Растителна защита

Информационен бюлетин за поява, разпространение, плътност, развитие, степен на нападение, начини и средства за борба с вредителите по земеделските култури за периода до 31 октомври 2012 година

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК реколта 2011 - 2012 год.

Основни вредители за периода:

- Обикновена полевка;

- Обикновен житен бегач;

- Житни мухи;

- Листни въшки;

- Плевели.

Обикновена полевка

Екологичните условия през миналата година в предзимния и зимния период се оказаха изключително неблагоприятни за мишевидните гризачи в това число и за обикновената полевка. Засушаването през септември и октомври забави сеитбата и развитието на житните посеви, а недостига на зелена храна прекрати размножаването на полевката. Ниските температури с периодични валежи от сняг удължиха зимата до края на месец март. Последвалото бързо топене на снеговете придружено от нощни температури под нулата, допълнително намали плътността на полевката. Резултатите от проведените пролетни обследвания показаха, че по-голяма част от регистрираните колонии през есента не са активни. Слаби колонии бяха отчетени в областите Перник, Пловдив и Шумен. Популациите изпаднаха във фаза депресия.

Късно настъпилата пролет и затопляне предполагат закъсняване в размножаването. Настъпилото още през юни засушаване е предпоставка за слабо размножаване и нисък прираст в популациите.

За настоящата есен може да се очаква продължаване депресията в числеността на полевката. Локални увеличения на плътността около и малко над прага на икономическа вредност 2 колонии/дка са отчетени на ограничени площи с поливни люцерни и в стърнища разположени в по-влажни микрорайони в областите Кюстендил, Пловдив и Шумен. Наблюденията трябва да продължат, за да може навреме да се установи евентуално настъпващ подем в плътността. Точно тогава е най-подходящият момент за ефективна намеса в контрола на неприятеля, когато плътността е все още ниска, а ареала на разпространение - ограничен.

Обикновен житен бегач

През миналата стопанска година плътността на неприятеля в цялата страна остана под установените прагове на вредност. Житният бегач се намножава масово при монокултурно отглеждане на житните култури. Основната повреда се нанася от ларвите, които живеят в почвата и повредата е на хармани в житният посев. Обикновено излизат на повърхността нощем и придърпват листата в ходовете си, където ги сдъвкват за да изцедят сока им. Надъвканите листа впоследствие се избутват навън. Те са силно накъдрени и наподобяват дреб от кълчища. Растенията в началните стадии от развитието си загиват, а в по-късна фаза са със силно забавен растеж.

Основното и най-лесно приложимо средство за контрол на житният бегач е правилното сеитбообращение. При засяване на житни култури в условията на монокултура (житни след житни), за да се опазят растенията в началните етапи от развитието им е необходимо преди сеитба да се извърши обеззаразяване на семената срещу неприятеля. Поникналите растения от тези семена за известно време са отровни за ларвите. След поникване на житните растения, особено на „повторки” трябва да се следи за появата на ларвите на бегача.

При отчитане на плътност над прага на икономическа вредност е необходимо да се изведе химичен контрол:

• Пшеница — 3 бр.ларви/кв.м. във фенофази „ поникване ” - „ братене ”;

• Ечемик — 4 бр.ларви/кв.м. във фенофази „ поникване ” - „ братене ”;

Контрола срещу ларвите на житният бегач задължително да се проведе през есента. Тогава ларвите са по-малки, по-често излизат на повърхността, по-чувствителни са на инсектициди, а самите растения са по-дребни и пръскането е по-качествено. През пролетта химичният контрол е по-труден, защото ларвите са едри, повече време са в ходовете и са по- слабо чувствителни на препаратите. Ако се чака химичният контрол да се проведе през пролетта, значителна част от посевите ще бъдат разредени или унищожени , тъй като ларвите не изпадат в диапауза през зимата, а се хранят активно и през зимата.

Житни мухи

Благоприятни условия за масово намножаване на житните мухи се създават при монокултурно отглеждане и ранна сеитба на есенниците. През есента наблюденията да се насочат към по-рано засетите посеви и тези на „повторки”.

Праг на икономическа вредност:

3 бр. мухи/кв.м. във фенофаза „ братене ”

Икономическо значение за нашата страна имат: шведската муха, хесенската муха, житната стъблена муха, черна пшеничена муха.

Шведската муха е постоянен неприятел по овеса, ечемика и пшеницата. Голяма част от мухите от трето поколение се преселват по многогодишните бобови треви, където летежът им продължава до септември. Те снасят яйцата си по самосевките и по рано поникналите житни култури. Ларвите повреждат централният лист на растенията. В резултат на повредата растенията братят по-силно, но класовете от тези братя са по-слаби. Мухите от есенното поколение на хесенската муха летят до началото на месец октомври. Ларвите им вредят като ларвите на шведската муха. Високите температури и ниска атмосферна влажност са неблагоприятни за развитието на неприятеля.

Житната стъблена муха нанася по-големи повреди в по- високите полета и има предпочитания към пшеницата. Снася яйца по самосевките и житните растения до към средата на октомври. Картината на повреда е същата както при шведската муха.

Мухите от второ поколение на черната пшеничена муха продължават да снасят до края на ноември. В едно стъбло се развива една ларва. Когато времето през август и септември е сухо, повредите по поникналите посеви през октомври са масови.

Разтегнатият летеж на житните мухи и скритият начин на живот на ларвите, затруднява контрола с тези неприятели. Химичният контрол се провежда при доказана необходимост, срещу възрастните преди яйцеснасяне с разрешените инсектициди.

Листни въшки

Листните въшки смучат сок от листата, където при подходящи условия и масово нападение образуват плътни колонии. При силно нападение листата се усукват и изсъхват. Някои от видовете листни въшки са преносители на вируса причиняващ болестта жълто ечемичено вджуджаване при пшеницата и ечемика. Най-често симптомите се появяват още през есента и обхващат растенията на хармани. Растежът на болните растения е силно потиснат.

Симптомите варират според вида и сорта на растенията гостоприемници и щама на патогена. Характерно за нападнатите растения е вджуджаване, силно братене и интензивно жълто или червено оцветяване на листата. Болните растения изостават в развитието си. Братята са многобройни, образуват се гъсти и плътни туфи с изправени нагоре листа. Силно нападнатите растения обикновено загиват през зимата. Редките и по-рано засетите посеви се нападат по-силно. Това налага още през есента обследване на есенниците, особено на по-ранните посеви и тези на „повторки”. При нужда през есента и пролетта се използват химични средства за борба с векторите.

Своевременно да се предприеме химичен контрол с някой от регистрираните продукти за растителна защита при отчитане на плътност над прага на икономическа вредност:

• 3 бр.листни въшки/растение във фенофаза „ поникване ”-„ братене ”;

Химичен контрол на плевелите през есента

Плитките обработки преди сеитбата на зимните житни и продължителното едностранно използване на противошироколистни хербициди през годините, засили проблемите с житните плевели в райони, където те не са представлявали проблем. Между най-важните представители на тази група плевели, чиито семена в по-голямата си част поникват през есента са ветрушка, полска лисича опашка, южен див овес, едногодишен райграс, полска овсига и др. На площи заплевелени преобладаващо с житни плевели е препоръчително и икономически изгодно есенно внасяне на противожитни хербициди. При използването на хербициди през есента се премахва конкуренцията на плевелите и житните култури се развиват по-добре, гарнират се нормално. За да се вземе решение за използване на почвени хербициди е необходимо предварително да се знае какви са плевелните асоциации в дадената площ. Площите, предвидени за третиране с почвени хербициди, трябва да са много добре обработени и валирани след сеитбата. Сеитбата да е извършена на оптимална дълбочина от 5-6 см.

РАПИЦА

Основни вредители за периода:

- Рапична стъблена бълха

- Земни бълхи

- Рапична листна оса

- Сухо стъблено гниене (Фомоза)

Рапична стъблена бълха

Възрастните се концентрират по рапицата веднага след поникването и. Високата плътност на бълхите върху младите растения, може да доведе до пълно унищожаване на посева. Те изгризват върху котилидоните или първите същински листа овални отвори или малки ямички, поради запазения горен или долен епидермис. Женските снасат в основата на листните дръжки и в почвата. Ларвите най-често презимуват в листните дръжки. Вредността е по-голяма в години с мека есен и зима. Нападнатите растения изостават силно в развитието си и пролетта изглеждат като закържавели. Отворите по стъблата са входни рани за гъбни патогени, които причиняват икономически загуби.

През есента прага на икономическа вредност е:

• 2 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза „ поникване

4 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза „разтворен 3-ти лист ”-„9 или повече листа”

Рапична листна оса

През този период вреди трето поколение на рапичната листна оса. Установена е вредна дейност от лъжегъсениците на наприятеля в областите Велико Търново, Монтана, Разград и Шумен. Младите лъжегъсеници се хранят по долната страна на листата, като нагризват малки дупчици или по-големи прозорчета. С нарастването си лъжегъсениците прогризват отвори в листата или правят нагризвания по периферията. Те могат напълно да обезлистят растенията, особено при топла и суха есен.

Праг на икономическа вредност през есента след поникване на рапицата:

• 2-3 броя лъжегъсеници/кв.м.

При плътност над прага на икономическа вредност пръсканията да се провеждат само при топло и сухо време.

Сухо стъблено гниене (Фомоза)

Фомозата се разпространява в полето на огнища и при подходящи условия много бързо обхваща цялото поле. Първите симптоми се срещат по растенията още с поникването до фенофаза „6-ти лист“. Това налага редовни прегледи през есента и вземане на мерки докато гъбата се среща още по листата, като листни петна. Върху нападнатите листа се образуват неправилни светлосиви петна с дребни черни точки по тях. Заразяването на стъблото става непосредствено на или над почвената повърхност. По стъблото се образуват сиви петна с тъмен ръб, които ясно разграничава нападнатата от здравата тъкан. По кореновата шийка се появяват тъмни петна, които могат да доведат да изсъхване, а също и до отмиране на растението. Инфекциите по стъблата са нелечими.

От превантивните мерки за контрол на заболяването все още не е късно да се приложи:

• Балансирано торене - едностранното азотно торене повишава склонността към заболявания в т.ч. и към фома;

• Регулиране на вредителите - повредите, които нанасят увеличават пораженията по рапицата;

В силно застрашени посеви да се пристъпи към химичен контрол през есента. Много често се използват фунгициди с морфорегулиращ ефект (съчетаване на фунгицидна защита с функцията на растежен регулатор, за по-добро „зазимяване“ на растенията). Тези продукти предизвикват скъсяване на надземната част, разклоняване на листната розетка, удебеляване на стъблото и кореновата шийка и по-интензивно разклоняване на страничните корени. Всичко това спомага за по-доброто презимуване на растенията.

ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ

Механични и агротехнически растителнозащитни мероприятия

С провеждането на тези мероприятия се намалява значително броят на третиранията с химични средства през следващата вегетацията. С тях се унищожават зимуващите по овощните дървета и ягодоплодните култури неприятели и причинители на болести. Някои от задължителните мерки за този период са следните:

• Изкореняване и изнасяне от градината на изсъхналите и болни дървета, които са източник на нападение от корояди и дървесинояди и инфекции от шарка по