Българските животновъди са в матово състояние. Всички мерки, които ги има досега, не могат да се ползват от земеделието и животновъдството. Изискването търговските вериги да предоставят място за българските производители все още не работи. Това каза пред bTV Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопроизводителите в България.

Той обясни, че това е трябвало да стане на 5 май, но са поискани още 14 дни време за реорганизация и се очаква мярката да заработи от 19 май. Подготвя се и промяна на съществуващото Постановление на МС.

"Това, което се изисква, за мен е огромен плюс за потребителя - че ще бъде гарантирано, че тези продукти ще бъдат произведени от 100 процента сурово мляко. Това първо го гарантира предприятието, с документа снабдява после търговската верига, контролът е при министър Танева. В момента определеният магазин, ако предлага 100 артикула, 90 трябва да са с гарантирано български произход и те са задължени да го изведат от 100 процента българско мляко. Това е част от задължението. Има и много колеги преработватели, които не искат, търсеха дали не може да се влага сухо мляко", добави Зоров.

Направена е анкета до всички млекопреработвателни предприятия, а министерството на земеделието е получило еднозначен отговор, че 75% от предприятията подкрепят мярката продуктите да са от 100% сурово мляко.

"Българските животновъди са в матово състояние, не в патово, каза Зоров. - Защото всички мерки, които ги има досега, не могат да се ползват от земеделието и животновъдството, защото за земеделието и животновъдството ЕК е предвидила друг вид подпомагане. Държавните помощи са де минимис - те са одобрени от комисията, но България не се възползва, защото няма предвиден бюджет. Така вече идваме в силната неконкурентност на българските животновъди, както и на предприятията, защото техните колеги 12 години получават различни държавни помощи. В България са минимални и те са до някакъв праг."

Заров смята, че програмата за млечни продукти , които се дават на учениците сега, е една добра инициатива на българското правителство и на Европейската комисия.

"Различните количества на млечни продукти, една краставичка или ябълка, зависи от остатъчния брой доставки по времето на извънредното положение - за 2 месеца, от 13 март до 13 май. Ако определеният доставчик в училището е имал две доставки, разбира се, че ще има право на 400 грама краставица. Но в повечето случаи това са около 8 доставки, което прави около 2 килограма. Всичко зависи от директорите и тяхната организация, защото има доста деца, дори в София, на които семействата им живеят под социалния минимум, и такива деца ги подпомагаха, защото 300 или 400 грама сирене или кашкавал не е за подценяване. Министерството на здравеопазването е определило еднократна доза за подкрепа на ден - 30 грама на ден. Това не е от производителя, от доставчика, има си определена норма за подкрепа. Когато имаш 10 доставки неизпълнени по 30 грама, това прави 300 грама, а 30 грама правят един сандвич", обясни още той.

"Там, където изпълнявахме нашата кампания, нямаше училище, което да не е обслужено. Имаше само едно във Враца, където имаше 100 деца от ромски произход и те имат нужда, но директорът не е дал заявка, защото се страхувал да не зарази родителите. Ние като отиваме до магазина дали не е по-рисково отколкото 100 пакета да се получат готови. Аз съм сигурен, че 95 процента са крайно нуждаещи се, а доставката си остава неизпълнена по вина на директора", завърши Зоров.