Актуални агро новини.Най-големият Старопланински резерват „Джендема“ стана на 65 години.

Резерват „Джендема“ в Национален парк „Централен Балкан“ е обявен на 28 март 1953 г. за да опази ценни видове животни - диви кози, елени, сърни, лещарки. С площ от 4 220,2 ха, „Джендема“ е най-големият Старопланински резерват и един от най-големите в България. Разположен е в Калоферската планина, по южния склон на Ботеввръшкия масив. Дълбоките и тесни каньони, шилестите скали и пенестите водопади внушават заслужено уважение към природата. Безспорното богатство са обширните пасища и горите, почти недокоснати от човешка ръка. Поради уникалната си геология и климат, районът е в сърцето на съвременен център за формиране на нови видове растителни съобщества, богат на ендемични и редки растения.

Геологията на резервата се определя от навлечните гранитни маси, оформящи грамадна тектонска клипа с дължина около 30 км, наречена Ботеввръшки навлак, с който се обяснява наличието на стотиците пещери и дупки като „Дераклийска пещера“, „Рогачева пещера“, „Николови дупки“.

Множество водопади, сред които Голям Джендемски, Сухото пръскало, Пенчовското пръскало и Райското пръскало (124,5 м) – най-високият водопад у нас, придават характерните черти на пейзажа. В резервата са речните басейни на Тунджа, Бяла река и Тъжа, по чиито течения речните легла образуват стотици вирове и водни каскади.

Горите са предимно широколистни. Доминиращ вид е букът, по групи или единично се срещат обикновен, воден и келяв габър, планински явор, шестил, мекиш, мъждрян, дървесна леска, зимен дъб, бреза, планински ясен, офика и др. Иглолистни гори има само в западната част на резервата – в района на Голям Джендемски водопад и вр. Хайдут тепе, представени предимно от смърч и единични ели. Смесените гори са малко, основни видове са бук и смърч. От храстите се срещат субалпийски храсталаци от сибирска хвойна, люляк, дрян, леска, шипка, трънка.

Флората е многообразна – представени са повечето от 1689-те вида спорови и семенни растения. Сред тях са консервационно значимите жълта и петниста тинтява, златовръх, както и локалните ендемити – юмрукчалско шапиче и старопланинска иглика.

В царството на животните намираме балканска пъстърва, дъждовник, голяма крастава, дървесница и планинска водна жаба, пепелянка, усойница, смок мишкар, слепок, живороден гущер и др. Сред многобройните видове птици са балкански кеклик, жълтоклюна хайдушка гарга, скалолазка, белогуш дрозд, планинска стърчиопашка, голям пъстър кълвач, зеленогръб кълвач, скален орел, вечерна ветрушка. Резерватът е убежище за много бозайници – горска полевка, таралеж, катерица и заек, дива котка, белка, язовец, лисица, сърни и диви свине, както и за символите на българската природа – благороден елен, вълк, кафява мечка. Резерватът е и царството на дивите кози в Националния парк. Наричат го Джендема (Адът), но за планинските обитатели – вълци, мечки , елени, диви кози, царски и скални орли и много други живи създания, тук е рай.

Районът на Райското пръскало и хижа „Рай“ е привлекателен и за любителите на планината. Сред най-посещаваните е туристическият  маршрут, отвеждащ до хижата. Отправна точка е курортът „Паниците”, разположен на 7 км северно от Калофер. До него се достига по асфалтов път. Навлизането с моторни превозни средства в резервата е строго забранено. Движението става само по маркираните пътеки.

Много популярна е изградената от Парковата дирекция екопътека „Бяла река”. Намира се на 8 км северозападно от Калофер, близо до Калоферския мъжки манастир, в живописния каньон на Бяла река. Добре поддържани дървени мостчета пресичат реката и постепенно разкриват част от красотата на резервата. Съоръжението е интересно както за възрастни, така и за по-малките – информационни табели запознават с дивите обитатели в района – влечуги, земноводни, растения. Отмора предлага едноименният бивак в района на пътеката.