Растителна защита

Информационен бюлетин за поява, разпространение, плътност, развитие, степен на нападение, начини и средства за борба с вредителите по земеделските култури за периода до 31 октомври 2012 година

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК реколта 2011 - 2012 год.

Основни вредители за периода:

- Обикновена полевка;

- Обикновен житен бегач;

- Житни мухи;

- Листни въшки;

- Плевели.

Обикновена полевка

Екологичните условия през миналата година в предзимния и зимния период се оказаха изключително неблагоприятни за мишевидните гризачи в това число и за обикновената полевка. Засушаването през септември и октомври забави сеитбата и развитието на житните посеви, а недостига на зелена храна прекрати размножаването на полевката. Ниските температури с периодични валежи от сняг удължиха зимата до края на месец март. Последвалото бързо топене на снеговете придружено от нощни температури под нулата, допълнително намали плътността на полевката. Резултатите от проведените пролетни обследвания показаха, че по-голяма част от регистрираните колонии през есента не са активни. Слаби колонии бяха отчетени в областите Перник, Пловдив и Шумен. Популациите изпаднаха във фаза депресия.

Късно настъпилата пролет и затопляне предполагат закъсняване в размножаването. Настъпилото още през юни засушаване е предпоставка за слабо размножаване и нисък прираст в популациите.

За настоящата есен може да се очаква продължаване депресията в числеността на полевката. Локални увеличения на плътността около и малко над прага на икономическа вредност 2 колонии/дка са отчетени на ограничени площи с поливни люцерни и в стърнища разположени в по-влажни микрорайони в областите Кюстендил, Пловдив и Шумен. Наблюденията трябва да продължат, за да може навреме да се установи евентуално настъпващ подем в плътността. Точно тогава е най-подходящият момент за ефективна намеса в контрола на неприятеля, когато плътността е все още ниска, а ареала на разпространение - ограничен.

Обикновен житен бегач

През миналата стопанска година плътността на неприятеля в цялата страна остана под установените прагове на вредност. Житният бегач се намножава масово при монокултурно отглеждане на житните култури. Основната повреда се нанася от ларвите, които живеят в почвата и повредата е на хармани в житният посев. Обикновено излизат на повърхността нощем и придърпват листата в ходовете си, където ги сдъвкват за да изцедят сока им. Надъвканите листа впоследствие се избутват навън. Те са силно накъдрени и наподобяват дреб от кълчища. Растенията в началните стадии от развитието си загиват, а в по-късна фаза са със силно забавен растеж.

Основното и най-лесно приложимо средство за контрол на житният бегач е правилното сеитбообращение. При засяване на житни култури в условията на монокултура (житни след житни), за да се опазят растенията в началните етапи от развитието им е необходимо преди сеитба да се извърши обеззаразяване на семената срещу неприятеля. Поникналите растения от тези семена за известно време са отровни за ларвите. След поникване на житните растения, особено на „повторки” трябва да се следи за появата на ларвите на бегача.

При отчитане на плътност над прага на икономическа вредност е необходимо да се изведе химичен контрол:

• Пшеница — 3 бр.ларви/кв.м. във фенофази „ поникване ” - „ братене ”;

• Ечемик — 4 бр.ларви/кв.м. във фенофази „ поникване ” - „ братене ”;

Контрола срещу ларвите на житният бегач задължително да се проведе през есента. Тогава ларвите са по-малки, по-често излизат на повърхността, по-чувствителни са на инсектициди, а самите растения са по-дребни и пръскането е по-качествено. През пролетта химичният контрол е по-труден, защото ларвите са едри, повече време са в ходовете и са по- слабо чувствителни на препаратите. Ако се чака химичният контрол да се проведе през пролетта, значителна част от посевите ще бъдат разредени или унищожени, тъй като ларвите не изпадат в диапауза през зимата , а се хранят активно и през зимата.

Житни мухи

Благоприятни условия за масово намножаване на житните мухи се създават при монокултурно отглеждане и ранна сеитба на есенниците. През есента наблюденията да се насочат към по-рано засетите посеви и тези на „повторки”.

Праг на икономическа вредност:

3 бр. мухи/кв.м. във фенофаза „ братене ”

Икономическо значение за нашата страна имат: шведската муха, хесенската муха, житната стъблена муха, черна пшеничена муха.

Шведската муха е постоянен неприятел по овеса, ечемика и пшеницата. Голяма част от мухите от трето поколение се преселват по многогодишните бобови треви, където летежът им продължава до септември. Те снасят яйцата си по самосевките и по рано поникналите житни култури. Ларвите повреждат централният лист на растенията. В резултат на повредата растенията братят по-силно, но класовете от тези братя са по-слаби. Мухите от есенното поколение на хесенската муха летят до началото на месец октомври. Ларвите им вредят като ларвите на шведската муха. Високите температури и ниска атмосферна влажност са неблагоприятни за развитието на неприятеля.

Житната стъблена муха нанася по-големи повреди в по- високите полета и има предпочитания към пшеницата. Снася яйца по самосевките и житните растения до към средата на октомври. Картината на повреда е същата както при шведската муха.

Мухите от второ поколение на черната пшеничена муха продължават да снасят до края на ноември. В едно стъбло се развива една ларва. Когато времето през август и септември е сухо, повредите по поникналите посеви през октомври са масови.

Разтегнатият летеж на житните мухи и скритият начин на живот на ларвите, затруднява контрола с тези неприятели. Химичният контрол се провежда при доказана необходимост, срещу възрастните преди яйцеснасяне с разрешените инсектициди.

Листни въшки

Листните въшки смучат сок от листата, където при подходящи условия и масово нападение образуват плътни колонии. При силно нападение листата се усукват и изсъхват. Някои от видовете листни въшки са преносители на вируса причиняващ болестта жълто ечемичено вджуджаване при пшеницата и ечемика. Най-често симптомите се появяват още през есента и обхващат растенията на хармани. Растежът на болните растения е силно потиснат.

Симптомите варират според вида и сорта на растенията гостоприемници и щама на патогена. Характерно за нападнатите растения е вджуджаване, силно братене и интензивно жълто или червено оцветяване на листата. Болните растения изостават в развитието си. Братята са многобройни, образуват се гъсти и плътни туфи с изправени нагоре листа. Силно нападнатите растения обикновено загиват през зимата. Редките и по-рано засетите посеви се нападат по-силно. Това налага още през есента обследване на есенниците, особено на по-ранните посеви и тези на „повторки”. При нужда през есента и пролетта се използват химични средства за борба с векторите.

Своевременно да се предприеме химичен контрол с някой от регистрираните продукти за растителна защита при отчитане на плътност над прага на икономическа вредност:

• 3 бр.листни въшки/растение във фенофаза „ поникване ”-„ братене ”;

Химичен контрол на плевелите през есента

Плитките обработки преди сеитбата на зимните житни и продължителното едностранно използване на противошироколистни хербициди през годините, засили проблемите с житните плевели в райони, където те не са представлявали проблем. Между най-важните представители на тази група плевели, чиито семена в по-голямата си част поникват през есента са ветрушка, полска лисича опашка, южен див овес, едногодишен райграс, полска овсига и др. На площи заплевелени преобладаващо с житни плевели е препоръчително и икономически изгодно есенно внасяне на противожитни хербициди. При използването на хербициди през есента се премахва конкуренцията на плевелите и житните култури се развиват по-добре, гарнират се нормално. За да се вземе решение за използване на почвени хербициди е необходимо предварително да се знае какви са плевелните асоциации в дадената площ. Площите, предвидени за третиране с почвени хербициди, трябва да са много добре обработени и валирани след сеитбата. Сеитбата да е извършена на оптимална дълбочина от 5-6 см.

РАПИЦА

Основни вредители за периода:

- Рапична стъблена бълха

- Земни бълхи

- Рапична листна оса

- Сухо стъблено гниене (Фомоза)

Рапична стъблена бълха

Възрастните се концентрират по рапицата веднага след поникването и. Високата плътност на бълхите върху младите растения, може да доведе до пълно унищожаване на посева. Те изгризват върху котилидоните или първите същински листа овални отвори или малки ямички, поради запазения горен или долен епидермис. Женските снасат в основата на листните дръжки и в почвата. Ларвите най-често презимуват в листните дръжки. Вредността е по-голяма в години с мека есен и зима. Нападнатите растения изостават силно в развитието си и пролетта изглеждат като закържавели. Отворите по стъблата са входни рани за гъбни патогени, които причиняват икономически загуби.

През есента прага на икономическа вредност е:

• 2 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза „ поникване

4 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза „разтворен 3-ти лист ”-„9 или повече листа”

Рапична листна оса

През този период вреди трето поколение на рапичната листна оса. Установена е вредна дейност от лъжегъсениците на наприятеля в областите Велико Търново, Монтана, Разград и Шумен. Младите лъжегъсеници се хранят по долната страна на листата, като нагризват малки дупчици или по-големи прозорчета. С нарастването си лъжегъсениците прогризват отвори в листата или правят нагризвания по периферията. Те могат напълно да обезлистят растенията, особено при топла и суха есен.

Праг на икономическа вредност през есента след поникване на рапицата:

• 2-3 броя лъжегъсеници/кв.м.

При плътност над прага на икономическа вредност пръсканията да се провеждат само при топло и сухо време.

Сухо стъблено гниене (Фомоза)

Фомозата се разпространява в полето на огнища и при подходящи условия много бързо обхваща цялото поле. Първите симптоми се срещат по растенията още с поникването до фенофаза „6-ти лист“. Това налага редовни прегледи през есента и вземане на мерки докато гъбата се среща още по листата, като листни петна. Върху нападнатите листа се образуват неправилни светлосиви петна с дребни черни точки по тях. Заразяването на стъблото става непосредствено на или над почвената повърхност. По стъблото се образуват сиви петна с тъмен ръб, които ясно разграничава нападнатата от здравата тъкан. По кореновата шийка се появяват тъмни петна, които могат да доведат да изсъхване, а също и до отмиране на растението. Инфекциите по стъблата са нелечими.

От превантивните мерки за контрол на заболяването все още не е късно да се приложи:

• Балансирано торене - едностранното азотно торене повишава склонността към заболявания в т.ч. и към фома;

• Регулиране на вредителите - повредите, които нанасят увеличават пораженията по рапицата;

В силно застрашени посеви да се пристъпи към химичен контрол през есента. Много често се използват фунгициди с морфорегулиращ ефект (съчетаване на фунгицидна защита с функцията на растежен регулатор, за по-добро „зазимяване“ на растенията). Тези продукти предизвикват скъсяване на надземната част, разклоняване на листната розетка, удебеляване на стъблото и кореновата шийка и по-интензивно разклоняване на страничните корени. Всичко това спомага за по-доброто презимуване на растенията.

ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ

Механични и агротехнически растителнозащитни мероприятия

С провеждането на тези мероприятия се намалява значително броят на третиранията с химични средства през следващата вегетацията. С тях се унищожават зимуващите по овощните дървета и ягодоплодните култури неприятели и причинители на болести. Някои от задължителните мерки за този период са следните:

• Изкореняване и изнасяне от градината на изсъхналите и болни дървета, които са източник на нападение от корояди и дървесинояди и инфекции от шарка по сливата, огнен пригор, бактерийно изсъхване и др.

• Изрязване и изгаряне на изсъхналите клони и клонки на овощните дървета, където презимуват причинителите на ранното кафяво гниене по костилковите, брашнестата мана по ябълката и прасковата, огненият пригор по крушата и дюлята. Изрязване на клонките нападнати от кръвна въшка.

• Изрязване и изгаряне на нападнатите стъбла и издънки на малините от малиновата стъкленка, малиновият агрилус, малиновият молец, сивите листни петна, дидимелата и др.

• Събиране и унищожаване на гъсеничните гнезда, мумифицираните плодове по дърветата и опадалите повредени плодове, които са източник на нападение от листогризещи гъсеници и бадемов семеяд и на заразяване от кафяво гниене и загиване завразите на дюлята.

• Остъргване, премахване и унищожаване на старата и напукана кора от ствола и скелетните клони на ябълките, крушите, прасковите, сливите и дюлите. Под кората презимуват плодовите червей, кръгломиниращият молец, крушовата бълха, корестата завивачка и др.

• Обработка на почвата под дърветата на дълбочина 18-20 см в реда и на 8-10 см до стволовете, за да се унищожи зимуващият запас на черешовата муха, плодовите оси, крушовите бълхи, малиновия бръмбар и др. По този начин не само се разрушават зимните убежища, но се създават и неблагоприятни условия за зимуването на неприятелите. С обработката на почвата се заорават и окапалите листа върху, които презимуват причинителите на струпясването по ябълката и крушата, на червените листи петна по сливата, на ръждите и листните петна по овощните и малините.

• Варосване на стъблата и дебелите клони, за да се предпазят от зимните студове и да се унищожат лишеите и мъховете по стъблата.

• Младите дрървета да се обвият в хартия, велпапе, полиетиленови или други материали, за да се предпазят от гризачи.

• В края на листопада, при 70% окапали листа, костилковите овощни видове да се напръскат с разрешените медсъдържащи продукти за растителна защита.

• За да се намали заразата от струпясване да се напръскат ябълките и крушите с разтвор от карбамид - 5%. Окапалите листа също се напръскват. С карбамида освен, че се наторява овощната градина се създават и благоприятни условия за развитие на някои микроорганизми, които унищожават болестта в листата.

Болести по време на съхранение на плодовете

След прибирането на реколтата, плодовете са благоприятна среда за развитието на патогенни гъби. Тези болести могат напълно да унищожат плодовата продукция, тъй като се развиват добре при 0°С.

Глеоспороза - по повърхността на плодовете се образуват рязко ограничени тъмно кафяви петна, които се вдлъбват навътре. Повредените плодове изсъхват и се мумифицират. Гъбата причинител навлиза в плодовете през вкорковени петна.

Сиво гниене - върху плодовете при висока влажност се формира бяло-сив, пухест налеп от мицела и спорите на гъбата. Болестта може бързо да се разпространи по съседните плодове и за кратко време да се образуват огнища от зараза. Нападнатите плодове трябва бързо да се отстранят и унищожат. Плодовете могат да се заразят през вегетацията, но и при брането, транспортирането и съхранението.

Кафяво гниене - развива се през вегетацията и при съхранението на плодовете. Източник на зараза са мумифицираните плодове и заразените леторасли. Патогена може да проникне в плодовете и чрез механични повреди причинени от неприятели, болести, градушки, неправилно бране и сортиране. При съхранение повърхността на заразените плодове става блестяща, тъмна (кафява или черна). Болестта се разпространява бързо по съседните плодове, особено при тъмно, ниски температури и висока въздушна влажност.

Горчиви петна - появяват се в периода на узряване и запазване на плодовете. Това са дребни петна под кожицата, твърди и закръглени. Нападнатите плодове имат горчив вкус. Горчивите ядки се проявяват при намалено съдържание на калций в плодовете. Опасност от появата им има при рязка промяна на времето - от сухо и топло към дъждовно и при високи дози азот. При съхранението повредата се разширява и плодовото месо придобива гъбест вид и ръждивокафяво оцветяване.

Покафеняване на плодовото месо - проявява се от въздействието на ниски температури, презряване на плодовете и продължително съхранение. Тази повреда може да се причини и от повишена влажност на въздуха в началния период на съхранение. Покафеняването се проявява слабо в хладни помещения и рязко се увеличава при затопляне. Да се проверява състоянието на плодовете в началото на съхранение всеки месец, а към края през две седмици.

В плодохранилището трябва да се създадат условия за постепенно доузряване на плодовете, да се задържат процесите на стареене и плодовете да са максимално устойчиви на болести. Температурата има решаващо значение за продължителността на съхранение. Колкото по-бързо се охладят плодовете след беритбата, толкова по-дълго ще се съхранят. Ябълките се съхраняват при 0 °С, а крушите при -1 °С ± 1,5 °С. Големи колебания на температурите се отразяват неблагоприятно на качеството.

Относителната влажност на въздуха трябва да се подържа около 90 - 95%, за да се избегне увяхване на плодовете. При по-ниска влажност кората на плодовете се набръчква, особено когато са прибрани преди нужната зрялост. Влажността на въздуха може да се повиши чрез напръскване с вода на пода и стените или чрез поставяне на съдове с вода. Много високата влажност може да предизвика конденз по стените и да благоприядства видовете гниене.

Температурата и влажността на въздуха трябва да се контролират през целият период на съхранение. Различните сортове трябва да се съхраняват в различни помещения или в отделни щайги. Плодовете на някой сортове влияят отрицателно върху съхранението на други сортове, като причиняват физиологични растройства - покафеняване на плодовото месо, на плодовата кора и др. Сортовете които узряват по-рано, могат да ускорат този процес при съхранение със сортове, които по-бавно достигат физиологична зрялост.

За повече информация ползвайте Бюлетините на Областните дирекции по безопасност на храните!

За извеждане на борбата с болестите, неприятелите и плевелите да се прилагат само разрешените за употреба продукти за растителна защита при съответната култура, вредител и в регистрираната доза!

Изготвил: Снежана Проданова - главен експерт в отдел „ККППЗиИВВ"


Източник: Българска Агенция по Безопасност на Храните