Биоземеделие.

Лидия Ковачева

За да се чувства човек щастлив, доволен от живота и душевно уравновесен, необходимо е преди всичко той да бъде ОРГАНИЧНО ЩАСТЛИВ. Какво представлява органичното щастие? Това е хармонията в работата на вътрешните му органи. Тя изисква чистота на тъканите и пълна дейност на функциите в организма. Всеки орган, всяка тъкан трябва да е в изправност до последния си капиляр, да работи без пречки и затруднения.

Поради връзката между всички органи и тъкани се създава здраво единство, в което не прави изключение нервната система и мозъкът. Този здрав и хармоничен съюз изпраща здрави и обилни биотокове към мозъка, откъдето се диктува веселият и уравновесен дух. Здравият механизъм поражда здрави умонастроения.
Целият организъм, който работи като добре смазана машина, се движи и действа с лекота. Това е вътрешното органично щастие. То е предпоставка за друго по-широко понятие щастие – щастието на цялостния човек и като физика, и като душевна същност.
Има натури, които живеят самовглъбен живот, създавайки тих щастлив душевен покой. Това може да се каже за отшелниците от живота, отдали се на някаква идея, погълнати изцяло от призванието си. Там здравата физика, добре хармонираща със здравия душевен живот, създава пълен душевен покой и тихо безметежно щастие, ограничено в радостите на личните постижения и пълна целенасоченост.
Но има и друго щастие, което се свързва с други хора: с любима жена, с деца, с майка, баща, приятели, работен колектив и пр. Този човек, ако наруши отношенията си с някой от тези хора, загубва и физиологичното си здраве, тъй като когато се нарушават външните връзки, се нарушава единността на вътрешната хармония на функциите. Човек е в състояние да живее пълно и хармонично, докато в него съществува вътрешно ОРГАНИЧНО ЩАСТИЕ. Ако то по някаква причина бъде нарушено, човекът не може да бъде вече щастлив – нито в любовта, нито в професията си.
Често явление в цивилизования свят е човек да се чувства нещастен, без сам да знае защо. Той има необходимото – и храна, и квартира, и хубава служба, облечен е, няма недъзи – дори притежава хубава външност. Въобще в общи линии е задоволен с неща, които за друг са мечта, но той е без дух, животът не го радва, всичко му се вижда в черни тонове, грозно, не му се живее, дори мисли за смъртта. Всичко това често го кара да се впуска в шумни удоволствия, пиянство или злоупотреба с опиати. Този човек търси причината и не може да я намери. Разбира се, той не търси причината в себе си, а в околните – в жена си, в баща си, в колегата си по служба и пр. Този човек търси път сякаш да избяга от самия себе си.
Могат да се изброят хиляди имена на хора, които са постигнали всичко – и пари, и богатство, и благосъстояние, любима жена или мъж, уважението на околните, а те са недоволни, потиснати, раздразнителни, в душата им е пусто и нищо не ги радва.
Защо това е така? Защото преди всичко е нарушено нещо във вътрешната хармония в организма, във вътрешния механизъм на тялото – духът на органичното щастие. В неговата машина има смущения, нередности, „ръжда”.
Ако има някакви нарушения, смущения или пречки на нормалната функция само на един орган, нарушенията обхващат всички органи. Някъде вече са се появили чужди за организма наслойки. Тези чужди субстанции трябва да бъдат премахнати.
Четирите главни функции на човешкото тяло са: дишане (белите дробове), храносмилане (храносмилателната система), кръвообращение (сърдечносъдова система), отделителна система. Ако само в една от тези системи се наруши правилната работа (нормалната функция), то в целия организъм се нарушава чистотата на соковете, необходими за органи и тъкани.

ЕДНА ОТ НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ТЕЗИ НАРУШЕНИЯ Е ПРЕТОВАРВАНЕТО С ХРАНА.

При натоварването на храносмилането с много и нецелесъобразна храна стомахът, червата и всички органи на системата се преуморяват. Преумореният орган лесно заболява. Ако е смутена функцията на белия дроб, веднага се явява липса на кислород. Кръвта не е достатъчно окислена, почистена и липсата й се отразява на тъканите. Храненето им е вече недостатъчно и те не работят пълноценно. За влошената работа на белия дроб може да има много причини: работа в за-водски помещения с неблагоприятна въздушна среда, тютюпушене, повърхностно дишане и недостатъчно движение и пр. При всички случаи белият дроб не поучава достатъчно кислород, което за тялото на човека храна от първа необходимост. Човек без вода може да просъществува дни, без твърда храна седмици и месеци, но без кислород не може дори пет минути.
Тази необходима храна, която ни се доставя от въздуха, пушачът отравя с дима на цигарата, добавяйки безброй вредни примеси. На жадните за чист въздух тъкани той сервира никотинова отрова. Тъканите на алвеолите, дори когато пушачът не пуши, са вече наслоени с никотин и тогава те дори се явяват пречка за приемане на чист въздух. Тъй като цигарите следват на неголеми промеждутъци, тъканите на дробовете, колкото и усилия да правят, не могат да се освободят от тях. Усилията от страна на организма и дробовете са непрестанни. Докато човек е млад и тъканите не са увредени, организмът успява да се справи, но идва момент, когато органът започва да се уморява, тъканите се увреждат и не издържат, и тогава настъпва победата на никотина над човека.
Като се добави и мръсният градски въздух, всеки може да си представи колко затруднена е работата на дробовете. Резултатът от лошия въздух в дробовете е некачествена кръв. Това е една от най-обикновените причини в света на цивилизацията за замърсяването и влошаването на соковете на организма, и за тяхната непълноценност. Клетките не получават тяхната нор мална храна и хармонията се нарушава на най-първично ниво.
С липсата на движение дробовете стават лениви. Човекът е същество, което лесно се поддава на леност, и в случая и дробовете, и дишането не правят изключение. Когато във всекидневието не се включва интензивен спорт или достатъчно физическа работа със съответното натоварване, при повърхностното и непълноценно дишане ще се получи недостатъчно снабдяване с най-необходимата храна – кислорода. Системното недохранване на клетките и тъканите отслабва техния тонус.
При липса на достатъчно движение се получава и недостатъчност в работата на обменните процеси, а с това става натрупване в организма на отпадъци от метаболизма – обменните процеси. Натрупването на шлаки от храната, от обмяната, от никотин или някоя друга нецелесъобразна храна вече затруднява работата на отделителните органи. Останат ли шлаки в повече от необходимото, вътрешната среда вече е нарушена в истинската й чистота и здрав вид.
Така се създава база за развиване на болестни състояния. Клетката започва да губи от силата си и се поддава на заболявания и на израждане.
Заплашен ли е животът на клетката, заплашени са здравето и работата на цялата тъкан. В организма, където соковете са загубили своя нормален здрав състав, в такова състояние са клетките на целия организъм. Тъй като клетките са съставните части на всички тъкани и органи, нищо не прави изключение. Организмът все още е здрав, но вече са създадени условия за развиване на болестни състояния. Когато е нарушена вътрешната хармония, е нарушен и духът в тялото – вече настройката е друга. Изчезнало е благоденстващото настроение, сигурността и здравата хар-моничност.
Защо здравото, мило и вечно усмихващо се детенце е сменило настроението си, станало е плачливо, капризно и придирчиво не само към яденето, а към всичко? Не е ли това първият сигнал на природата, че в неговия организъм е станала някаква промяна?
Ние наистина не разбираме сигналите на природата. Една болест никога не идва изведнъж без предварителни леки и търпими за човека предупреждения. Болката, страданията, недъзите – това са вече последните изяви, ясна демонстрация за нашия лош самоконтрол невежество и недостатъчна интелигентност.
Във всеки организъм има известна градация във формирането на тъканите и органите по сила и устой чивост в структурата им. И тези, които са по-силш и устойчиви, ще се борят и ще дават отпор, но слабо формираните започват постепенно да се поддават и болестта започва да прави съвсем далечните си първи стъпки.
Първият сигнал и протест на природата е смяната на душевната настройка – лошото настроение. Появява се капризничене, плачливост, нервничене, депресивност и пр., изразени според характера на индивида.
Повече от децата на цивилизованото общество са претоварени с храна. На тези деца по този начин се спира естественото развитие и те не могат да изявях пълноценно своите заложби и способности. В детето се подбива и физическото, и душевното нормално раз. витие – то остава завинаги с посредствени изяви, без да може да даде максималното, предвидено от природата
Ние дотолкова сме свикнали с посредственото и болнавото, че нямаме нито отношение, нито представа за истински здравия, добре и пълноценно развит и оформен човек. Навсякъде около нас могат да се видят деца със сериозни отклонения от този здрав вид: и с бледи личица, и с тънки лошо оформени кости, под-пухналости по тялото, зачервени клепачи, свити рамена, лека уморяемост и т. н., както и отклонения от нормалната психика на истински здравото дете, като: липса на жизненост и инициативност, прояви на нервност и агресивност, негативни прояви като егоизъм, затвореност и пр.
На всички тези отклонения, започнали в детската възраст, не се ли обърне внимание, те прерастват в още по-големи нарушения – и физически, и психически, стигащи до озлобеност, апатия, жестокост, вулгарност и пр.
Отклоненията от нормалната форма на кожата са най-обикновено явление в света на цивилизованото общество: суха кожа, много мазна и потна, най-различни петна, изриви, пъпки. Отклоненията в нормалния цвят, започнали от детските години – с примес на жълто, сиво, кафяво и пр., могат да се видят навсякъде, без никому да идва наум, че това е указание, че в организма има смущения, които трябва да се оправят. Едно от най -лошите отклонения от нормалната форма, към което дори няма правилно отношение , е трупането на излишни килограми.
Първите тлъсти наслойки не само че не будят тревога, а точно обратното – отчитат се като здравина, като израз на благоденствие. Невежата майка се радва на дебеличкото си детенце, без нито за минута да се замисли да понамали поне малко порциите му.
Здравата и съвършена човешка форма не търпи патологични наслойки, а всяка тлъстина, появила се по ханша, бедрата, корема и където и да било, е вече патологична тъкан, докарваща смущения в нормалната функция на органите.
Има връзка между облеклото и психиката на човека – когато е болнав, той се стреми към по-фрапантно, по-богато модно облекло, за да заблуди света. Текстилната индустрия е предоставила красиви тъкани за прикриване на неестетичните форми на корема, на ханша, на подпухналите и увредени мускули, и колкото повече са пораженията, толкова повече са приумиците: мъниста, гердани, ластични колани, перуки и т. н.
За истински здравия човек тези неща губят своето значение. Добре оформената жена по вътрешен усет съзнава своята сила и се стреми към семплото. Тя съзнава очарованието си, което й е дала самата природа с красивите коси, прекрасната си кожа. Същото може да се каже и за здравия мъж. Те знаят за магнетичната сила, която се излъчва от здравите мускули, заредени с богати потенциални възможности, за чара на одухот- вореното лице, което грее със стегнатите си форми и
51 красиви изразителни очи.
Когато се наблюдава такъв човек, се забравя с какво той е облечен, дотолкова вниманието се грабва от излъчваната хармония – топла и обилна. Той доставя само радост.
Здравата душевна нагласа инстинктивно чувства отрицателното в живота, отвращава се от него и го третира като болезнено явление.

ЧОВЕК, КОЙТО СЕ СТРЕМИ КЪМ ЩАСТИЕ, ПРЕДИ ВСИЧКО ТРЯБВА ДА СЕ ВГЛЕДА В СЕБЕ СИ.

За да потърси щастието вън от него, той трябва да го намери най-напред вътре в себе си. Той трябва да има душевен покой, да чувства хармонията на силите в себе си. Много млади хора се насочват към любовта, защото се чувстват нещастни. Такива хора са с неспокойна психика, раздразнителни, с чувство на някаква неопределена неудовлетвореност, не знаят какво искат и какво им трябва. Те търсят любовта като отдушник. Безспорно това е егоистично чувство, но тук има нещо, което трябва тънко да се разграничи и да не се бърка. Чувства ли се нещастен, потиснат, нервен, човек трябва да знае, че нещо не е в ред. Дори да срещне любовта, тя няма да му даде това, което е мечтал. Той и там проявява черногледство, нервност, придирчивост, които се отразяват зле на неговия партньор и той се стъписва. Такъв човек се хвърля от обект на обект, търси някакъв мираж на щастие, но не го намира.
Този човек трябва най-напред да приведе в ред себе си и болезненото си състояние. Той трябва да нормализира вътрешните си функции, да почисти соковете на организма, поправяйки грешките, допуснати във формирания му начин на живот. Поправят ли се тези грешки, се възстановяват и увредените функции. Нормалните и правилни функции възстановяват вътрешното единство и хармония. Върне ли се чистотата на тъканите, се връща и душевното равновесие. Човек с душевно равновесие нито се впуска стремглаво в любовни водовъртежи, нито се лута като еднодневка. Той целенасочено, спокойно търси това, което му е необходимо, и с правилен и безпогрешен усет подбира партньора си. Тук трябва да спомена, че отношението на здравия човек към неговия партньор е здраво и ако партньорът е също със здрава и уравновесена психика, отношенията се развиват съвсем другояче.
На болния човек нещата изглеждат по един начин, докато на здравия – съвсем другояче.
Джек Лондон, писател с изключителна интуиция, кязва: „Щастливият е щастлив от нищо”. Той е разбрал, е щастието блика отвътре и облъчва целия душевен мир на човека.
Обикновено отделните семейства си имат всяко свой стил и начин на живот. Създава се начин на хра нене, на хигиена, отношение между членовете и пр. Поради съвместния им живот обикновено и грешките се затварят в рамките на семейството. Ако майката домакиня е установила здрава, целесъобразна храна и здрав начин на хранене, тя, без да съзнава, за цял живот създава здрави навици в цялото семейство.Създадените здрави навици създават и здрави членове на семейството, в което разцъфтява здрав, дружен и весел колектив със спокойни, уравновесени отношения В такива семейства може да се чуе и песен, и веселба, и шега. Атмосферата е сърдечна и динамична. Там всичко се движи, духът е на висота и има живот в пълния смисъл на думата. Обаче има семейства, където всички са свити в черупката си, наежени, песимисти, мърморещи срещу живота или началниците и съседите. Духът в такива семейства липсва. Там или се мълчи, или се чуват пререкания.
Не е трудно да се даде преценка на причините за тези явления, разяждащи като язва бита на нашето общество. Погрешният начин на живот, погрешните навици в храненето довеждат хората до болезнени състояния, които тровят тяхната психика, след това психиката и на цялото семейство, като същевременно отравят и объркват живота и на здравите хора с лошия си дъх, със злобата, фалша, лицемерието, жестокостта и пр. Там, където принципите на живот са здрави, там духът е делови, бодър и творчески. Това са хора, които обичат труда, не се страхуват от него и на тях може да се разчита.
Когато видите в живота негативни прояви, това не бива да се отдава само на грешното възпитание, а преди всичко на болното тяло, жертва на някакви грешни житейски принципи. Ако постановим правилни принципи в начина си на живот, много неща ще се оправят: егоизмът, бездушието, скъперничеството, лакомията, алчността, кариеризмът, жестокостта, черногледството, песимистичното отношение към живота, развра-вулгарността и още много такива грозни прояви, излагащи човека като разумно и мислещо същество. Горки казва: „Човек – това звучи гордо”. Когато видиш един пияница, един скъперник, треперещ над парите, не гордост можеш да види, а грозно падение. Достоевски казва една истина:

„КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА”.

Той е прав, че ние, новите хора, е необходимо да потърсим кра