Растителна защита

Растително защитни мероприятия през текущия месец - бюлетин по растителна защита. Подхранване на есенниците Бюлетин растителна защита 1 / 2019. Пролетно торене на пшеница и рапица

 

Зърнено-житни култури

Дълго продължилата суша през есента на 2018 г. затрудни обработките на почвата и не позволи сеитбата  на зимните зърнено житни култури да се извърши в оптимални агротехнически срокове и нормално да поникнат    есенните култури. Дефицитът на почвената влага задържа началните фази от вегетацията на по-рано засетите есенни посеви. На отделни места посевите  с пшеница и рапица в началото на зимата бяха във фенофаза покълване и при тези посеви пониците изсъхнаха и непрезимуваха.              

При направени обследвания  на площите с есенни култури  бе установено, че:

минималният брой живи растения при пшеницата не е  по-малко от 160 бр. / м2 във фенофаза 2-3 лист и не по-малко от 140 бр. /м2 във фенофаза братене; при ечемика минималният брой живи растения не е по-малко от 120 бр. /  м2 във фенофаза 2-3 лист и не по-малко от 110 бр. /  м2 във фенофаза братене. Единични бяха  площите с изтегляне на растенията в посевите , където бе необходимо да се валират   посевите.

В технологията за отглеждане на пшеницата голяма роля играе пролетното подхранване с азот. Определящо е,  внасянето на тора да се случи в края на февруари – началото на март. За разлика от изминалите години през 2019 г. подхранването на житните  закъсня и продължава в настоящия момент.

От края на фаза „братене” пшеницата започва да приема по-голямо количество хранителни вещества, когато процесите на растеж протичат бързо. Ако пшеницата навлезе във фаза „вретенене” и има недостиг на   хранителни вещества, то това ще окаже отрицателно влияние върху добивите.

Важно е влагането  на минералния тор да е равномерно. При неравномерно разпръскване, загубата на реколта може да достигне до 5-10%.

Правилно определяне на нормите за азотно торене е главен момент при отглеждане на зимните житни. Вредно влияние оказва, както недостигът, така и излишъкът на хранителния елемент. Симптомите на азотен дефицит се изразяват в бледо зелени (хлоротични) растения, които са слабо развити, а излишъка му води до прекомерен вегетативен процес, повишена чувствителност към заболявания, склонност към полягане на посевите, със всички последствия от това и като краен резултат по-нисък добив.

За да се определи най-точно количество и вида на тора, от който имат нужда посевите, трябва да се направи почвен анализ.  Анализът ще покаже и запасеността на почвата с основните хранителни елементи. Торовите норми и дози трябва да се съобразяват с конкретните почвено-климатични условия, с технологията на отглеждане, с предшественика и т.н…

Подходящи азотни торове за подхранване при пшеницата и ечемика са Амониева селитра и Карбамид.  Карбамидът е подходящ за кисели почви и добра влажност и по-ниска температура от настоящата в момента. Не бива да се прилага  и на карбонатни почви. Добри резултати се получават и при подхранване на есенниците с течни торове за листно подхранване.

 Обследвайте  площите с есенни култури,  за да  оцените състоянието на популацията на  ОБИКНОВЕНАТА ПОЛЕВКА във всяко едно поле. Особено внимание обърнете на площите с монокултурно отглеждане и такива с предшественици слънчоглед и царевица, и тези които се намират в близост до люцерна.

 

ИПВ  ( икономическият праг на вредност ) напролет е:  

 

  • 1 активна  колония / дка за зърнено-житни култури  и
  • 2 колонии /дка за люцерна.

 

 

При установена плътност над ПИВ     заложате примамки за борба с вредителя. Задължително е борбата срещу полевката да  включва и колониите по крайпътните ивици и синорите – важно превантивно средство, което ограничава ù междинните местообитания на неприятеля.  БОРБАТА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВЕДЕ НАЙ-КЪСНО ДО КРАЯ НА МЕСЕЦ МАРТ.  

Разрешен е  родентицида ФОСТОКСИН ПЕЛЕТИ с активно вещество алуминиев фосфид и  дозата е   2-5 пелети / обитаем ход.

Важно: Примамките задължително се поставят  в ходовете на неприятеля. При работа с тях да се вземат всички мерки за опазване на полезния дивеч и птиците.

 

ПЛОЩНОТО ТРЕТИРАНЕ Е СТРОГО ЗАБРАНЕНО!

 

Ларвите на ЖИТНИЯ БЕГАЧ възобнововиха вредната си дейност – констатирахме изсъхнали повредени растения   навити във вид на малки туфички, подобни на дреб от кълчища –  са най-сигурният белег за присъствието на неприятеля.

Рано напролет химична борба се води при установяване на плътност над ПИВ, който за пшеница и зимен ечемик е 5 бр. ларви / м2 или 5 бр. повредени растения / м2

За постигане на максимален ефект да се използва наземна техника, като препоръчваме количество работен разтвор на декар да е съобразено с указанията за съответния ПРЗ.

Регистрирани за борба ПРЗ с ларвите на обикновения житен бегач са:

Активни вещества Продукт  за РЗ

Категория на употреба

Доза

мл/г/дка

Циперметрин +  

Хлорпирифос- етил

АГРИЯ 1050 ПЛЮС /

ТЕРАГАРД ПЛЮС     Професионална 2

70 мл/дка

с раб.р-р             200-300 л/дка

Тиаклоприд БИСКАЯ 240 ОД        Професионална 2 20 мл/дка
Алфациперметрин ВАЗТАК НОВ 100 ЕК

Непрофесионална категория  

30 мл/дка
Ацетамиприд МОСПИЛАН 20 СП     Професионална 2 12,5 г/дка
Хлорпирифос- етил ДУРСБАН 4 ЕК

Професионална 2

150 мл/дка

с раб. р-р   40 л/дка

Хлорпирифос-етил ПИРИНЕКС 48 ЕК     Професионална 2 150 мл/дка

с раб. р-р   40 л/дка

 

и др. регистрирани ПРЗ.

РАПИЦА

Зимната рапица притежава добра регенерираща способност и може сравнително добре да възстановява загубата на листна маса от зимата. Силно измръзналите посеви реагират с едно по-забавено развитие през пролетта.

Пролетния растеж започва от месеците февруари – март, когато температурите на въздуха са трайно +5°С или повече.

При направените обследвания в посевите с рапица през месец март трябва да установите минимален брой   растения / квадратен метър – 18 броя живи растения, във фенофаза 6-8 лист и възобновен растеж.

Недостигът на хранителни елементи води до проява на неинфекциозни болести в посевите с рапица.

Рапицата е отзивчива на торене с макро и микроелементи – сяра, манган, бор, магнезий, молибден, цинк и др.

Азотното подхранване  на зимната рапица има важно значение.

При кисели почви амониевия сулфат трябва да се използва.

Препоръчва се, заедно с азота да се подаде и сяра, за неговото по-пълно оползотворяване. Недостигът на сяра води до  повишаване на опасността от болести, намаляване на добивите и маслеността.

Магнезият стимулира развитието на листната маса. Недостигът на Бор се проявява в повишена чувствителност на растенията към болести (Ботритис и Фома), слабо развити рапични посеви, особено през пролетта и  покафеняване на периферията на листната петура. Това най-често е съпроводено с мъртва сърцевина на корена. Манганът  стимулира синтеза на протеините и фотосинтезата. Симптомите на манганов недостиг често се бъркат с тези при недостиг на сяра. Основната разлика е, че междужилковото прошарване тук се проявява върху най-новия подраст и цялото растение изглежда завяхнало.  Мангановият дефицит може да бъде предизвикан от почви с високо рН, затова често се наблюдава при алкални реакция на почвения разтвор.