"За" него гласуваха 158 народни представители, "против" - 0, "въздържали се" - 1.

С предложението се дефинира и понятието "вериги от магазини", което според закона ще са "търговски обекти за самообслужване за продажба на дребно на храни и нехранителни стоки, където търговията се извършва от името и за сметка на едно лице". Определение получи и понятието "сгради и съоръжения". Те представляват комплексен обект, който разполага с 10 и повече търговски обекта на територията на страната.

Депутатите въведоха и санкции за нарушителите. При неспазване на постановлението се предвижда санкция от 15 000 лв. до 25 000 лв, а при повторно нарушение в същия обект имуществена санкция от 30 000 лв. до 50 000 лв. Депутатите дефинираха и какво е повторно нарушение. Става въпрос за нарушение, извършено в тримесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение в същия търговски обект.

Дебатът по законопроекта продължи повече от час. Депутатите не приеха предложението на ВМРО да няма надценка повече от 25% на българските стоки и безпрецедентна глоба от 100 000 лв. при трето нарушение на постановлението от страна на търговските вериги.

Не бе прието също, по предложение на БСП, българските стоки в магазините да имат квоти.

Дебатът върху промените в закона започна с предложението на ВМРО.

Александър Сабанов поиска към предложението на МС да се добави не само да се продават български храни, а към това да бъде уточнено, че българските храни трябва да са произведени от български суровини. Бе предложено още да се въведе и рекордна глоба при трето нарушение на търговските вериги, ако не спазват закона, санкция в размер на 100 000 лв. Изключение е в законите да се предлагат санкции за трето нарушение, по принцип глобите са за първо и повторно и повече нарушения.

ВМРО предложи още веригите да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени с не повече от 25% от нетните цени на придобиването им от производител до краен потребител (с включени всички бонуси, такси и надценки).

БСП също постави изисквания под формата на квоти за българските стоки в магазините. Драгомир Стойнев обяви: "Това е дълга борба да дадем на земеделските производители да имат щандове, но вие ще се задоволите с прекалено малко. През 2013 г. постигнахме нещо такова, започнаха да се изпълняват мерките и като че ли това замря и сега искаме да се върнем постарому, само и само да не се скараме с Брюксел", коментира левият депутат.

Той обаче предложи отделни български стоки да имат минимум 50% български суровини и на тях да има определени указания, че това е така, а другото да се смята за заблуда на потребителя.

Като пример Стойнев даде - българското сирене трябва да е направено от българско мляко.

В дебата се включи и лидерът на БСП Корнелия Нинова.

"Кризата дава възможност за преосмисляне на големи теми, които поради партийно късогледство, партиите не са успели да решат. Но и днес управляващите предлагат конюнктурно решение на парче", каза Нинова. Тя коментира постановлението на МС, като мярка, която няма да даде очаквания резултат да се помогне активно на българските производители. Вчера от БСП са разговаряли със Съюз "Произведено в България", които съобщили , че голяма част от ограниченията за тях остават.

В заключение Нинова предложи, "от името на премиера Бойко Борисов да се изкупи нереализираната земеделска продукция и да се даде на социално слаби".

В края на дебата Красимир Ципов от ГЕРБ призова да се приеме първо една рамка и един механизъм за българските стоки чрез промяна на Закона за извънредното положение, а след това депутатските предложения да се направят в Закона за храните.

"Добре е, че има относителен консенсус, затова да приложим такива временни мерки, които могат да бъдат определени като протекционистки", каза Ципов.

Той обясни, че целта на помените сега е да се даде една рамка и един механизъм, който да даде възможността на българските производители да реализират своята стока в търговските обекти.