Растителна защита

Растителна защита на земеделските култури.Терасиране - в зависимост от състоянието на терена се строят различни видове тераси.


Борбата с почвената ерозия на склоновете с голям наклон се води най-резултатно посредством терасирането. То се състои в разделяне на склона на тесни напречни ивици, по които водата се задържа и не може да ерозира почвата. В зависимост от състоянието на терена (наклон, степен на развитие на ерозионните процеси и мощност на хумусния хоризонт и стопанска цел, за която се използват земите) се строят различни видове тераси - наорни, гребеновидни, стъпаловидни, траншейни и др.

Наорни тераси

Наорните тераси са най-лесноизпълними. Прилагат се при терен с наклон до 8-10°, когато почвата не е силно ерозирана, за отглеждане на полски култури. Склонът се разделя по посока на хоризонталите на ивици с изкуствени слогове, които се наричат наорни тераси. Ширината на ивиците е от 20 до 70 м в зависимост от наклона и механичния състав на почвата. Ивиците са по-широки при по-малък наклон и по-тежък механичен състав на почвата. Изкуствените слогове се оформят с плуг-риголвач, с който се минава първия път по терасираната линия и почвата се отмята към горната страна. След това се минава с плуга още 2-3 пъти близо до отхвърлената почва на първата бразда в обратна посока, като почвата се натрупва на една и съща линия. По този начин се оформя вал, висок 60-70 см, който служи за основа на терасата. По-нататък наорните тераси се оформят с течение на времето, като се оре почвата винаги в една порока и се отхвърля към долната страна. Вследствие на многократното прехвърляне на почвата от горната към долната страна на терасата се получава чувствително изравняване и намаляване на наклона на платното.

Когато се използват наорни тераси за борба с ерозията, необходимо е да се прилагат и агротехнически мероприятия.

Гребеновидни тераси

Гребеновидни тераси се наричат още валове-тераси. Те представляват малки земни насипи (гребени, валове), разположени напречно на наклона. Височината на валовете е 30-40 см, а ширината при основата им - 2,5-3 м. От горната страна насипът е издаден малко над повърхността на почвата, по-висок е откъм долната страна. Предназначението на валовете е да задържат повърхностния воден отток. Гребеновидните тераси се прилагат , когато теренът има малък наклон, до 7°, при отглеждане на полски култури.

При по-леки и структурни почви, при които водата лесно се попива, валовете са разположени успоредно на хоризонталите. При тежки непропускливи почви или в райони с проливни дъждове при хоризонтално разположение на валовете се задържа много вода, която заблатява почвата. В такъв случай валовете се разполагат под малък наклон с хоризонталите, за да се оттича водата покрай тях и да се извежда навън от терасираната площ. Ширината на терасите (разстоянието между валовете) се определя в зависимост от наклона и механичния състав на почвата. За тази цел се използуват специални формули.

Стъпаловидни тераси

Стъпаловидните тераси се използват нашироко в практиката, когато теренът има наклон, по-голям от 7-8°.

Стъпаловидните тераси се състоят от откос (бряг) и плато. Откосите се правят земни или зидани. Земните откоси са по-евтини и по-често се прилагат в практиката. Изработват се изключително с машини. Зиданите откоси изискват повече ръчен труд, който ги оскъпява.

Платото е хоризонтално или с малък наклон. Когато платото е хоризонтално, то е по-тясно, прилага се на площи, предназначени за трайни насаждения. При наклонено плато терасите са значително по-широки, обикновено се използват за отглеждане на тревни фуражни култури.

При изработване на стъпаловидните тераси се спазва следната последователност: най-напред теренът се трасира и се определят местата на терасите. След това се пристъпва към изработване на земните работи. При изкопаване на терасите горният почвен пласт (хумусният) се отстранява и след като се оформи терасата, с него се насипва равномерно само платното, в което се отглеждат културите.

Оразмеряването на терасите (определяне ширината на платото, височината, наклона и ширината на откосите) се извършва посредством специални изчисления в зависимост от характера на терена, стопанската цел, за която се използва земята - за овощни насаждения, лозя, фуражни култури и др.

Терасирането е скъпо мероприятие. За да се използват терасираните площи по-продължително време, необходимо е да се поддържат в добро състояние. За да се запазят от разрушителното действие на водата, земните откоси се затревяват или се засаждат с храстовидна растителност. За поддържане на зиданите откоси се извършва периодичен текущ ремонт.