Актуални агро новини.Правителството да защити наименованията на българските традиционни храни в ЕС.

България може да загуби като традиционни храни „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“. Причината е, че Европейската комисия упражнява безпрецедентен натиск върху страната за незабавно прекратяване на закрилата върху географските означения за традиционни български храни. Тя ни е заплашила с наказателна процедура на 9 ноември 2017 год. В Народното събрание е внесен проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските  означения, в който се предвижда отпадане на възможността за национална регистрация на географски означения на земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент на ЕС 1151/2012 год. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Това се постига със създаването на нов член 51а, който изключва от национална регистрация географски означения за тези продукти.

Според Комитетът за защита на потребителите огромният проблем, който се създава за българските потребители, е че с измененията в закона се предвижда прекратяване на досегашната регистрация  на описаните географски означения. От България се иска да не дава закрила на наименованията на тези храни не само за в бъдеще, но и със задна дата, считано от приемането на страната в ЕС през 2007 год. Смятаме, че зад промените се крият лобистки интереси на производители и търговци от други държави-членки, които може би са нарушили нечии права в миналото и сега са заплашени от съдебно преследване за това и които отдавна искат да напълнят българския пазар с нискокачествени млечни и месни продукти. В същото време категорично е отхвърлено искането от нашата страна за бърза и опростена процедура за регистрация на съществуващите географски означения, ползващи се с национална защита в момента.

Закрилата на географските означения е особено важна, защото ако тя отпадне, те ще могат да се използват недобросъвестно и ще се нанесат вреди на потребителите, на репутацията на самите продукти и районите, в които се произвеждат. По отношение на потребителите, географското означение дава гаранция за високо качество на продукта и възможност за избор съобразно различните потребности. За географското място, където се произвеждат продукти, защитени с географско означение, ползата е, че това води до глобално развитие на съответния район, благодарение на създаването на работни места , повишаване популярността на региона и последващо развитие на земеделие, индустрия и туризъм. Докато действа закрилата върху регистрираните географски съществува забрана за неоторизираното им  използване. Ако тази закрила отпадне от лятото на тази година, всеки производител или търговец ще може да ги употребява при етикетирането на предлаганите от него продукти на пазара. Най-потърпевши от ситуацията ще бъдат потребителите, които ще бъдат заблуждавани, защото тези продукти ще започнат да се предлагат със съмнително качество и фалшифицирани.

От Комитет за защита на потребителите искат българското правителство да защити наименованията на българските традиционни храни и да не допуска прекратяването на закрилата преди вписването им в единния регистър на Европейската комисия и да се предвиди разумен срок, в който да се проведе процедурата за вписване на съществуващите географски означения по облекчена процедура. Това трябва да се договори с ЕК в интерес на потребителите на вътрешния ни пазар, но така и на международните пазари, на които се продават „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“, смятат от Комитетът за защита на потребителите