20 опасни карантинни вредител​я са заплаха за родното и европейскотоземеделие като цяло. Те са включени в списък, изготвен от ЕК, и са квалифицирани като видове, които оказват най-сериозно икономическо, екологично и социално въздействие на територията на ЕС.

Подборът на тези вредители е направен от изследователски център на ЕК и европейския орган за безопасност на храните. Добрата новина е, че до момента нито един от 20-те вредителя не е влязъл у нас. Те са масово разпространени в Северна и Южна Америка, Азия, Австралия.

Единични екземпляри от тях са открити в части за компютър, внос от Тайланд. Могат да се пренесат също с посевен, посадъчен и дървен материал, мебели, палми и др. стоки. Източник на зараза могат да бъдат също биоплодовете и биозеленчуците.  

Информация за това предостави Мария Томалиева ​- гл. експерт в БАБХ, в рамките на  конференция на тема: “Растителното здраве​ - нови заплахи и превенция“. Форумът се проведе в Аграрния университет по повод празника на растителната защита. В рамките на проявата се даде и старт на националната информационна кампания „Защити растенията - защити живота“. Инициативата е по повод обявената от ООН 2020 г. за Международна година на растителното здраве.

Един от 20-те вредни агенти е суперагресивният  бръмбар Popillia japonica (японски листорог). Видът  произхожда от Япония и е разпространен в САЩ, Канада, Индия, Русия. В Европа има ограничено разпространение на Азорските острови, Португалия и Италия. Единични възрастни индивиди са откривани в уловки на летища в Швейцария и Холандия, а в Шотландия - в кутии с компютърни части от Тайван. Японският листорог нанася сериозни повреди по овощни дървета, зеленчукови и декоративни култури, храсти, лозя и тревисти растения.

Бактерия, неустановена в България, със статут на карантинен вредител, е Xylella fastidiosa. Сочен е като един от най-опасните в световен мащаб. Проблемът е, че завладява нови европейски територии и все повече гостоприемници. Напада над 360 вида, като лоза, бадем, череша, орех, акация, маслини, цитруси , кафе. Бактерията причинява голям брой заболявания по растенията. В Европа за първи път е установена в Италия през 2013 г. по маслини. По-късно е открита в Южна Франция, Испания, Германия, Чехия. Пренася се със заразен посадъчен материал, а се разпространява механично от растение на растение, както и чрез присаждане. Изключително опасна е боровата нематода - Bursaphelenchus xylophilus, която е карантинен вредител в световен мащаб. Заразява боровите дървета и причинява тяхното изсъхване. Произхожда от Северна Америка, разпространен е в Япония, Китай, Корея. В Европа вредителят е установен през 1999 г. в Испания и Португалия. Друг опасен вредител, полифаг, е Spodoptera frugiperda. Молецът предпочита царевица, но може да се храни и напада повече от 80 вида растения, в т.ч. сорго, захарна тръстика, ечемик, ориз, зеленчукови култури, памук. Разпространен е в тропичните и субтропичните региони на Северна и Южна Америка и Антилите. В Европа е установена в Германия. Друг вреден молец е от семейство Lepidoptera. Негови гостоприемници са над 70 вида културни и диви растения, някои от които с голямо икономическо значение. Основни са пипер, патладжан, памук, царевица, праскова, нар, кафе и др. Молецът нанася повреди на растенията по време на хранене. Неговите гъсеници се вгризват в плодовете, като поразеното място потъмнява, а тъканта около него загнива. При костилковите  се наранява плодът близо до дръжката, а на памука се унищожават кутийките. Видът произхожда от Африка. В Европа е установен при внос на плодове изеленчуци в Германия и Нидерландия.

Клиники за растенията 

Да се открият растителни клиники, аналогично на хуманните и ветеринарните, а в тях да работят лекари по растенията. Щом 2020 г. е обявена за година на растителното здраве, ние трябва да сме лекари по растенията, както е по света, а не растителнозащитници. За това призова проф. Вили Харизанова -декан на факултета поРастителна защита и агроекология в АУ. Тя е на мнение, че във фитоклиниките ще се извършва не само преглед, но и ще се дава най-компетентната информация за различните болести и неприятели по растенията. После ще се изписва рецепта за съответния препарат, който да се купи от агроаптека.   Проф. Харизанова апелира да се прилага интегриранарастителна защита в борбата срещу болестите, неприятелите и плевелите и нарече метода изкуство.