В навечерието на Световния ден на почвите - 5 декември, българският комисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж - Мария Габриел, и комисарят по земеделието Януш Войчеховски откриха Европейска обсерватория за почвите.

Денят на почвите се отбелязва от 2013 г., за да се привлече внимание върху важността на доброто състояние на почвите и да се насочват усилия за устойчивото управление на почвените ресурси. Датата 5 декември е избрана от ООН, тъй като съвпада с рождената дата на Бумибол Адулядей, крал на Тайланд, който е основен инициатор за честването на деня на почвите.  

Каква ще е ролята на Европейска обсерватория за почвите, обяснява във Фейсбук профила си Мария Габриел.  

"Амбицията ни е да изградим напълно интегрирана и рационализирана система за мониторинг на почвите. Това е една от препоръките в доклада относно мисията за почвите и храните в рамките на програма „Хоризонт Европа“. Действията ни в тази насока ще допринесат за постигане на целите на екологичния преход, като целта ни е до 2030 г. поне 75% от всички почви във всяка държава, членка на ЕС, да са в добро състояние. Това от своя страна ще осигури здравословни храни за европейските граждани.

Европейската обсерватория за почвите ще предоставя необходимите данни и информация, за да можем да следим напредъка в тази посока. Тя ще подкрепи и тематичната стратегия на ЕС за опазване на почвите. Освен това Обсерваторията ще разшири и затвърди дейностите ни за наблюдение на почвите. Това ще се случи в тясно сътрудничество с държавите членки и с Европейската агенция за околната среда. Създаването на Европейската обсерватория за почвите е важна стъпка в съвместните ни усилия за по-екологично и устойчиво бъдеще, за осигуряване на по-добро качество на живот на европейските граждани."

В изказване пред Аграрната комисия на Европарламента Войчеховски изтъкна, че е желателно страните членки да се съобразят с идеята за намаляване на препаратите, торовете и антибиотиците, но няма как да бъдат принудени да спазват определени квоти. Затова агрокомисарят ще представи в средата на декември списък с 15 предложения, разработени според индивидуалните нужди.

Като пример за диференцирания подход той посочи вредните емисии от селското стопанство, които са различни във всяка държава. В някои страни те са 300 килограма на хектар, в други достигат до 4000 килограма. Подобна е разликата при употребата на препарати и торове.

Комисарят изтъкна, че фермерите няма да бъдат принуждавани да редуцират до определен процент препаратите и торовете. Вместо това ще получават стимули, които да им помогнат в това направление.