Растителна защита

Информационен бюлетин за поява, разпространение, плътност, развитие, степен на нападение, начини и средства за борба с вредителите по земеделските култури за периода до 30 септември 2012 година.

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК

реколта 2011 - 2012 год.

Основни вредители за периода:

Контрол на болестите преносими със семена

Контрол на неприятелите през есента Контрол на плевелите през есента

Контрол на болестите преносими със семена

Немислимо е получаването на високи добиви и качествено зърно, без осигуряване на здрав посадъчен материал. Подценяването на този елемент от зърнопроизводството води след себе си не само намаляване на добивите и влошаване качеството на зърното, но и до намножаване на заразата от редица опасни гъбни болести, пренасяни със семената на пшеницата и ечемика.

Твърда (мазна) главня - причинява отслабване на растенията и разреждане на посевите, добивите намаляват. Класовете са с по-отворени плеви и осили, което ги прави по-дебели. Зърната са дребни, при натиск се разчупват и от вътрешността им излиза черна главнива маса с миризма на развалена риба. Когато в посева има единични класове нападнати от твърда главня, те могат да останат незабелязани, но един главнив клас съдържа милиарди спори. По време на жътва те попадат върху семената и ако тези семена се засеят необеззаразени, загубите може да са огромни.

Праховита главня - обикновено присъствието и се забелязва след изкласяване. Вместо нормален, се показва клас, изцяло разрушен и превърнат в черна праховита маса. Тънката прозрачна ципа покриваща класа се разкъсва и спорите се разнасят от вятъра. Разкъсването на ципата съвпада с цъфтежа на растенията. Попаднали върху близалцата на цветчетата от здрави растения, спорите покълват. Мицелът остава в спящо състояние в зародиша и не пречи за нормалното изхранване и формиране на зърното. Заразените и здравите семена по нищо не се различават. Осъществената инфекция може да се установи чрез микроскопско изследване при оцветяване на мицела. Болестта е особено опасна и поради продължителната жизнеспособност на гъбата - 4-5 години в заразеното пшеничено и над 10 години в заразеното ечемичено зърно.

Ленточна болест по ечемика — заразата се пренася със семената, от където системно се заразяват листата. По листата се появяват единични или няколко бледожълти ивици и ленти, които по-късно стават кафяви. При спорообразуването се покриват от тъмен плесенов налеп. Напетняването води до изсъхване на листата и до загиване на растенията. Някой от болните растения успяват да образуват клас, но той е слаб и стерилен. При ниски температури и влага след сеитба се забавя поникването на семената и се увеличават заразяванията с ленточна болест.

През тази година хладното и дъждовно време във фенофаза „цъфтеж" на пшеницата създаде благоприятни условия за развитие на фузариоза по класа. При сеитбата на заразени семена се проявяват признаците на фузарийно кореново гниене. Такива семената не покълват или пониците им загиват, което разрежда посева. При сеитба на партида семена заразени с фузариум и необеззаразени с подходящ фунгицид срещу тази болест, трябва да се завиши сеитбената норма с толкова, колкото е процента на заразеност, тоест до 5%.

Обеззаразяването на семената е практически единственото средство за контрол на тези болести. Дали това обеззаразяване е необходимо, се установява чрез лабораторен анализ. Анализът дава информация за вида на патогена и степента на зараза. Според полученият резултат, да се избере подходящ фунгицид за обеззаразяване на семената. При отсъствие на зараза от видовете главни, не е необходимо семената да се третират с фунгициди.

Контрол на неприятелите през есента

Контролиране и регулиране числеността на вредните насекоми се постига не само с химични методи, но и с методите на интегрираната растителна защита. Навременната сеитба, извършена в оптимални срокове, с качествени семена, правилен сеитбооборот и прилагането на правилни системи за предсеитбена обработка на почвата имат важно значение за намаляване на повредите, причинени от неприятели.

Правилен сеитбооборот — при неспазване, масово се намножават неприятелите, чиито ларви са се специализирали да се хранят с житни растения. Това са житни бегачи, житари, червено житно комарче, житни цикади, пшениченият трипс, житни мухи, житни стъблени и листни оси, житна стъблена нощенка и др. При монокултурно отглеждане на есенници, житният бегач нанася сериозни повреди и се налага използването на химични средства. Този неприятел не представлява опасност, ако не се засяват житни след житни. Обработка на почвата - оказва влияние върху върху неприятелите, които обитават почвата и регулира тяхната плътност. При обръщане на почвеният пласт много от вредителите се заравят по-дълбоко и загиват, други умират от механичното въздействие, а трети извадени на повърхността биват унищожени от птици или неблагоприятни условия. Минималните обработки и директните сеитби са причина за увеличаване числеността на житните мухи, пшениченият трипс, житните бегачи, житните бълхи и цикади, обикновената полевка и др. На площи с колонии от полевка е необходимо извършване на оран над 15 см. При предсеитбена обработка на 8-10 см. Гнездата на полевката се запазват и числеността на неприятеля не се променя.

Оптимални срокове на сеитба - съобразени с различните райони. За Северна България да се сее от 25 септември до 15 октомври, за Южна България от 1 до 20 октомври и за предпланинските райони от 20 септември до 10 октомври. Засяването в оптимални срокове на качествени семена с висока кълняема енергия редуцира силно нападението от житни мухи, листни въшки, житни бълхи и цикади, червено житно комарче и др. Срокът на сеитба е от решаващо значение за избягване на вируса, причиняващ „жълто ечемичено вджуджаване", пренасян от насекоми.

Посевна норма - определя гъстотата на посева, регулира осветлението и др. Добре гарнираните посеви по-слабо се нападат от житни мухи, житни стъблени оси, вредна житна дървеница, житни цикади, листни въшки и др. Цикадите предпочитат разредени площи с изостанали в развитието си растения. Крилатите листни въшки (разселителки) също предпочитат разредени посеви. Оптимална дълбочина на сеитба - поникването е по-рано, по-дружно и растенията по-слабо се нападат от неприятели. При по-дълбока сеитба поникването е забавено, неравномерно, кълна остава по-дълго в почвата и повредата от почвени неприятели е висока.

Контрол на плевелите през есента

Зърнено-житните култури се заплевеляват от различни плевелни видове, основно от групата на зимно-пролетните, ранните пролетни, някои от зимните и кореновоиздънковите плевели. За успешното им предпазване от конкуренцията и от плевелите , е необходимо да се спазват редица изисквания залегнали в технологията за отглеждане.

Правилен сеитбооборот - зимната пшеница и ечемика да не се засяват две и повече години на една и съща площ. Монокултурното отглеждане е една от основните причини за увеличаващите се площи в редица райони на страната от едногодишните житни плевели като див овес, лисича опашка, ветрушка, пиявица и др. При неправилно редуване на културите се създават условия за трайно настаняване на устойчивите и слабо чувствителни на хормоноподобни хербициди видове - лайка, лепка, видовете подрумче, див мак и др.

Обработка на почвата - съобразена със степента и характера на заплевеляването. При заплевеляване с многогодишни плевели - предсеитбената обработка да се извърши на 20-22 см, а при силно засушаване, каквото се наблюдава тази година на 15-16 см. Обработките да се правят с плуг или култиватор с подрязващи органи, а не с дискови оръдия или фрези. В зависимост от плевелите на тези площи, до сеитбата да се извърши култивиране или дисковане, за да се унищожават периодично новите издънки от плевелите. Всички силно заплевелени площи задължително да се изорат на по-голяма дълбочина 18-20 см, без образуване на буци.

Когато се наложи засяване на зимни житни след предшественик житна култура и площта е силно заплевелена с едногодишни житни плевели, оранта да се извърши на 20-25 см.

При сравнително чисти от плевели площи или късни предшественици, като царевица - плитката предсеитбена оран или дисковането на 10-12 см дават много добри резултати.

Оптимални срокове на сеитба - те са от решаващо значение за формиране на добре гарниран и конкурентноспособен посев. Такива посеви се заплевеляват много по-слабо. При много късна и плитка сеитба посевите са прореждат силно от неблагоприятните зимни условия.

Химичен контрол - проблемът с плевелите не може да бъде решен без участието и правилният подбор на хербициди. При използването на хербициди през есента се премахва конкуренцията на плевелите и житните култури се развиват по-добре, гарнират се нормално. У нас при пшеницата и ечемика е разрешен разнообразен списък от хербициди с различен спектър и механизъм на действие. За да се вземе решение за използване на почвени хербициди е необходимо предварително да се знае какви са плевелните асоциации в дадената площ. Площите трябва да са много добре обработени и валирани след сеитбата. Сеитбата да е извършена на оптимална дълбочина от 5-6 см.

РАПИЦА

Основни вредители за периода:

Подготовка на площите за сеитба За да се създадат добри условия за успешно отглеждане на рапицата, трябва да се познават добре изискванията на културата към агротехническите мероприятия.  Изискванията и се определят от това да има достатъчно време за качествена обработка на почвата.

Правилен сеитбооборот - културата рапица не е много взискателна към предшественика. На тази основа добри предшественици са житните, а измежду тях най- подходящи са есенният и пролетният ечемик, пшеницата, ранното производство картофи и едногодишните фуражни култури. Пшеницата е добър предшественик, но има и такива условия, които налагат да се внимава, например: при третиране на пшеница с хербициди съдържащи акт. в-во медсулфурон, суша и рН на почвата над 6,8 трябва да изминат 120 дни от внасянето на хербицида до сеитбата на рапицата. В противен случай се препоръчва дълбока оран на 25-30 см.

Обработка на почвата - дребните семена на рапицата изискват отлично подготвена почва. Това е един от най-критичните моменти от отглеждането на културата. Добре е площта да се изоре на 15-18 см дълбочина с брануване, а при суха почва да се дискова в две посоки, за да не се допуска образуването на буци. Преди сеитба на рапица се бранува и валира с цел формирани на гладка повърхност и твърдо легло за семената. Твърдото легло позволява капилярно покачване на вода до семената, което пък подпомага дружното им поникване.

Оптимални срокове на сеитба - те са предпоставка за равномерно гарниране и нормално иззимяване на растенията. Зимната маслодайна рапица се засява 10-14 дни преди сеитбата на зимните житни култури. Не бива да се избързва, защото по това време у нас обикновено е сухо, което води до неравномерно поникване на посевите. По-късната сеитба пък не позволява на растенията да оформят розетка от 8-10 листа до настъпване на зимата и да се закалят достатъчно, което води до измръзване на голяма част от посевите.

Контрол на плевелите - започва още с подготовката на почвата за сеитба. Най- честият предшественик за рапицата са житните култури. Плевелните асоциации, които се проявяват при рапицата са същите както при есенниците. Адекватната подготовка на почвата подпомага до голяма степен контрола на плевелите.

ЦАРЕВИЦА

Фенофази : „7-ми лист" - „изметляване"

Основни вредители за периода:

Памукова нощенка - констатирано е нападение и вредна дейност от гъсениците на неприятелят в областите Видин, Враца и Перник. След излюпване младите гъсеници се хранят със свилата, след това правят ходове в кочана. Ходовете са изпълнени с екскременти. Очаква се засилване на вредната дейност. Контролът срещу неприятеля се провежда срещу младите гъсеници от първа възраст.

Царевичен стьблопробивач-установена е вредна дейност на гъсениците от второ поколение на царевичният стьблопробивач. Високите температури и ниската въздушна влажност причиниха висока смъртност на гъсеницете и ограничиха разпространението на неприятелят. В посевите със захарна царевица смъртността на гъсениците е традиционно по- ниска. Те са най-уязвими в 1-ва - II-ра възраст, малко след началото на хранене. През този период младите гъсеници активно се придвижват, което също спомага за повишаване на тяхната смъртност. Загубите причинени от вредителят могат да се определят като преки (видими) - пречупени стъбла, загуби непосредствено от гъсениците, повреда в дръжката на кочана или непосредствено под него, което при механизирано прибиране води до паднали на земята кочани и косвени - „отваряне на входни врати" за бактериални и гъбни инфекции, намаляване на добива.

Праг на икономическа вредност след фенофаза „изметляване":

• 90% нападнати растения с по 3-4 повреди на едно растение при царевица за зърно;

• 10% нападнати растения с по 1-2 повреди на едно растение при царевица за семепроизводство;

ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ

ДОМАТИ

Основни вредители за периода:

Доматен миниращ молец - продължава усиленото разселване на вида и с помощта на феромонови уловки е установен в нови области за страната - Силистра, Разград и Търговище. В Южна България се наблюдава постоянен и силен летеж на вредителя в полска среда - от 36-50 до 120-150 пеперуди на феромон за една седмица, което представлява висока степен на риск. Данните от феромоновите уловки са много полезни за ранното откриване на доматеният миниращ молец и навременното предприемане на мерки за контрол, преди видими повреди по растенията. Много важно за постигане на успех при контролът на неприятеля е той да започне навреме, докато плътността му е все още ниска и различните поколения не са се застъпили. При химичните пръскания не трябва да се пренебрегва редуването на инсектициди с различен механизъм на действие. Да не се пристъпва към излишно завишаване на регистрираните дози, така само се улеснява създаването на устойчивост в неприятеля.

Памукова нощенка-наблюдава се повишаване популационната плътност на памуковата нощенка и засилена вредна дейност на гъсениците от второ поколение на неприятелят в областите Благоевград, Кърджали, Пазарджик, Пловдив. В силно нападнатите посеви плътността достига до 15-18% нападнати плодове. Памуковата нощенка развива три поколения годишно. Младите гъсеници отначало скелетират, а след това прогризват отвори по листата. След трета възраст те повреждат плодовете на гостоприемниците. При доматите нападат зелените плодове, вгризват се в тях и се хранят със съдържанието им.

Химичният контрол да се проведе до трета възраст на гъсениците при праг на икономическа вредност:

• Фенофаза „ плодообразуване " — 5% нападнати плодове;

Паяжинообразуеащи акари-започналото още от края на юни засушаване и продължителното задържане на високи температури, провокираха тенденции за силно нарастване на числеността на акарите. Храненето на акарите причинява пожълтяване или бронзиране на листата. Нарушава се интензивността на фотосинтезата и се увеличава транспирацията, което води до издребняване на плодовете. При по-висока плътност листата прегарят.

През месец август да се водят редовни наблюдения върху плътността на акарите. Прагове на икономическа вредност:

• Домати —10% нападнати растения;

• Патладжан - 5 бр./лист или 10-15% нападнати растения;

• Пипер — 5-6 бр. /лист;

• Краставици — 5% нападнати растения;

Тютюнев и калифорнийски трипс-трипсовете смучат сок от листата, вегетационният връх и пъпките. При голяма плътност листата изсъхват. Освен преките щети те са и преносители на вируса на доматената бронзовост. Масови прояви на бронзовост в полска среда са констатирани през третата десетдневка на месец юли в районите на Благоевград и Пловдив. Контролът срещу тези неприятели налага редовно унищожаване на плевелната растителност, обследване на площите и пръскане с разрешените продукти за растителна защита.

Картофена мана по домати-високите температури и ниската атмосферна влажност ограничиха развитието и разпространението на патогена. Отчетена е слаба степен на нападение в цялата страна. Падналите в края на месец юни локални валежи създават условия за развитие на картофена мана. За опазване на посевите от домати, да продължат превантивните пръскания.

Кафяви листни петна-прояви на болестта са констатирани още от средата на месец юни. Контролът срещу патогена да се провежда едновременно с пръсканията срещу картофена мана, като се използват регистрирани продукти за растителна защита, действащи и на двете болести.

Брашнеста мана по домати-ниската относителна влажност на въздуха и високите температури провокираха развитието на болестта. Очаква се повишаване степентта на нападение от патогена. Пръсканията да се провеждат през интервал от 10-12 дни, като се спазват карантинните срокове на използваните продукти за растителна защита.

Жилкова некроза-регистрирани са единични засегнати растения в района на Пазарджик. Болестта се причинява от щам на краставично мозаичния вирус. Развитието на болестта се определя от динамиката на летеж на листните въшки, които пренасят вируса. При установяване на симптоми, доматените растения да се изскубват и изгарят. Ефективна борба се осъществява чрез ограничаване числеността на преносителите с регистрирани афициди.

Столбур по домати-първи признаци на столбур по домати са установени от средата на месец юли. Динамиката на болестта е в пряка зависимост от плътността на вектора (цикада) Hyalesthes obsoletus. Цикадата се намножава при горещо и сухо време, а летежът и е най-интензивен в началото и средата на месец юли. При химичният контрол срещу неприятеля , задължително да се напръска и плевелната растителност около посева в ивица поне 50 м.

Праг на икономическа вредност:

• 2 бр. цикади на 10 откоса с ентомологичен сак;

ПИПЕР

Основни вредители за периода:

Памукова нощенка-през настоящата година засилена вредна дейност на гъсениците от второ поколение на неприятелят е установено и по пипер. Химичният контрол да се насочи срещу първа - трета възраст на гъсениците.

Брашнеста мана по пипера-съществуват благоприятни условия за заразяване и развитие на това заболяване по пипера - температури над 25°С и ниска относителна влажност на въздуха. При установено нападение от патогена да се използват системни фунгициди за контрол на болестта. 

Мана по пипера(фитофтора)-за да се предотврати възникването на огнища от болестта трябва да се извършват редовни наблюдения и при установяване на симптоми, болните растения и здравите около тях да се отскубнат и унищожат. След това да се направи обеззаразяване на почвата под тях с 2% амониева силитра. Останалите растения да се напръскат със системни фунгициди, при по-голям разход на работен разтвор.

Патогенът се разпространява с поливните води. Пиперът трябва така да се разсажда, че водите от браздата да не достигат основите на растенията. Колкото по-голямо е разстоянието на растението от браздата, толкова по- трудно причинителят прониква до кореновата система. Необходимо е периодично да се извършва продълбочаване на поливните вади.

Бактерийно петносване по пипер-болестта е установена в дворни места в Северна България и на полето в района на Кърджали. По всички надземни части на растенията се появяват дребни, воднисти, тъмни, различни по форма и големина петна. Често петната са ограничени от жълтеникав венец. При силно нападение листата пожълтяват и окапват. Бактерийното петносване се проявява след дъжд или при напояване чрез дъждуване. Контролът на болестта включва: спазване на тригодишно сеитбообращение, сеитба на обеззаразени семена, гравитачно поливане, редовно унищожаване на плевелите, защото бактерията има голям брой гостоприемници. При поява на първи симптоми да се използват медсъдържащи средства.

Столбур по пипера-столбурът е силно вредо