Коренови гниения и гниене на основите на стъблата - Sclerotinia sclerotiorum, Rhyzoctonia solani, Fusarium oxysporum, Pyrenocheta lycopersici" />

Коренови гниения и гниене на основите на стъблата - Sclerotinia sclerotiorum, Rhyzoctonia solani, Fusarium oxysporum, Pyrenocheta lycopersici - Agro-CONSULTANT.net

Растителна защита

Склеротиниозата с причинител Sclerotinia sclerotiorum е проблем при хладно и влажно време през вегетацията на културите.

В осно­вата на стъблото на растенията близо до почвената повърност се образува бял, памуковиден налеп, в който се развиват големи, черни склероции. В мястото на нападение кората започва да гние, като гниенето про­никва по-дълбоко и в резултат загива проводящата система. Органите на растението над мястото на повредата увяхват. Склеротиниозата с причинител Sclerotinia sclerotiorum може да се запази като склероции в почвата в продължение на 10 години.

Rhizoctonia solaniСтрупясване (Rhizoctonia solani). По по­никващите растения се появяват червеника­ви до тъмнокафяви петна, които прерастват в раковини. Растенията могат да загинат преди или непосредствено след поникването. През периода на активен растеж и плододаване болестта причинява кореново и базично гниене. По плодовете на доматите, които са в контакт с почвата, може да се развие кафя­во гниене, често с вписани концентрични, пръстени. Струпясване (Rhizoctonia solani) се запазва в почвата, компоста и растителните остатъци като мицел или склероции.

Вкорковяването на корените (Pyrenocheta lycopersici). По корените на младите растения скоро след разсаждането се появяват кафяви, некротични петна. Типичните симптоми се наблюдават в края на вегетацията предимно по главния корен-корковидност на тъканите, тъмнокафяв цвят, надлъжни пукнатини и неопадваща кора. Растенията изсъхват. Гъбата се запазва в почвата като микросклероции.

Fusarium oxysporum фузарийното кореново и базично гниене (Fusarium oxysporum) е заболяване по дома­тите в оранжерии. По кореновата система на разсадените растения се развива сухо, кафяво гниене. След формиране на първата китка се наблюдава жълтеене на най-долни­те листа, което постепенно обхваща и горни­те. Част от болните растения увяхват. При разрез на стъблото се открива червено-кафя­во оцветяване на проводящите съдове. С напредване на болестта цялата коренова система изгнива. Патогенът се запазва с ми- цел и хламидоспори по растителните ос­татъци и в почвата. Всички фактори, потис­кащи растежа и застаряването на растения­та и температури под 18°С , благоприятстват развитието на гъбата.

Борба с кореновите гниения, гниене на основите на стъблата, Sclerotinia sclerotiorum, Rhyzoctonia solani, Fusarium oxysporum, Pyrenocheta lycopersici

Използване на здрави семена или обез­заразяването им. Разсадът да се отглежда при оптимален температурен, хранителен и воден режим. Да не се допуска преовлажняване на почвата, а температурата на по­ливната вода да не е по-ниска от 18°С. При поява на сечене в гъстия разсад да се при­лага заливане на петната с продукти за рас­тителна защита. По възможност разсаждането да се извърши по-късно, когато почва­та е топла. Редовното гравитачно напоява­не позволява на растенията да развият вто­рични корени. Да се извърши подходящо дрениране. Да се избягва прекомерното азотно торене. Болните растения трябва да бъдат унищожени. Да се избягва голямата гъстота на посева. Отглеждане на растени­ята на опорни конструкции, мулчиране със слама или полиетиленово фолио. Препоръ­чителни са дългите сеитбообръщения. Из­ползване на устойчиви сортове спрямо тези болести.