Стопанската 2018 г. ще се запомни с лоши климатични условия и сравнително добра реколта както при зърнено-житните култури, така и при трайните насаждения - лозя и овошки, зеленчуци, маслодайни и др. В ценово изражение най-добре на пазара стои пшеницата, чиито цени - близо 400 лв. за тон, тази година белязаха връх в сравнение с предходните няколко години. За сметка на това обаче износът се свива.

Като цяло обаче земеделските площи намаляват при някои култури въпреки националното и европейско подпомагане, а при други се увеличават. По данни на Министерство на земеделието, поместени в последния аграрен доклад, визиращ отрасъла през 2017 г., площта със селскостопанско предназначение е 5 224 402 ха, което представлява около 47% от територията на страната. Обработваемата земя е намаляла с 0,2 % до 3 473 825 ха, което представлява 69,1% от използваната земеделска площ.

В това отношение изключение не прави и земеделието в региона. През 2017 г. общо засетите площи с пшеница в Пловдивска област са били 513 420 декара, а тази есен са засети 492 370 дка.

Ечемикът от 34 550 декара е намалял на 31 267 дка. Увеличение се наблюдава при ориза от 59 500 дка на 63 200 дка. За страната засетите площи с ечемик, маслодайна рапица, ръж и тритикале са с между 2,9% и 12,7% по-малко спрямо година по-рано.

Вяла търговия се констатира към днешна дата. По предварителни данни на Националния статистически институт през първите три месеца на текущата 2018/19 пазарна година (юли, август и септември 2018 г.) от страната са изнесени общо 2141,5 хил. тона пшеница, 85 хил. тона ечемик и 295,8 хил. тона рапица. В сравнение с аналогичния период на миналата година износът на трите култури намалява както следва: пшеница - с 4%, ечемик - с 57,5% и рапица - с 5,9%.

Намалява вносът на зърнените култури. През периода юли-септември 2018 г. импортът на пшеница се свива с 38,8% на годишна база, до 19,6 хил. тона, а този на рапица - със 71,3%, до 9,5 хил. тона. Вносът на ечемик се увеличава с 28,3% , но остава незначителен - 393 тона.

От аграрния доклад е видно, че в национален мащаб има драстичен скок на нивите с грах, фасул, бакла, леща и други варива - площите на субсидираните култури са увеличени от 33 928 ха през 2016 г. на 78 389 ха през 2017 г.

По оперативни данни от първата седмица на декември производството на маслодаен слънчоглед възлиза на 1887,4 хил. тона, а на царевица за зърно - на 3090,3 хил. тона, като и при двете култури жътвата на практика е приключила. Продукцията от маслодаен слънчоглед е с 2,5% над отчетената по същото време на 2017 г., като намалението на реколтираните площи е компенсирано от нарастване на средния добив. При царевицата се отчита по-значителен ръст на производството на годишна база - с 33,7%, главно в резултат от повишената продуктивност от декар.

При повечето от основните пролетници данните сочат понижение на производството спрямо година по-рано вследствие на намаление на реколтираните площи и средния добив. Спадът на продукцията е в границите от 7,6% до 77%, като най-значителен е при соята и лена. От друга страна, производството на пъпеши, домати, ориз, силажна царевица и тютюн тип „Ориенталски“ е между 3,4% и 29,8% над миналогодишното.

Като цяло през настоящата година се отчита ръст на продукцията от основните трайни насаждения и етеричномаслени култури, обхванати от оперативното наблюдение. Най-чувствително увеличение на годишна база е налице при крушите, сливите и черешите - от 34,6% до 70,8%, в резултат от нарастване както на реколтираните площи, така и на средните добиви от декар. Съществено намаление на продукцията спрямо миналата година се наблюдава само при прасковите и кайсиите - респективно с 20% и 50,5%, а незначително - при малините - с 1,6%.