Актуални агро новини.Експерти обсъждаха предизвикателствата при стопанисването на благороден елен у нас.

Държавно ловно стопанство "Воден-Ири Хисар" беше домакин на среща-дискусия на тема "Благороден елен - регионални особености в стопанисването му". Инициатор на форума бе Професионалната ловна асоциация в България /ПЛАБ/, а специален гост на събитието беше инж. Григор Гогов изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите. 

Стопанисването на популацията от благороден елен се очертава като главно предизвикателство пред ловната колегия, а успехите от 80-те и 90-те години на миналия век са начертали пътя, който води към световна слава, според един от основните лектори инж. Иван Степанов, директор на ДЛС Росица.

Ситуацията с количеството на благородния елен у нас започва да наподобява „златните години”, подчерта в презентацията си инж. Степанов. „Вече имаме значителни запаси и е необходимо да се вгледаме в тяхната структура. В част от ловните ни площи обаче се неглижира селекционния отстрел, особено сред женските животни, и се ловува основно трофейно, в резултат на което имаме популации с нарушено полово съотношение и възрастова структура“, каза още той, като акцентира, че ловът е основен инструмент за въздействие върху популациите.

Участниците в дискусията бяха единодушни, че е задължителен баланса между биологически и икономически оптималната възраст за изваждане на екземплярите. Според експертите е очевиден дългосрочният интерес на стопанисващите дивеча, да съхранят най-ценните си елени до 13-14 години. 

По време на форума бяха представени някои биологично обусловени факти. До 14-годишна възраст еленът у нас запазва общия брой на шиповете си, а максимална дължина очните и средните шипове у нас достигат около 10 г. и я запазват до 13. Максимална дължина рогата достигат през 12-та година и се запазват до 15 г. Размерите по дебелина у нас достигат кулминация към 14-15 години. Средното тегло нараства непрекъснато до дванадесетата година в Североизточна България, в Източна Стара планина – до единадесетата и в Средна Стара планина до четиринадесетата година. 

Участниците в срещата изразиха уважение към труда на проф. Никола Ботев, към неговите данни, анализи и изводи, на които се базират в работата си. 

Сред проблемите, очертани по време на дискусията е и прекъснатата връзка между наука и практика. Така например миграциите на благородния елен имат регионален и местен характер , но е необходимо да се даде научнообоснован отговор. Съществуват биотопи, които задържат елените целогодишно, има и такива, където се наблюдава ясно изразена сезонност. За да може ефективно да се стопанисва вида е важно да се знаят тези особености, върху които е възможно стопаните да влияят, а с останалите да се приспособят и използват оптимално.