Актуални агро новини.С феромонови уловители и с ловни дървета ДНП „Пирин“ води борба с корояда.

Каламитетът (масова поява на насекоми, които причиняват огромни опустошения) на корояда типограф или смърчовия корояд се потиска чрез използването на ловни дървета. Те се залагат в края на зимата или началото на пролетта. След заселването на вредителите, към края на ларвното им развитие, кората на ловните дървета се обелва, което води до унищожаване на популацията. Това се налага поради намалената устойчивост на дърветата, породена от различни абиотични фактори. През последните години големи площи с дървета от иглолистни видове са нападнати от опасните вредители – корояди. Те представляват малки по размери бръмбари с дължина 1-9 мм. Характерна особеност за короядите е техния групов начин на живот, при който се формират т.нар. семейства със съответната система от ходове под кората или в дървесината, изгризана както от възрастните, така и от ларвите. По този начин се образуват дупчици, които прекъсват проводящите тъкани на дървото и в продължение на 1-2 месеца то изсъхва. Ако не се извършат навреме необходимите лесозащитни мероприятия, може да бъдат унищожени десетки и стотици хектари гора.

ДНП „Пирин“ придоби успешен опит за регулиране на числеността на корояда  през 2014 г. след консултация с експерти от Института по гората при БАН и фитосанитарно обследване на групи сухи и съхнещи дървета в местността Тодорова орница на територията на ПУ „Вихрен”.

Короядни петна възникват все по-често в резултат от нападения от корояди, което предопредели последващите действия за борба с вредителя. През пролетта на 2017 г. на територията на ПУ „Вихрен“ и ПУ „Безбог“, преди летежа на върховия (Ips acuminatus) и смърчовия (Ips tytographus) корояд, бяха заложени ловни дървета в отдели, които вече са  били нападнати от корояди. Всяка седмица служители към ДНП „Пирин“, извършваха наблюдение на ловните дървета, а при всяка проверка беше съставян констативен протокол и се подготвяше снимков материал за състоянието и стадия на развитие на корояда. На всяко контролно ловно дърво бяха отбелязвани пореден номер,  дървесен вид, стадий на развитие на корояда, входни отвори бр./дм2, брой корояди бр./дм2.

След обобщаване на данните от проведената процедура за борба с корояда може да се каже, че  горите на Националния парк „Пирин“ са предпазени от нападението на новоизлюпени около 5 100 000 корояда. При благоприятните условия на нашите географски ширини вредителят може да има до два летежа, т.е. за година може да се излюпят две поколeния. Водещ фактор за това е температурата, което беше забелязано и при теренните проверки. При ниски седмични температури, стадийното развитие се забавя. Ако не беше проведена процедурата , новоизлюпените корояди щяха да се размножат многократно, да нанесат големи щети върху незасегнатата част от насажденията и да нападнат съседни терени.

След проверка на короядните петна беше установено, че броят на нападнатите дървета е в пъти по-малък от броя за изминалата година. Поддържащи и възстановителни дейности не са разрешени в Зона I б - „Зона за ограничаване на човешкото въздействие“, поради което короядните петна са се разширили. За унищожаване на короядите и с цел предотвратяване на каламитета, процедурата по залагането на ловни дървета ще бъде проведена и през 2018 г., а в зона I б ще се заложат феромонови уловители.

Общата площ на НП „Пирин“ е 40 356 ха, като залесената площ е 23 110 ха. Иглолистните гори заемат 95%  от залесената площ. В състава на горите на територията на Национален парк „Пирин“ участват ендемични видове и такива с особено консервационно значение. С най- голямо площно участие е клекът, следван от бялата мура, белият бор, смърчът, елата, букът, черният бор и черната мура. Горските екосистеми играят основна роля като естествена среда за развитие на растителни и животински видове. Те са едни от най-ценните и значими природни ресурси за човечеството.