Основните промени в Закона за земеделските земи са свързани с въвеждането на нови правила във връзка със сключването на рентни и наемни договори. Това по-точно е регулирането на тези отношения. В миналото се сключваха много договори от несобственици или от съсобственици с много малки дялни части, които ощетяваха останалите, с много дълги срокове.

Сега тези срокове са съответно 10 години за нивите и до 30 години за трайните насаждения. Предвидили сме и приравняване на стари договори и такива, които вече са били сключени с подобни дълги срокове. Това каза пред „Фокус“ Кирил Стоянов, началник отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“ към МЗХГ.

По думите му друго ново нещо в закона е това, че включва младите земеделски стопани. „Те ще могат да получават земи от Държавния поземлен фонд, за да създават нови стопанства или да разширяват досегашните си стопанства. Това е абсолютно нова мярка, която до сега не сме въвеждали. Тази мярка цели да направи плавния преход, тъй като нашата възрастова структура в земеделието е благоприятна, средната възраст на земеделците над 55 години. Налага се да вземем подобни мерки, за да стимулираме младите хора, които искат да се занимават със земеделие. “, посочи още началникът отдел в дирекция Поземлени отношения и комасация.

Според Стоянов младите земеделски стопани ще могат да си разширят стопанството до 200 дка.

„Понеже често се дискутира това число, има една причина и тя е, че ние не искаме да допускаме спекулация с това право, което въвеждаме. При евентуални, поне за момента, размери на стопанствата и ограниченията, които налагаме за отдаване на ДПФ, тъй като процедурата сега стартира с това предложение е възможно и винаги се търсят врати за заобикаляне на законовите разпоредби от хора, които имат повече възможности“, добави още той.

„Налагаме в този вариант на Закона известни ограничения, но стимулираме създаването на стопанства. Това показва, че се случва в законодателната практика свързана със земите. За създаване на трайни насаждения от млади стопани, за създаване на съвсем нови стопанства зърнопроизводство, животновъдство, съответно отглеждането наживотни с земите, които могат да се използват по този ред. Това е свързано с процедури по проверки на тези лица, именно, за да не се допуснат спекулативни действия. Доста прозрачна процедура, защото се прави с тръжна процедура. Това е може би една от най-демократичните процедури в този момент въвеждане и прозрачна“, посочи Кирил Стоянов.

Ще започне и решаване на проблемите със стопанските дворове.

„Там, където има изоставени сгради и в двугодишен срок собствениците не се регистрират, не се легитимират като собственици на тези сгради, вече Министерство на земеделието може да се разпорежда със земята по-свободно. Тоест да я обявява на търгове, за да я закупят други по-предприемчиви хора, които желаят да правят инвестиции в селата. Това е едно също интересно нововъведение, което дълги години най-различни земеделци и НПО са ни сигнализирали, че би трябвало да се направят някакви постъпки в тази посока“, добави още той.

Стоянов обясни, че се предвижда и дигитализиране на процедурите в Закона. „До този момент сме получавали някои документи на хартия за определени процедури. Във връзка със земите се провеждат страшно много различни процедури. Въвеждаме новите технологии, като започваме да получаваме дигитализирани документи и да ги обработваме по този начин. Намаляваме административната тежест. Това е нещо, което сме прегледали в Закона и там, където е било възможно сме направили възможно най-големите облекчения със служебно изискване на информация, с дигитално получаване на информация. За да може по-малки проблеми да имат гражданите, които кандидатстват за дадени процедури“, допълни Кирил Стоянов.