Мушмулата е последният плод, който се прибира от овощната градина. Беритбената зрялост трудно се установява по външни признаци. Един от показателите е отделянето на плода от клонката. Мушмулата, както и дюлята, няма плодна дръжка, а е закрепена върху къса плодна клонка.
Тя се формира от разрастване на цветната ос и върху нея се залагат плодни пъпки за догодина. Затова при откъсването на плода не бива да се чупят тези клонки.
Друг показател за зрялост е началото на омек-ване на отделни плодове. По принцип мушмулите се берат след първите есенни слани. Рано откъснатите трудно омекват.
Консумативната зрялост настъпва, когато омекнат плодовете. Преди това те са твърди, тръпчиви.
За разлика от меките круши, които действат разхлабващо, мушмулата е благоприятна при стомашно-чревни разстройства. Пектинът поема натрупаните в стомаха токсини и помага да бъдат отстранени. Действа бактерицидно и успокоява лигавицата на стомаха. Поради високото съдържание на захари някои овощари правят от мушмулата ракия. Голямото количество на дъбилни вещества обаче се отразява зле върху напитката. Трябва да се преварява.
Овошката никак не е претенциозна, цъфти късно, не мръзне, не боледува.
Мушмулата заслужава по-голямо внимание. Тя е едно от най-сухоустойчивите и студоустойчиви овощни растения. Развива се добре при всякакви почви с изключение на варовитите, когато е присадена вьрху дюля. Ражда всяка година. Цьфти много късно и не измрьзва напролет.
Размножава се чрез присаждане върху дюля или глог. При дюлева подложка трябва да се засажда на по-богати и влагоемни почви. Изискванията на глога са по-малки и в този случай може да се отглежда чрез затревяване, като тревата редовно се коси и се разхвърля около растението. Важни за мушмулата са редовните резитби за просветляване и подмладяване. Тя е устойчива към болести и неприятели, не се налагат пръскания.
Източник:http://www.domashenjurnal.bg