Гигантските морски влечуги, властвали в океана през епохата на динозаврите, вероятно са били топлокръвни

Според специалистите гигантските хищници са регулирали телесната си температура, което им е разрешавало да ловуват агресивно, да се гмуркат на голяма дълбочина и да преплуват огромни разстояния, съобщи "Нешънъл джиографик", като цитира съвременно изследване.

Според Кристоф Лекуьор, съавтор на изследването, те са поддържали висока телесна температура независимо от тази на средата, в която живеели.

Вероятно праисторическите влечуги са имали телесна температура в диапазона 35-39 градуса по Целзий - т. е. сравнима с тази на съвременните китове и делфини. За разлика от тези свои предшественици повечето съвременни влечуги са студенокръвни, което значи, че вътрешната им температура варира в зависимост от тази на водата, в която плуват.

Тъй като някои от върховите океански хищници , като рибата-меч, са отчасти топлокръвни, учените се усъмнили дали и древните влечуги не са били такива, каза Лекуьор. Такива риби могат да удържат топлината си в определени рамки, както и да я генерират в известни количества.

В епохата, когато динозаврите са доминирали над планетата (преди 265 - 51 милиона години) океаните са били владение основно на три вида морски чудовища: приличните на делфини ихтиозаври, змиевидните мозазаври и плезиозаврите, изглеждащи като описанието на Неси.

Чрез изучаване на останки от зъби на риби, живели по времето на тези чудовища, Лекуьор и екипът му идентифицираха кислородните изотопи в тях. Нивото на кислородни изотопи в зъбите е функция на това в кръвта, а от него се определя и телесната температура.

Екипът сравни резултатите си със съвкупността на кислородни изотопи в кръвта на съвременни риби, някои от които живеят в топли, а други - в хладни води. Тъй като съвременните риби са студенокръвни , това изследване помогна да се установят температурите на средата на праисторическите риби. Накрая учените сравниха нивото на кислородни изотопи в зъбите на праисторическите риби с това останките от зъби на праисторическите морски влечуги, намерени в същите райони.

Създаването и задържането на топлината в тялото не изглежда толкова учудващо за ихтиозаврите и плезиозаврите, тъй като предишни проучвания показаха, че те са били преследващи хищници, които са имали нужда да остават активни. Новите резултати за топлокръвност на мозазаврите, които уж са ловували от засада, са по-учудващи, но съответстват на новата хипотеза, че древните влечуги поне до известна степен са можели да запазват константна температура.

Някои специалисти нарекоха новите резултати “увлекателни”, защото постоянната телесна температура предполага някои приспособления за нейното задържане като слой мазнини под кожата или специфично кръвообращение. Това дава интересна основа за изследване на еволюционното възникване на такива системи, тъй като учените са съвсем сигурни, че морските влечуги произлизат от сухоземни предшественици, които са били студенокръвни. Очевидно е, че по някое време след навлизането им в океана е възникнала и способността да се генерира и задържа температурата. Сега предстои да се изследва кога и по какви причини.