Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Насекоми и фактори на околната среда.


Насекомите, както всички живи организми, не трябва да се разглеждат изолирано и независимо от условията на средата, която обитават. Те са в постоянно взаимодействие с факторите й, влияят се от тази среда и същевременно оказват влияние върху нея. Поради това познаването на взаимната връзка и взаимозависимостта между насекомите и факторите на средата има съществено значение за правилното решаване на въпросите за опазването на земеделските култури. Разпространението, числеността, развитието им, въобще всички техни жизнени функции и прояви зависят и се направляват в най-голяма степен от климатичните и почвените условия, от храната, от естествените врагове и най-после от дейността на човека.

Климатичните фактори, към които се отнасят температурата, влажността, валежите, слънчевата светлика, въздушните течения и др., имат относително най-голямо значение за насекомите, тъй като те влияят върху тях не само пряко, но и косвено, чрез останалите елементи на средата (почвата, растителността и др.). Те въздействат върху насекомите, като цяло, но от тях най-важни са температурата и влажността. Когато климатичните фактори са благоприятни за развитието на отделните видове, те се намножават масово и разширяват границите на разпространението си.

Насекомите принадлежат към животните с непостоянна, варираща телесна температура, която в голяма степен зависи от температурата на околната среда. Повечето от тях се развиват при температура от 10 до 40°С. В тези граници обаче всеки вид или негов стадий има температурен оптимум, при който жизнените процеси се извършват най-интензивно, за кратко време. Когато насекомният вид живее при най-благоприятна температура, той е най-плодовит, може да даде повече поколения и числеността му за кратко време се увеличава. Колкото повече температурните условия на околната среда се отклоняват от оптимума за дадения вид, толкова повече условията за живот се влошават, развитието се забавя и идва момент, когато то изцяло спира. Високите и ниските температури, зад пределите на които развитието на насекомите се преустановява, се наричат съответно горен и долен праг на развитие. За много от насекомите долният праг на развитие е около 10°С.

Познаването на леталните температури при отделните насекоми дава възможност за унищожаването им посредством термичния метод за борба, т.е. чрез използване на ниски и високи температури за борба с тях. Внезапните силни застудявания през пролетта с резки промени на температурата оказват твърде неблагоприятно въздействие върху тях, особено върху по-чувствителните стадии. Хладното и дъждовно време потиска процеса на яйцеснасянето и намалява косвено яйчната продукция. Например за ябълковия плодов червей е установено, е когато през периода на яйцеснасянето температурата привечер е по-ниска от 16°С, пеперудите не яйцеснасят. Например съществена причина за периодичните колебания в плътността на популациите на листоминирищите молци са метеорологичните условия и преди всичко температурните колебания в края на февруари и през март. Временното повишаване на температурите в началото на март, както често се случва у нас, довежда до предивременно” излитане на пеперудите на тези видове, а застудяванията след това причиняват почти стопроцентовото им умиране. Въобще температурата на околната среда влияе върху цялата жизнена дейност на насекомите (поведение, скорост на развитие, полово узряване и т.н.), като въздейства върху скоростта на процесите на обмяната на веществата

Влажността на средата подобно на температурата има голямо значение за живота на насекомите, тъй като количеството на постъпването и отделянето на водата от организма им, което става при обменните процеси, зависи в голяма степен от въздушната влажност. При нарушаване на водния баланс в организма на насекомите настъпват смущения и понижаване на жизнената дейност. Валежите също пряко или косвено влияят върху насекомите. Честите и силни валежи са неблагоприятни за редица по- нежни насекоми, особено за някои техни стадии. Увеличението на почвената влага също се отразява крайно вредно върху развитието на почвените насекоми. Умерените валежи и росата, които повишават атмосферната влажност, както и дебелата снежна покривка са благоприятни за повечето от насекомите.

Светлината действа върху физиологичните процеси и обмяната на веществата, активността и поведението (дневни, вечерни, и нощни), разпространението, намножаването и морфологичните особености на насекомите. Например при някои листни въшки появяването на половите форми е свързано с продължителността на осветлението - появяват се при къс светлинен ден.

Почвата като жизнена среда има голямо значение за разпределянето, живота и развитието на насекомите, тъй като част от тях (поповото прасе и др.) прекарват целия си живот в нея, а други (майският и юнският бръмбар, ябълковата и сливовата плодова оса, черешовата муха и др.) - само известна част. В зависимост от нейния релеф, механичен състав, структура, проветривост, температура, влажност и неблагоприятни условия в почвата се създават благоприятни и неблагоприятни условия за насекомите, които я обитават. Познаването на взаимоотношенията между почвата и насекомите сполучливо може да се използва за прогнозиране на появата и намножаването им.

Средата , в която живее дадено насекомо, е населена от много живи същества - растения, гръбначни животни, гъби, бактерии и други насекоми. С тях то влиза в най-различни взаимоотношения. Растителността, която в случая се явява основна храна на насекомите, има голямо значение, особено за тези, които се хранят само с едно растение (гъсениците на ябълковия молец и др.). Познаването на хранителната специализация при насекомите и на причините за нея е от особена важност за практиката при извеждането на борбата с вредните насекоми.

Към факторите на околната среда се числят и различни естествени врагове на насекомите - хищни и паразитни