Актуални агро новини.Дигитализацията и иновациите ще привлекат младите хора в земеделието.

Цифровизацията и въвеждането на нови технологии биха мотивирали младите хора да се занимават със земеделие. Около това мнение се обединиха експерти по време на седмото издание на форума Клуб Investor.bg – Агробизнес, който се проведе на 9 ноември в София. Във фокуса на събитието бяха още финансирането и предизвикателствата в сектора, както и бъдещото съдържание на стратегическите планове за следващата европейска Обща селскостопанска политика (ОСП).

По време на първата част от дискусията експертите коментираха, че фермерите трябва да се готвят за повече бюрокрация. Всяка държава членка на ЕС следва да изготви и предаде за одобрение стратегическия си план за ОСП до 1 януари 2020 г.

 „На 1 юни излязоха законодателните предложения на Европейската комисия (ЕК), очакваме всеки момент да видим и предложенията на Европейския парламент (ЕП). Според неформална предварителна информация е възможно ЕП да предложи плановете да се отложат за 2023 г.“, заяви Искра Вълчева, директор на дирекция „Европейска координация и международни отношения“ в Министерство на земеделието, храните и горите.

Вълчева коментира, че по отношение на тавана на директните плащания, голяма част от държавите ще изискват те да определят скалата и къде ще бъдат разпределени спестените пари. Това обаче няма да бъде прието лесно с единодушие на национално ниво, посочи още Вълчева.

Галина Пейчева-Митева, заместник-председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), обясни, че изработването на плановете отнема време, а бизнесът настоява за ясна рамка на системата от санкции. Според нея е необходимо да има задължителен преходен период, тъй като Брюксел и държавните администрации няма да успеят да започнат в срок, а това ще повлияе на директните плащания. 

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов отбеляза, че за да бъде успешен планът, той трябва да бъде нагоден според националните ни потребности. „Ние сами трябва да определим какво е истински фермер и жизнено стопанство, а не ферма, която разчита само на субсидии“, допълни той.

Николай Вълканов , управител на фондация InteliAgro, заяви, че „на ОСП не трябва да се гледа като панацея”. Според Вълканов, има риск достъпът до земята у нас да стане все по-труден за нови фермери. Той посочи още, че от 2021 г. земеделските производители ще правят много повече разходи, а ще получават по-малко субсидии.

Втората част на Клуб Investor.bg – Агробизнес беше посветена на иновациите в земеделието. Използването на цифровите технологии ще подобри икономическото състояние на земеделеца, ще намали разходите и ще увеличи печалбата, ще помогне и за решаване на въпроса с работната ръка, споделиха експертите.

Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, коментира, че за да имаме добър стратегически план за ОСП, трябва да приложим иновациите и цифровизацията в земеделието. Боянова посочи кои са предимствата на цифровото земеделие и разясни необходимите компоненти за преминаването към него. Потенциалът на блокчейн технологията в сектора, създаването на дигитални иновационни хъбове, изграждането на мрежа от бърз широколентов интернет в селскостопанските райони и начинът, по който държавата събира, обработва и анализира данните, са сред ключовите елементи за цифровото земеделие, коментира Боянова.

Дигитализацията в сектора може да реши проблема с напояването и почвите, както и да помогне за спазване на предварителните условия за получаване на директните плащания.  „Цифровите технологии могат да намалят емисиите парникови газове, които идват от земеделието - в момента 10% от тях са генерирани от сектора“, допълни Боянова. 

Доц. д-р Боян Жеков, магистър инженер ИТ, университетски преподавател, заяви, че първата голяма пречка пред по-бързата дигитализация, е начинът на мислене на хората в България. По думите му става въпрос за психология, но държавата също трябва да отдели средства.

Според Антон Тотев, главен оперативен директор на „Мелиса Фрут“, връзката между образователните институции и сектора земеделие е прекъсната. По този начин трудно би се предизвикал интерес у младите хора към селското стопанство, коментира Тотев.

Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“, посочи, че водеща трябва да бъде държавата, за да се внедряват в стопанствата технологии, които са съвместими с изискванията на администрацията.