Лесовъдската гилдия отбелязва всяка година в първата пълна седмица на месец април своя празник „Седмица на гората“. Тази година се навършват 95 години от неговото първо честване, макар, че действията по възстановяването, стопанисването и опазването на българските гори започва веднага след Освобождаването през 1878 г. Новосъздадената държава първоначално създава охранителни звена от пеши и конни горски стражари от местните администрации. Една година по-късно на 5 юли 1879 г. е изграден самостоятелен сектор „Надзор на лесовете“ към Отделението за държавните имоти и рудите към Министерство на финансите,  с което се поставя началото на държавната горска служба в България.

През 1883 г., Министерството на на народното просвещение изпраща писмени указания до всички училища в страната за създаването на разсадници. Учителят Никола Василев от гр. Ловеч пръв се отзовава и открива разсадник над града в местността „Куклата“. В него той учи децата да произвеждат фиданки, които през 1898 г. залесяват в местността „Стратеш“. Идеята за разсадници и залесявания се подема и от други учители, по-изявени, от които са и двама копривщенски учители Нейко Азманов и Иван Джартазанов. Те заедно със своите ученици засаждат през 1901 г. първите иглолистни фиданки около училището и три години по-късно ги залесяват по оголените баири на града.

През 1905 г. започва активна и целенасочена дейност по овладяването на поройните реки и дерета и залесяването на милионите декари оголени и ерозирали терени, съществуващи във всяко населено място.

Така на 12 април 1925 г. (Благовещение) Министерство на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти официално регламентират Празник на залесяването, който по-късно преминава в „Седмица на гората“. В този ден в храм-паметника „Св. Александър Невски“ е отслужен молебен за граждани, учители, ученици, които след това залесяват в парковете и покрайнините на гр. София 420 000 горски фиданки и 20 кг семена. Празникът на залесяването е утвърден със Закона за горите, приет през същата година, в чийто чл. 131 се казва: „...всяка година най-малко по два дни да се употребяват за работа по залесяването и в горските култури. Освен това всяка година през пролетта Министерството на земеделието и държавните имоти в съгласие с това на Народното просвещение урежда Празник на залесяването, в който са длъжни да вземат участие учениците от всички училища заедно с учителите, а така също и войската и трудоваците“.

За първи път предложението Празникът на залесяването да продължи цяла седмица вместо един ден е изказано на страниците на списание „Горски преглед“ (кн. 1-2, 1934 г.) и идеята се осъществява още същата година от 15-ти до 22-ри април.

От 1937 г. Празникът на залесяването (4-11 април) се чества по утвърдена от министъра на земеделието и държавните имоти програма, която включва „словесна, печатна, картинна и друга пропаганда за запазването и разумното използване на българските гори. От 1940 г. Празникът на залесяването прераства с продължителност от една седмица в две. Като тържествеността на празника спира от разразилата се Втора световна война, но не и неговия смисъл.

През 1956 г. Седмица на гората е възстановена отново с решение на Министерски съвет от 4-ти февруари, като се регламентира нейното провеждане да бъде винаги през първата цяла седмица на месец април.

Масовите залесявания стават приоритет на държавата през втората половина на ХХ век. Хиляди граждани се включват благорадно и по време на „Седмица на гората“, като активно допринасят за увеличаване на зеленото богатство на страната.