Растителна защита

Плевелите са сериозни конкуренти на ца­ревицата, особено в ранните фази на нейното развитие. При забавено поникване и растеж, вследствие на ниски температури, конкурентоспособността на културата е намалена значително по отношение на плевелите. На­маляването на загубите, предизвикани от плевелите, може да се постигне чрез своевременното им отстраняване.

Намножаването и масовото разпростра­нение на многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели в обработваемите площи създава сериозни проблеми при отглеждането на царевицата. Основни причи­ни за разпространението на тези видове плевели са: пропуски в агротехниката (сро­кове, начини и дълбочина на обработките, използването на фрези и дискови оръдия, липса на научнообосновани сеитбообръщения), неправилно и ненавременно използва­не на хербициди и др.

Монокултурното отг­леждане на царевицата също влияе благот­ворно върху намножаването на многого­дишните видове плевели балур, паламида, повитица и др. Настъпилите компенсацион­ни процеси в плевелните асоциации и нам-ножаването на проблемни плевели се дъл­жат и на прилагането на хербициди на една и съща база. Широкото използване на триазинови хербициди в недалечното минало е причина за формирането на резистентност при редица икономически важни видове плевели.

Плевели-растителна защита

Всички тези проблеми могат да се разре­шат чрез интегрирано прилагане на културно-стопанските методи и ротиране на херби­циди от различни групи и с различен меха­низъм на действие.

Основни видове плевели, които заплевеляват царевичните посеви, са:

- от групата на късните пролетни плевели - кокоше про­со (Echinochloa crusgalli), видовете кощрява (Setaria sp.), кръвно просо (Panicum sanguinale), бяла лобода (Chenopodium album), видовете щир (Amaranthus sp.), обикновено грънче (Hibiscus trionum), лападоволистно пипериче (Poligonum lapathifolium), черно куче грозде (Solanum nigrum), просфорник (Abutilon theophrasti), европейска знойка (Heliotropium europaeum), татул (Datura stramonium), свиница (Xanthium strumarium), па­ча трева (Poligonum aviculare) и др.;

- някои видове от ранните пролетни плевели - си­нап (Sinapis arvensis), фасулче (Falopa con­volvulus) и др.

От многогодишните коренищни и кореновоиздънкови плевели особено големи проблеми при царевицата създават балур (Sorghum halepensis), полска паламида (Cirsium arvense), полска поветица (Convo­lvulus arvensis), млечок (Sonchus arvensis) и др.

Ефективна борба срещу посочените видо­ве плевели може да се постигне чрез прила­гане на предпазни и агротехнически мероп­риятия, умело съчетани с правилен избор на хербициди и навременното третиране с тях. При силно заплевеляване с многодишни пле­вели добри предшественици на царевицата са културите със слята повърхност (пшеница, ечемик) , които освобождават по-рано пло­щите и създават условия за подходящи обра­ботки на почвата.

Механичната борба срещу многодишните видове плевели трябва да бъде насочена към изсушаване, изтощаване и унищожаване на подземните им органи. Провеждането на дълбока оран през юли, август и последвали­те обработки по-късно са от решаващо значение за успешна борба с многогодишните коренищни видове. При висока степен на заплевеляване с повитица и паламида преди дълбоката оран е добре да се направи подметка на стърнището с лемежни работни ор­гани.

Следжътвеният период е най-подходящото време за прилагане на тотални систем­ни листни хербициди на база глифозат и др., като се спазват всички изисквания за пости­гане на ефикасна и икономически изгодна борба.

Предсеитбените обработки на почвата се определят в зависимост от степента и видо­вото заплевеляване, времето на сеитба и начините на внасяне на хербицидите. За ус­пешната борба срещу плевелите е много важно царевицата да се засява в най-бла­гоприятните срокове и колкото е възможно по-скоро след последната предсеитбена об­работка. След сеитба, за по-дружно поник­ване на царевицата, извършването на валиране е от особено значение. То спомага за натрошаване на буците и за подравняване на почвената повърхност, което осигурява равномерно разпределение и добра ефек­тивност на почвените хербициди.

За борба срещу едногодишни житни и двусемеделни плевели и пониците от семена на многого­дишни видове може да се проведе еднократ­но или двукратно пролетно брануване. Пле­велите са най-уязвими след покълнване, преди поникване и в начални фази от разви­тието си - от поникване до 1-2-и лист. За да се ограничат повредите по културата от брануването, царевичните растения трябва да са във фенофаза 2-3-и лист (фенофаза на развитие 12-13). Обработката се извършва с леки щригелни брани перпендикулярно или по диагонал на посоката на редовете при слънчево и топло време. Така повехна­лите царевични растения с намален тургор по-слабо се повреждат от работните органи на браната.

Царевицата се отглежда редово, което позволява механизирани обработки в меж­дуредията. Според типа и състоянието на почвата и наличните плевели се провеждат различен брой окопавания. Окопаването трябва да започне във фенофаза 4-и - 6-и лист на царевицата (фенофаза на развитие 14-16) и да приключи до 8-10 лист. За на­маляване на повредите по царевицата охра­нителната зона трябва да бъде 10-12 см от двете страни на редовете.

Важен етап от борбата с плевелите при царевицата е взе­мането на правилно решение относно хи­мичната борба с тях и по-специално дали е необходимо третиране с хербициди.

Крите­рии за това са:

• количество на плевелните семена в почвата преди поникване на културата и плевелитем;

видов състав и степен на заплевеляване след поникване на царевицата;

фаза на развитие на плевелите и култу­рата.

Изборът на хербициди или комбинации от хербициди трябва да бъде съобразен с ви­довия състав на наличните плевели. В зави­симост от механизма на действие на регист­рираните хербициди при царевицата те се прилагат както почвено (предсеитбено или следсеитбено), така и вегетационно в раз­лични фази от развитието на културата. Много често отделните хербициди не са достатъчно ефективни срещу всички плевели. В такива случаи се налага използването на комбинации от хербициди.

Хербицидите трябва да бъдат приложени правилно, при подходящи почвени и климатични условия, благоприятстващи тяхното действие и пос­тигането на добра ефективност. Много важ­но е определянето на дозите съобразно съдържанието на органично в