Актуални агро новини.Доклад на WWF алармира: Подценяваме значението на реките.

Докато наводнения и суши опустошават различни части от Земното кълбо, WWF насочва вниманието към способността на здравите реки да смекчават ефектите от тези бедствия. Това е само една от т.нар. „скрити“ ползи на реките, които обаче съвсем скоро могат да отидат в историята, ако сладководните водоеми продължат да бъдат подценявани, предупреждава доклад на международната природозащитна организация WWF.

Докладът за оценка на реките е публикуван във връзка със Световната седмица на водата, която беше открита тази неделя в Стокхолм. Документът показва как традиционното разбиране за реките като първичен източник на вода и енергия поставя в риск други техни предимства от критично значение. Наред с централната роля, която играят в много култури и религии, реките носят и редица практически ползи. Освен че са дом на многобройни животински видове, речните екосистеми осигуряват и естествена защита на градовете от наводнения, а наносните потоци подхранват делтите на реките, които са едни от най-важните земеделски райони в света и дом на 500 милиона души, над морското равнище.

Въпреки че тези фактори са от директна полза за стотици милиони хора на планетата, те често са пренебрегвани от управляващите , докато изчезването им не предизвика кризи. Докладът подчертава, че този недалновиден подход може да доведе до изключително сериозни икономически загуби в бъдеще. Днес 19 % от глобалния БВП идва от водосбори с висок или много висок воден риск, а много от най-големите делти на планетата, включително и тези на реките Ганг, Инд, Меконг, Нил и Яндзъ, потъват и се свиват. В същото време:

~ 2 милиарда души разчитат директно на реките за задоволяване на питейните си нужди.

~ 25% от световното производство на храна зависи от речното напояване

~ 12 милиона тона сладководна риба всяка година покриват хранителните нужди на десетки милиони хора

„Колапсът в рибарството и изчезването на делтите са само два от примерите за съпътстващи щети, причинени от неуспеха ни да оценим разнообразните ползи от реките, които далеч не се изчерпват само с течащата вода“, заяви Стюарт Ор, ръководител на практиката „Води“ във WWF. „Длъжни сме спешно да променим начина, по който оценяваме и управляваме нашите реки, или рискуваме да подкопаем икономиките, както и глобалните усилия за постигане на целите за устойчиво развитие.“

Реките са поставени под все по-нарастващ натиск и в Европа.

Това е резултат от изграждането на язовирни стени, климатичните промени както и от все по-интензивното търсене на вода за напояване и за изграждане на водноелектрически централи. Въпреки произтичащото от Европейската рамкова директива за водите правно задължение за опазване на сладководните водни тела, едва 40 % от водите на континента се считат за здрави.

„Докладът ясно показва, че здравите реки и езера са от ключово значение за хората и икономиките и че строгото законодателство е ключът към тяхното опазване. Затова от WWF настояваме Европейският съюз и държавите членки да подобрят управлението на своите води“, заяви Мартина Млинарич от WWF „Европейски политики“ (Брюксел). „Хората, природата и икономиките са тези, които ще трябва да платят крайната цента при евентуален неуспех.“

Каква е ситуацията у нас?

Макар че е най-голямата река в България, Дунав също е недооценявана. Близо 80% от нейните крайречни природни местообитания и рибни ресурси са били унищожени през ХХ век, а останалите са застрашени. В долното течение на реката днес са останали единствените жизнеспособни размножаващи се популации на четири вида есетри в Европейския съюз. Именно българският участък все още е сред най-слабо повлияните от човешка дейност.

В тази връзка WWF работи за опазването и възстановяването на екосистемите на река Дунав и нейните притоци. Ние търсим модели за съхраняване на биологичното разнообразие чрез устойчиво управление на природните ресурси. За съжаление, у нас са останали едва няколко свободнотечащи реки, които трябва да бъдат съхранени.