Актуални агро новини.Подробни резултати от третото проучване за двойния стандарт при храните.

Приключи изпълнението на третия етап от проучването за наличие на феномена "двоен стандарт" при предлаганите храни на българския и европейския пазар, извършено от Българската агенция по безопасността на храните (БАБХ), съвместно с Министерство на икономиката и Национален център за опазване на общественото здраве и анализи. БАБХ предоставя обобщен анализ на извършените сравнения на информацията от етикетите и резултатите от сензорните и физикохимичните изпитвания на продуктите.

За извършване на проучването за феномена  „двоен стандарт” при храните в Република България бяха събрани 53 двойки аналогични продукти, взети от европейския (Германия, Австрия, Италия и Чехия) и българския пазар.

Анализираните храни са от следните групи:

Група храни

брой

1

Месни продукти

4

2

Млечни и имитиращи продукти

4

3

Млечни десерти и сметани

3

4

Консервирани храни

4

5

Кремове и сметани

3

6

Детски храни

7

7

Тестени и сладкарски изделия

9

8

Безалкохолни и енергийни напитки

3

9

Разтворими напитки

4

10

Шоколадови и захарни изделия

7

11

Чипс и зърнени закуски

5

Чрез външно сравняване и анализ на етикетите са оценени всички аналози.  При 40 от тях информацията от етикетите е идентична, а при 13 са констатирани различия в представената информация по отношение на състав и/или хранителна стойност и външен вид.

Извършени са сравнителни изпитвания в акредитирани лаборатории по различни показатели:

органолептични показатели (сензорен анализ) – 28 двойки, като 5 двойки показват различия; физикохимични изпитвания –  22 двойки, като 1 двойка показва различие; анализ на съдържанието на различни специфични съставки: какао в шоколадови храни – 2 двойки, като 1 двойка показва различие; немлечни мазнини – 1 двойка, не се констатирани отклонения.    

ОПИСАНИЕ НА КОНСТАТИРАНИТЕ РАЗЛИЧИЯ:

При суха смес за палачинки са използвани различни съставки. В продукта от България има глюкозен сироп, яйчен прах,  сгъстител гума гуар (Е412), а в този от ЕС няма. В продукта от ЕС има сухо обезмаслено мляко, брашно от лупина и набухватели (натриев хидрогенкарбонат и пирофосфати), а в този от България  няма.

Има различие във вида и качеството на опаковките на двата аналога. Опаковката на продукта от БГ е щампован, затворен влагоустойчив хартиен плик със сместа, а тази на продукта от ЕС е под формата на луксозно щампована картонена кутия, в която е поставен затворен плик от влагоустойчива хартия със сместа. 

При разтворим зеленчуков бульон има различия в описанието на съставките и значителна разлика в хранителната информация, вкл. енергийната стойност при двата продукта. в продукта от България количеството на изсушените зеленчуци е 5,7%, но състава му е само от морков, лук и целина, а в този от ЕС сухите зеленчуци са 3,5% но състава е по-разнообразен – освен морков, лук и целина в бульона има спанак и домат; в продукта от България има хидролизиран растителен протеин, а в този от ЕС такава съставка не е посочена; в продукта от България има къри, а в този от ЕС черен пипер; количеството на малтодекстрин, царевично нишесте и палмовата мазнина е различно, съгласно информацията на етикета; в 100 g от продукта от България е вложена 10,1 g повече сол в сравнение с аналога от ЕС. Това различие се откроява при различията в хранителната информация на двата аналога. При сирене тип „моцарела“ се установява разлика в цвета и вкуса на продуктите. В българския аналог има наличие на шупли в разрезната повърхност и наличие на утайка в саламурата, които липсват при европейския. На етикета на българския аналог е обявено нетно количество 220,0 g и отцедено количество 125 g. След претеглянето му се установява нетно количество 209,6 g и отцедено количество 99,4 g. При млечен шоколад се установяват различия в енергийната стойност, описанието на съставките, маслеността и съдържанието на какао. в българския аналог не е вложено масло, а в европейския аналог има вложено масло,  съгласно обявените съставки на етикета; на българския аналог маслеността е 27,53 %, а на европейския – 32,20 %. в българския аналог съдържанието на какао е 32,70 %, а в европейския – 37,63 %. При пудинг на прах с вкус на шоколад има различия в енергийната стойност и описанието на съставките при двата продукта: в продукта от България не е посочен процента на нискомасленото какао на прах, докато в този от ЕС е обявено наличие на 14% от тази съставка; в състава на продукта от България има ароматизант етилванилин, докато в този от ЕС няма.  При пудинг-десерт с вкус на ванилия има различия в енергийната стойност и описанието на съставките при двата продукта. в продукта от България има суроватка на прах, а в този от ЕС има млечен протеин; в продукта от България има глюкозо-фруктозен сироп, а на този от ЕС е посочено само фруктозен сироп; в категорията “сгъстители” в продукта от България има карагенан, гума гуар и желатин, а в този от ЕС само карагенан и желатин; в продукта от България има пшенично нишесте, емулгатор и стабилизатор, а в този от ЕС няма; В безалкохолна напитка с вкус на портокал има разлики в състава, степента на газираност и енергийната стойност при двата продукта. в българския аналог е обявено съдържание на портокалов сок 5 % и енергийна стойност 178 kJ/ 42 кcal;  в европейския аналог е обявено съдържание на портокалов сок 5,3 %, и енергийната стойност 187 kJ/ 44 кcal.

Във връзка с широкото разпространение на продукта в цяла Европа бе направено допълнително сравнение на информацията на етикетите на безалкохолната напитка и резултатите са следните:

 

Италия

Испания

Белгия

Германия

Австрия

Унгария

България

Плодово съдържание

12%

8%

6%

Не е посочено

5,3%

5%

5%

Вид на добавения подсладител

захар

глюкозо-фруктозен сироп

захар

захар

захар

фруктозо-глюкозен сироп

фруктозо-глюкозен сироп

На 100 ml

 

Енергийна стойност в kJ/cal

205 / 48

145 / 34

203 / 48

160 /38

178 / 42

187 / 44

187 / 44

Въглехидрати / g

11,8

8,5

11,7

9,2

10,3

10,8

10,8

от които захари

11,8

8,5

11,7

9,1

10,3

10,8

10 ,8

При адаптирано мляко на прах за малки деца  има различия в енергийната стойност и описанието на съставките при двата продукта, в съответствие с правилата за етикетиране, където количеството на съставките се изброява в низходящ ред. в продукта от България на първо място, като съставка в най- голямо количество, са поставени растителни мазнини (палмово масло, слънчогледово олио и рапично олио) и след това обезмасленото мляко на прах, деминерализирана сурватка на прах, лактоза, галакто олигозахариди (млечни), малтодектрин, концентриран суроватъчен протеин (млечен), фрукто олигозахариди, трикалциев фосфат, рибено масло и др. В продукта от България не се съдържа млечна суроватка на прах и дикалиев хидрогенфосфат.  в продуктът от ЕС обезмасленото мляко на прах е поставено като съставка в най-голямо количество, последвано от млечна суроватка на прах, концентриран деминарализиран суроватъчен протеин, малтодекстрин, галакто-олигозахариди от мляко (на прах) 12%, палмово масло, слънчогледово олио, рапично олио с ниско съдържание на ерукова киселина, дикалиев хидрогенфосфат, трикалциев фосфат, фруктоолигозахариди 0,84 % , рибено масло и други. има и различия в количеството на някои макроелементи. Информацията от етикетите показва, че:  количеството на Ca в продукта от  ЕС е 120 mg/100 ml а в продукта от България е 91  mg/100 ml количеството на K в продукта от  ЕС е 150 mg/100 ml а в продукта от България е 70  mg/100 ml количеството на P в продукта от  ЕС е 96 mg/100 ml а в продукта от България е 50  mg/100 ml

Резултатите от лабораторните анализи потвърждават информацията за разликите в съдържанието на макроелементите.

При безалкохолна газирана напитка има разлика в степента на газираност  и във вкуса като европейският аналог е по-силно газиран и по-сладък. При млечен какаов крем за мазане на лицевата част на етикета на европейския аналог има допълнителен знак „+ калций“, но към наименованието на продукта на другата част от етикета този текст липсва.

     Продуктите имат различен състав и енергийна стойност:

в продукта от България има суроватка на прах и обезмаслено мляко на прах 5,7 %, а в този от ЕС има 7 % пълномаслено сухо мляко; в продукта от България съдържанието на какао на прах е 2,8 %, а в този от ЕС 3 %.   При бързо замразени багети се установяват различия в състава, нетното количество и енергийната стойност, като при българския аналог енергийните стойности са по-ниски.  Резултатите от тегловното сравнение на съставките показаха, че в българския аналог са вложени 41 % по – малко колбас и 50 % по-малко твърдо сирене, а 175 % по-вече чушки и  14,9 % по-вече доматено пюре и хляб. При друг вид сирене тип „моцарела“ се установява несъответствие между обявеното на етикета отцедено тегло 250 g и измереното отцедено тегло на двата аналога, като пробите взети от българския пазар са с по-големи отклоненията. Измерването е извършено на две опаковки от всеки аналог както следва: при българския аналог са измерени количества 209,4 g и 212,8 g. при аналога от ЕС са измерени количества 225,8 g и 234,6 g. В подложените на сензорен анализ случайни образци се установява разлика в броя на целите лешници. В българския аналог от изпитаните продукти се съдържат 6 бр. по-малко лешници.

Анализът на констатираните различия в „българските” продукти и техни европейски аналози показва, че има налични доказателства за разминаване в състава и качеството на някои продукти, предлагани на българския и европейския пазар.