Актуални агро новини.Пазарът на земеделска земя е стабилен и с умерен ръст на цените през 2017-та.

Минималният ръст на цените на земеделска земя през изминалата година е 5 %, според данни на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/. Това съобщи председателят на асоциацията Стайко Стайков по време на семинар във Велинград, който се проведе на 27 и 28 април т.г.. Според него след динамичното развитие в периода 2007-2015 г. (с изключение на 2009-та) сега  сме свидетели на трайно отрезвяване и стабилизиране на пазара. Основното търсене е за качествена земеделска земя, като част от факторите определящи нейната стойност са релеф, размер на парцела , качеството на почвата, възможностите за напояване, субсидии и др. 

Статистиката на БАСЗЗ за миналата година, представена на база реално сключени сделки сочи, че Добрич /1800лв. за дка/ и Силистра /1400 лв. за дка/ са с най-високи цени на продажба. След тях се нареждат с по 1200 лв. за декар региони като Плевен, Разград, Русе и Шумен. Най-ниските цени в страната през изминалата година са били платени за земя в Габрово /400 лв. за дка/ и Кърджали /300лв за дка/.

Прогнозата за настоящата година е, че стабилността и предвидимостта на пазара ще се запази, обясни Стайко Стойков. Очакванията му са, че големите сделки ще се реализират от инвеститори с цел осъществяване на конкретни проекти, а не с цел търсене на доходност от случайни купувачи.

Заместник-председателят на БАСЗЗ Галина Пейчева-Митева заяви, че основните проблеми на  земеделието у нас са липсата на сигурност, квалифицирана работна ръка и обезлюдяването на селските райони. За това е необходимо е да се подобри значително инфраструктурата и социалните условия в селата, допълни тя. Според нея българските усилия в новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ трябва да са насочени към намаляването на разликата в плащанията между различните държави - членки на ЕС. В противен случай българските фермери нямат да могат дългосрочно да останат конкурентоспособни, защото ще произвеждат продукт с по-висока себестойност от този на европейските си колеги. Като представител на БАСЗЗ по време на Генералната асамблея на Европейската организация на собствениците на земеделски /ЕЛО/ в Брюксел, тя е сподели впечатленията си от дискусиите, според които бъдещето на фермерството е технологично, иновативно и силно цифровизирано.

На предизвикателствата пред българското земеделие в контекста на „Brexit“ и Общата стопанска политика след 2020-та се спря и заместник-председателят на БАСЗЗ Анатоли Георгиев. Според последните разчети парите, с които на годишна база ще се финансира ОСП ще намалеят с близо 4 млрд. евро (или с над 6%). Ако днес годишно ОСП борави с около 60 млрд. евро, от които за страната ни са определени около 1,3 млрд. евро, то след две години вероятно общата сума ще бъде намалена на 55-56 млрд. евро. Така България ще трябва да поеме най-малко от 50  до 100 млн. евро от този своеобразен „пасив“. Това налага прекрояване на националната ни политика в земеделието, смята Анатоли Георгиев. Според него ще има промяна в стойността на директните плащания, които ще бъдат обвързани с размера на стопанството, допълнителни изисквания от социален и икономически характер, което ще има негативни последствия за българското земеделие.

Друг важен въпрос е бъдещето на „Втория“ стълб на ОСП или т.нар. инвестиционни мерки, финансирани със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. "Предвид предстоящите бюджетни ограничения, очакванията ни са, че голяма част от частните инвестиционни мерки в селските райони, ще бъдат заместени от т.нар. финансови инструменти /кредитни или гаранционни/", каза Анатоли Георгиев. Така според него, на практика проектите няма да се финансират безвъзмездно, а бенефициентът (фермерът) ще трябва да връща получената финансова помощ, но при по-благоприятни лихвени нива в сравнение с традиционните банкови кредити.

"Двата глобални проблема за земеделието ни като разпокъсаността на земеделската собственост и разрушената и липсваща хидромелиоративна инфраструктура, трябва да бъдат във фокуса на българските власти, както в процеса на договаряне на новата ОСП, така и в последващия етап на нейното прекрояване на национално равнище", обобщи Георгиев.

  По време на семинара специално внимание бе отделено на процеса на комасация и хидромелиорация  в България. Към момента са успешно завършени шест комасационни проекта и са уедрени общо 44 хиляди дка земя, съобщи д-р Кирил Стоянов, експерт по комасация. Открити са 16 процедури, като 15 от тях имат завършен първи проучвателен етап.

В миналото близо 12 милиона дка са били напояваните площи. Дружеството „Напоителни системи“, което поддържа и експлоатира държавния хидромелиоративен фонд, управлява 235 системи за напояване, като годните площи за напояване от тях са близо 4 300 000дка. Общо реално напояваните площи в страната  са 900 хил., от които две трети неофициално, посочи Стоянов. Проблемът според него е, че липсват  регистри на всички язовири и водовземни съоръжения в страната, няма единен контролен орган, а състоянието на главните канали е от задоволително до лошо. Според изнесените от него данни на Евростат, страната ни е в края на класацията по територия оборудвана с напоителни системи в Европа.

Процесите на комасация и хидромелиорация са пряко свързани, посочи експертът. В Турция например, при комплексно изпълнение на комасация и напояване се достига до 41% по-ниска стойност на разходите, отколкото, когато се правят единични инвестиции от собственици на територии, на които не се провежда комасация. „Земеделието не се интересува дали собствеността върху водоизточниците е държавна или общинска, а да получи достатъчно вода, на цена, която да добавя стойност към производството“, обобщи Кирил Стоянов.