заразява от презимувалия инокулум. Началният въздушнопреносим инокулум е практически повсеместен и неконтролируем. Епифитотии от ръжда по пшеницата се развиват при вторично инфектиране от уредоспори и точно тази е фенофазата, в която трябва да се ...