Растителна защита

Мента (Mentha sylvestris).

Проявява репелентно действие по отношение на мравки. Половин чаша листа от мента и 1 чаша сафроново, шафраново (Carthamus tinctorius) масло се смесват в смесител. Сместа се бутилира и се оставя за един ден на горещо място. Поливат се следите и гнездата на мравките.

Елша (Аlnus sp.)

Прилага се срещу листни въшки и акари по карамфил, шипка, ябълка и други.Използва се настойка от 1 kg сухи или 2 kg свежи листа, накиснати за 24 часа в 10 1 вода.Може да се приготви и отвара, като след 12-часово киснене получената настойка се вари в продължение на 30-40 минути. Гъсениците на гьботворката не се хранят с листата на дъба, ако са нап­ръскани с настойка от елша. Старо народно средство за унищожаване на поповото прасе е заравянето в почвата на клонки от елша.

Жаблек, конски ребра (Galega orientalis).

Проявява висок акарициден ефект. Използва се настойка, приготвена от 1 kg смлени сухи растения, които са киснали 24 часа в 10 1 вода.

Змийско мляко (Chelidonium majus).

Проявява ефект срещу листни въшки, листни бълхи, щитоносни въшки, трипсове и гъсеници на зелевите пеперуди.Използва се настойка, приготвена от 3-4 kg свежа или 1 kg сушена расти­телна маса, която се кисне 36 часа в 10 1 вода. Сушените и смлени растения се използват за прашене срещу къщни неприятели или след запалване за опушване на овощни дървета и зеленчукови растения срещу листни въшки.

Киселец (Rumex acetosa).

Проявява лекуващо действие спрямо меха­нично повредени дървесни видове.Образуваните рани трябва да се натриват 2-3 пъти дневно с листа или корени. По-висока ефективност се наблюдава, ако листа от киселец се поставят върху раните като пластир на пласт от 1-1,5 cm, след което се притискат с подходящ материал. Пластирът трябва да се смени няколко пъти през лятото.

Картофи (Solanum tuberosum).

Във всички части на растението и особено в недозрелите клубени се съдържа отровният алкалоид соланин. Препоръчва се за опазване на краставици от листни въшки. Освен това с успех може да се използва срещу овощни акари, земни бълхи, кърлежи, дървеници и други. Използва се под формата на настойка, приготвена от 1,2 kg добре смлян свежа маса или 60-80 g нарязани сухи картофени стъбла, заляти с 10 l вода, в която престояват 3 часа (по-концентрираните разтвори може предизвикат пригори по растенията). Ефективността на настойката от картофи в сравнение с растителните ек­стракти от другите видове на сем. Solanaceae е относително по-слаба и предизвиква едва 30-50% смъртност.

Квасия (Quassia amara).

Има добре изразен инсектициден ефект срещу листни и коренови въшки, листогризещи гъсеници и мравки.Използва се настойка от 150 g суха листна маса на 10 1 вода.

Коноп (Cannabis sativa).

Има инсектициден ефект срещу ларвите на бялата зелева пеперуда, ларвите на майските бръмбари, колорадския бръм­бар и много други вредители по цвеклото, овощните дървета и цветята. Използва се настойка, приготвена от 100 g свежи цъфтящи растения, които се нарязват, заливат се с 2 1 вода и се варят 5-10 минути. За пръскане от така получения концентриран извлек се взимат 200 ml, които се разреждат в 10 1 вода.

Кромид (Allium cepa).

Препоръчва се за борба срещу паяжи-нообразуващи акари, листни въшки, млади гъсеници, за отпъждане на пти­ците, хранещи се с ягоди или плодове, срещу голи охлюви и за предпазване от неприятели в периода на съхранение.Използва се водна настойка, приготвена в съотношение 200 g сухи обвивни люспи от лютиви сортове лук на 10 1 гореща вода, в която киснат 15 часа. Трикратното третиране на нападнатите растения през 4-5 дни намалява числеността на паяжинообразуващите акари с 95%.

Половин кофа люспи се заливат с гореща вода (60-70°С). След един ден екстрактът се филтрува и се разрежда в съотношение 1:2. Така приготвената настойка има висок ефект срещу паяжинообразуващите акари.

100-150 g обелен лук се залива с 10 1 вода и се екстрахира 4-5 дни. Филтрува се и растенията се третират веднага.

Няколко глави лук, поставени в съдове, където се съхранява зрял фасул, го предпазват от фасулев зърнояд.

За отпъждане на птици на различни места в короната на овощните дърве­та се поставят срязани луковици. След изсъхването им, те се сменят с нови.

Кориандър (Coriandrum sarivum).

Действа срещу молци и листни въшки. Използва се отвара от равни части кориандър и вода, които се варят 10 минути. Разтворът се прецежда и се пръска.

Кукуряк (Heleborus odorum).

Във всички части на растението се съдържат отровни гликозиди – хелеборин, хелабороин и други. Действа много ефективно срещу младите ларви на колорадския бръмбар, нощенките, листните въшки по зеленчуковите култури и други открито живеещи насекоми Използва се под формата на отвара, като 500 g свежа маса се вари 20-30 минути в 10 1 вода.

Лайка (Chamomilla recutita, Matricaria chamomilla).

Съцветията на лайката проявяват висок инсектициден ефект срещу листни въшки, кръвна въшка, листни бълхи, листозавивачки и т.н.Използват се водни разтвори от изсушени и стрити на прах съцветия в доза 200 g прах за 10 1 вода. Възможно е да се прилагат и водни екстракти, получени след накисване на 200 g съцветия в 10 1 вода за 24 часа. Този екстракт може да се прилага и непосредствено преди прибирането на реколтата, тъй като токсичността му бързо се губи под влияние на слънчевата радиация.

Мелия (Melia azedarachta).

Проявява акарицидно действие. Използват се водни настойки, приготвени от 1 част суха растителна маса на 20 части вода.

Мечи лук (Allium ursinum).

Предпазва доматите от нападение на листни въшки и повишава продуктивността на картофите при третиране преди засаждането на рътените клубени, които ще се използват за семе. Приготвя се настойка от листа, цветоноси и луковици. Смачканата расти­телна маса се залива с вода в съотношение 1 к§ на 30 1 и кисне 12 дни. Прилага се двукратно през вегетационния период.

Млечка (Euphorbia virgata).

Сокът на млечката съдържа отров­ни вещества, поради което при работа трябва да се вземат всички предпазни мерки. Препоръчва се срещу гъсеници на пеперуди. Особено отровни са отварите от прецъфтели растения. Обикновено 4 kg свежи стъбла и листа се заливат с вода и се варят 2-3 часа, след което се разреждат до 10 1 с вода.

Мъжка папрат (Dryopteris felix mas).

Използва се за огра­ничаване плътността на листни и щитоносни въшки и фитонематоди под формата на настойки. В миналото от коренищата на мъжката папрат се е приготвяла отвара, която е използвана срещу паразитните хелминти по човека и домашните животни, поради което тя е известна и с името противоглистна папрат. За приготовяне на настойка 1 kg свежи растителни части се накисват за 18 часа в 10 1 вода. След прецеждане се използват за третиране в неразредено състояние. Същата настойка се препоръчва и за поливане на цикламени растения, наднати от нематоди (по 200 ml разтвор). Четири поливки забележимо ускоряват развитието на цикламите и намаляват вредата от нематодите, без обаче да ги унищожават.

Олеандър (Nerium oleander).

Образува гликозиди, високо токсични по отношение на голям брой насекоми-фитофаги. Използува се под формата на отвари.

Пащернак (Pastinacia sativa).

От корените е отделено инсектицидно действащо вещество, наречено тирастицин. То е токсично срещу ларви на мухи, комари, грахова листна въшка и др.

Пипер (Capsicum annuum).

Лютивите сортове се препоръчват за борба с листните въшки, листните бълхи, гъсениците и голите охлюви под форматана отвари и настойки. Използват се отвари от 1 kg свежи или 0,5 kg сушени нарязани червени плодове които се варят 1 час в 10 литра вода. Престояват две денонощия, след което се стриват, прецеждат и се наливат в плътно затворени емай­лирани или стъклени съдове, съхранявани на тъмно и хладно. За приготвяне на работния разтвор, 0,5 1 от получения концентрат се разрежда в 10 литра вода, към която се прибавя 40 g сапун. По същия начин може да се използва и прах от сухи стрити пиперки. Настойки се приготвят чрез нарязване на 1 kg зелени или 0,5 kg сухи пи­перки, които се заливат с 10 1 вода и се екстрахират в затворен съд в про­дължение на 10 дни, а след това се филтруват. За пръскане се използва разтвор, получен след разреждане на 150 ml от екстракта в 10 1 вода. Да се внимава разтворът да не попадне в очите!

Пелин (Artemisia absinthum).

Отвара от пелин се използва във етеринарната медицина за измиване на животните срещу външни паразити и кръвосмучещи видове. В растителната защита се прилага за борба със смучещи насекоми – листни въшки, листни бълхи, трипсове, листогризещи насекоми, миниращи молци и други. Прилага се под формата на отвара. За целта 1 kg нарязана суха надземна маса, залята с вода, се вари 15 минути, след което отварата се прецежда и долива до 10 l. За усилване действието на отварата към нея се добавя разтвор от сух птичи тор. Приготвя се като 1 kg сух тор се разтваря за 1-2 денонощия в малко количество вода. След това се смесва с отварата от пелин, прецежда се и се долива до 10 l. Първоначално се извършват по две, а след това по едно третиране седмично. Пелинът притежава силен репелентен ефект срещу дрешния молец, поради което стръкове от пелин се поставят в шкафове и гардероби.

Песъкиня (Padus avium, P. Racemosa).

Синтезира токсични съединения, съдържащи циановодородна киселина, бензалдехид и някои още неизвестни вещества. Действа токсично на къщната муха, листни въшки, акари, ларви на мухи и бръмбари, срещу листогризещи гъсеници и др. Използват се отвари, приготвени от 200-300 g свежи или сухи клонки заедно с листата, които се кипват в 10 1 вода. Прилага се за пръскане на овощни дървета или ягодоплодни храсти през пролетта и лятото. Клонките на песъкинята, потопени в съдове със застояла вода за 2-3 минути, унищожават всички патогенни микроорганизми, при което водата става ароматна, свежа и годна за пиене.

Повет (Clematis vitalba).

Растението е особено токсично в свежо състояние. Използва се за борба срещу смучещи насекоми – листни въшки, листни бълхи и трипсове. Прилага се под формата на настойка, получена от 1,5 kg неотворени пъпки или цветове, които се накисват за 1-2 часа в 10 1 вода.

Портокал (Citrus aurantium).

Проявява висока ефективност срещу па­муковата листна въшка. Използва се под формата на настойка от 200 g сухи портокалови кори, които се екстрахират в 1 1 вода в продължение на 5 дни. През това време съдът се съхранява на тъмно. Течността над утайката се отлива и се пре­цежда. За приготвянето на работен разтвор 1 чаша от този концентрат се разрежда в 5 1 вода.

Ревен (Rheum rhabarbarum).

Има добър инсектициден ефект срещу луковата муха и бобовата листна въшка. Използва се отвара от 1 kg свежи филизи и листа на 10 1 вода, които се варят в продължение на 30 минути.

Ралица (Delphinium elatum).

Всички части на растението съдържат токсични алкалоиди, но най-големи количества се намират в коренището и корените, в цветовете и в семената. Настойката и прахът от сухи растителни части на ралицата имат контактно и стомашно действие срещу гъсеници на пръстенотворката, бялата овощна пеперуда, златозадката, ябълковия ме лец, бялата зелева пеперуда, репните пеперуди, ларвите на люцернови тояд, лъжегьсениците на листните оси, листни въшки, бълхи и открито веещите ларви на листогризещите бръмбари. Инсектицидни свойства имат и декоративните форми на ралицата. Използва се цялото растение, което се прибира преди бутонизацията и се суши на сянка. Прилага се под формата на настойки и отвари. Настойката се приготвя в съотношение 10 1 вода на 1 kg грубо нарязана суха маса, която кисне 2 дни. Отварата се приготвя в същото съотношение, като се вари в продъл на 1-2 часа.

Репей (Arctium lappa).

Ефективен е срещу ларвите на зелеви руди, нощенки, миниращи молци и листоядни вредители по зелето, ряпата, репичките и други зеленчукови култури. Използва се за третиране на растенията в периода на яйцеснасяне на вредителите. Прилага се като настойка, приготвена от 3 kg нарязани листа, които кис­нат 3 денонощия в 10 1 вода. Необходимо е да се извършат 3-4 пръскания.

Самакитка (Aconitum sp.).

Проявява ефективност срещу зелената ябъл­кова листна въшка, срещу ларвите на малиновия бръмбар, дребни листогризещи гъсеници, ларвите на рапичната листна оса и други. Използва се настойка, получена от kg суха стрита надземна растителна маса , която се екстрахира 48 часа в 10 1 вода. По-висок ефект има настойка, приготвена от 350 g цветове, семена и ко­рени в същото количество вода. Срещу паяжинообразуващите акари се прилага спиртна (70%) настойка от корени, клубени и надземни части на растението, събрани в периода на бутонизацията, която преди употреба се разрежда с вода в съотношение 1:10. Може да се приготви и прах от самакитка, като 10 kg хидратна вар се навлажнява в 1,5-2 1 концентриран екстракт, след което се изсушава, стрива се добре и се прибавят 3 части дървесна пепел или уличен прах.

Софора (Sophora japonica).

Надземн