Средствата на ЕС в помощ на земеделците да предпазят доходите си от колебания в цените и производствени загуби са постигнали частично своите цели и използването им остава слабо и неравномерно. Това се посочва в доклад на Европейската сметна палата, представен днес.

Някои извънредни мерки не са насочени правилно и могат да доведат до изплащане на твърде големи обезщетения, се допълва в текста. Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС разполага с мерки за устойчив и нормален доход за земеделските стопани. Преките плащания за 6,4 милиона земеделски стопани в държавите от ЕС възлизат на 41 млрд. евро годишно, пише в текста.

ОСП включва и възможности за предотвратяване на кризите в селското стопанство, например застраховането и взаимоспомагателните фондове могат да се използват за укрепването на доходите на земеделците, отбелязва палатата. В представения днес доклад е дадена оценка дали тези възможности са приложени ефикасно и дали са довели до резултати. Проверката е обхванала подкрепата на ЕС за застраховането и извънредните мерки , въведени при производството на плодове изеленчуци след санкциите, въведени от Русия през 2014 година.

Преките плащания представляват средно една четвърт от доходите на стопанствата, като осигуряват защита при спад на цените или по-нисък добив, което намалява необходимостта от застраховане. ОСП все повече насърчава предпазните мерки. Проверката установява, че тази дейност оказва слабо въздействие върху поведението на земеделците, тъй като застрахованите може да имат по-малко причини да прилагат устойчива бизнес стратегия или да се съобразят с промените в околната среда.

По-голямата част от 2,6 милиарда евро, предвидени в бюджета на ЕС за подпомагане на земеделските стопани за застраховка при колебания на цените и производствени загуби, са оказали слабо въздействие, сочи проверката. Парите стигат до много малка част от земеделските стопани, тъй като под 10 на сто от застрахованите земеделци използват подкрепата от ЕС. Повечето земеделски стопани дори не обмислят възможността да ограничат опасностите за своята дейност, защото очакват да получат значителна помощ с бюджетни средства при криза.

Подкрепата от ЕС за застраховане не е насочена към реално нуждаещите се земеделци. В двете държави, които използват най-много подпомагането от ЕС за застраховане (Италия и Франция), палатата установява концентриране на помощта в лозаро-винарската област. Там застрахователният капитал може да достигне 115 000 евро на хектар и много земеделци биха осигурили своето производство, дори и без помощ от ЕС.

Проверката е показала, че ЕС не е въвел правила за изразходването на 513 милиона евро обезщетение на земеделците от 2014 до 2018 г. в отговор на наложената от Русия забрана за внос на европейски стоки. Например 61 на сто от подкрепата е изплатена на производители на ябълки (основно в Полша), въпреки че износът на ябълки е останал почти постоянен или дори е нараснал. Приложени са също и извънредни мерки при отглеждането на други плодове (като праскови и нектарини), за да се преодолее структурното свръхпроизводство в ЕС, а не само еднократните смущения на пазара.

Подкрепата на ЕС за изтеглянето от пазара на стоки за безплатно разпространение е струвала скъпо. В някои случаи изплатените суми са надвишавали значително пазарните цени и така са довели до свръхобезщетяване. Повечето стоки, оттеглени за схеми за безплатно разпространение, са се върнали на пазара под различна форма (например като сок в Гърция и Испания), се посочва в съобщението.