„В бъдещата ОСП се залага изключително много на стимулирането обмена на знания, които да отговорят на потребностите на обществото, да допринесат за опазването на околната среда и природните ресурси, борбата с климатичните промени и развитието на селските райони. В същото време това ще позволи на производителите да получават гарантирани доходи от своята дейност за повишаване на тяхната конкурентоспособност, устойчивост и ефективност.” Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева при откриването на VI-та научно-приложна международна конференция на тема „Европейското земеделие и новата ОСП 2021-2027: предизвикателства и възможности“. Тя подчерта, че не е случаен фактът, че в предложението за законодателна рамка за новата ОСП, е отредена основна роля на Системата за знания и иновации в земеделието. Тази система предполага засилен трансфер на знания и информация между университети, институти, съвети в земеделието, земеделски стопани, браншови организации и компании, разработващи и внедряващи научни проекти и иновации. Това, според заместник-министърът, ще засили трайно отговорността и приноса на науката към развитието на земеделието.

Заместник-министър Кръстева беше категорична, че по отношение бъдещето на Общностната политика в областта на земеделието, България настоява за приемливо решение по отношение схемите за преходна национална помощ. Държавите членки трябва да разполагат с достатъчно свобода, за да вземат решения относно разработване на ефективни мерки, заяви заместник-министърът. Като пример тя посочи, че обвързаната подкрепа е изключително важен инструмент за България. Той позволява финансиране на сектори и производства, които имат жизненоважна необходимост от такава подкрепа. „България не може да приеме предложеното от ЕК намаление в размера на финансирането за обвързана подкрепа, което би намалило подпомагането за секторите на животновъдството и плодовете и зеленчуците, които в настоящия период са обект на такова подпомагане.  За нас оптималните нива на обвързана подкрепа са 18% + 2% за протеинови култури , особено ако не се намери начин за запазване на преходната национална помощ”, посочи зам.-министър Кръстева.

Във форума, организиран от Института по аграрна икономика и финансиран от фонд „Научни изследвания”, участие взе и председателят на Селскостопанска академия проф. Мартин Банов.