Актуални агро новини.Контрол на заболяванията по животните в България.

По отношение на ветеринарните въпроси (здравеопазване и хуманно отношение към животните (ХОЖ)), РБългария изпълнява стандартите на Световната организация по здравеопазване на животните  (OIE) и законодателството на Европейския съюз (ЕС).

OIE – единствената междуправителствена организация, призната от Световна търговска организация, като  референтна  организация за изготвяне на стандартни за здравеопазване на животните, ХОЖ, безопасност на храните от животински произход и международните страндартни за износ и внос на животни и продукти от тях. България е член на OIE от самото й създаване,  1924 г).

ЕС – изпълнение на законодателството от самото членство на Р България, 2007г. Европейското законодателство се създава въз основа на стандартите на OIE (може да бъде по-рестриктивно , но не и обратното).

Заболявания по животните, вкл.зоонози

Списъкът на заболявания по животните, вкл.зоонози с особено значение в световен мащаб е одобрен с Резолюция 37 от Генерална Сесия през 2004 г. на OIE. За 2018 г., този списък включва 117 заболявания по животните, инфекции и зарази.

http://www.oie.int/animal-health-in-the-world/oie-listed-diseases-2018/

Инфекция с вируса на чума по дребни преживни животни ( peste des petits ruminants virus) е включена в този списък.

Допълнително, за определени заболявания с особено значение, с масово разпространение и за чието ликвидиране са необходими години контролиран подход в световен мащаб, OIE създава процедура за официално признаване на „свободен статут“ на държавите (шап, африканската чума по конете (AHS), класическата чума по свинете (CSF), заразната плевропневмония по говедата (CBPP), чума по  дребни преживни животни (PPR), чума по едри преживни живптни и спонгиформната енцефалопатия по говедата).

България има официално признат статут на всички тези заболявания, с изключение на  чума по дребни преживни животни ( peste des petits ruminants virus,PPR).

 

Стандартите за здравеопазване на животните, безопасност на храни от животински произход и износ и внос на животни и продукти от тях са посочени в Кoдекса на OIE за здравеопазване на животните, а диагностични тестове и ваксини са посочени в Наръчника за диагностични тестове и ваксини при сухоземните животни на OIE.   

 

Чума по  дребни преживни животни (PPR)

Заболяване

OIE

ЕС законодателство

PPR

*Глава на 14.7 на Кодекса за здравеопазване на сухоземните животни ;

 

**Глава 2.7.10 от Наръчника за диагностични тестове и ваксини при сухоземните животни на OIE.   

 

 

***ДИРЕКТИВА 92/119/ЕИО НА СЪВЕТА (В основата на Директивата са залегнали стандартите от Кодекса и Наръчника на OIE.

 

 

****Решение за изпълнение (ЕС) 2018/954 на Комисията от 4 юли 2018 година за установяване на определени защитни мерки с оглед на предотвратяване на разпространението на чумата по дребните преживни животни в България

 

* Глава на 14.7 на Кодекса за здравеопазване на сухоземните животни http://www.oie.int/index.php?id=169&L=0&htmfile=chapitre_ppr.htm

** Глава 2.7.10 от Наръчника за диагностични тестове и ваксини при сухоземните животни на OIE http://www.oie.int/fileadmin/Home/eng/Health_standards/tahm/2.07.10_PPR.pdf

***ДИРЕКТИВА 92/119/ЕИО НА СЪВЕТА от 17 декември 1992 година за въвеждане на общи мерки на Общността за борба с някои болести по животните и на специфични мерки относно везикулозната болест по свинете . В основата на Директивта са залегнали стандартите от Кодекса и Наръчника на OIE. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:01992L0119-20090618&from=EN

****Решение за изпълнение (ЕС) 2018/954 на Комисията от 4 юли 2018 година за установяване на определени защитни мерки с оглед на предотвратяване на разпространението на чумата по дребните преживни животни в Българияhttps://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=uriserv:OJ.L_.2018.168.01.0007.01.BUL&toc=OJ:L:2018:168:FULL

Прилагането на мерки за контрол и ликвидиране на PPR се отнасят до :

А) съгласно OIE :

Глава на 14.7 на Кодекса за здравеопазване на сухоземните животни определя стандарти  при доказана инфекция с вируса на PPR. Чл. 14.7.1. дефинира понятоето инфекция с PPR, а именно

потвърждение на вирус на PPR, изолиран и идентифициран като такъв от домашна овца или коза или продукт, получен от нея; или антиген, или рибонуклеинова киселина, специфична за вируса на PPR.

Мерките, предвидени в Главата не се отнасят само при появата на клинични или патологоанатомични признаци, причинени от вируса на PPR, а при наличие на инфекция с вируса на PPR и  при отсъствие на клинични признаци. http://www.oie.int/index.php?id=169&L=0&htmfile=chapitre_ppr.htm

Б) ЕС закондателството

Чл. 2 от Директива 92/119/ЕИО дефинира понятието потвърждаване на инфекцията - наличието на заболяване се декларира, въз основа на резултати от лабораторни изследвания, включително в случай на епидемия когато компетентният орган може също така да потвърди наличието на болестта въз основа на клинични и/или епидемиологични резултати. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:01992L0119-20090618&from=EN

Заключение

Заболяване PPR се обявява след потвърждение наличие на инфекция с вируса на PPR; или антиген, или рибонуклеинова киселина, специфична за вируса на PPR, независимо проявата на клинични признаци и патологоанатомични находки.

Съгласно ЕС законодателство (ДИРЕКТИВА 92/119/ЕИО), мерки при потвърдена инфекция PPR:

-           Умъртвяване по хуманен начин и обезвреждане на всички дребни преживни  животни в засегнатите населени места

-           Определяне на 3 км предпазна и 10 км наблюдавана зони около огнищата (надзор (клинични прегледи, лабораторен контрол), контрол и ограничване на движение на животни и продукти от тях).

-           Дезинфекции в засегнатите населени места.

За всички допънителни мерки, засегната държавата членка уведомява Европейската Комисия (ЕК) и останалите държави членки, а тяхното прилагане е след одобрението им в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и опазване здравето на животните към ЕК.

Заболяването PPR е заболяване, подлежащо на задължително обявяване в ЕС и OIE, а мерките за контрол, съгласно горецитраните актове имат задължителен характер за държавите членки.