matochina1Маточината е много широко използвано и отдавна познато лечебно, етеричномаслено и медоносно растение. От маточината се употребяват предимно листата и стръковете, защото те съдържат 0,02-0,04% етерично масло.

Основните съставки на етеричното масло от маточина са:

  • гераниол;
  • цитрал (69%);
  • линалол;
  • цитронелол.

Маточината съдържа още витамин С, дъбилни вещества, слизести вещества и др. В медицината препаратите, които са приготвени от маточина, се използват:

  • за възбуждане на апетита;
  • като спазмолитично и болкоуспокояващо средство;
  • за подобряване на храносмилането;
  • при нервни заболявания;
  • сърцебиене;
  • сърдечна невроза;
  • мигрена;
  • полова възбуда и др.

В народната медицина маточината се използва при главоболие, виене на свят, задух, меланхолия, както и за усилване на зрението. Поради силния си аромат етеричното масло от маточината се използва в ликьорената, парфюмерийната и козметичната промишленост.

Диворастяща маточина може да се срещне в:

  • средиземноморската област на Европа;
  • южните райони на европейската част на бившия Съветски съюз;
  • средна Азия;
  • Америка.

В България маточината се среща почти в цялата страна, но запасите в естествените й находища са незначителни. У нас се отглежда сортът Мелиса 2.

MatochinaКратко ботаническо описание на маточината

Маточината (Мelissa oficinalis L.) е многогодишно тревисто растение от сем. Устоцветни (Lamiaceae). В България е разпространен само този вид. Коренището на маточината е силно разклонено. Маточината образува подземни стъбла, които са разположени плитко в почвата. Стъблото е четириръбесто, разклонено, високо 80-100 см, покрито с власинки. Листата на маточината са срещуположни, яйцевидни, назъбени, с дръжки. Долните листа са по-едри от горните. Цветовете на маточината са събрани по шест в прешлени и разположени в пазвите на листата. Окраската им е бяла, жълтеникава или розова. Плодът на маточината е сух. Състои се от 4 светлокафяви семена с абсолютно тегло 0,45-0,65 г.

Какви са биологичните особености и изисквания на маточината към климат и почва

Маточината е топлолюбиво растение. При нашите условия презимува нормално. Много рядко маточината измръзва. През първата година от вегетацията маточината формира добре развита листна розетка. В началото на втората година със затопляне на почвата от спящите пъпки на коренището на маточината и подземните стъбла се образуват много издънки (стъбла), върху които се формират цветни пъпки. Периодът на цъфтеж на маточината е продължителен - от юни до септември.
Маточината е слабовзискателна към светлината. Това дава възможност да се отглежда като подкултура в овощните градини. Светлината влияе положително върху съдържанието на етерично масло и това не бива да се подценява. Маточината има високи изисквания към почвена и въздушна влажност. Недостатъчната влага и нейното колебание през отделните фази от развитието на растенията причиняват окапването на листата. Маточината е много чувствителна при недостиг на почвена влага. Растенията образуват малко и ниски стъбла с дребни листа. Добивът на маточината намалява рязко. Прекомерното преовлажняване на почвата се отразява също неблагоприятно на маточината, защото се създават условия за нападение от гъбни болести.

Маточината е много взискателна към хранителните вещества в почвата. Тя реагира положително на торене с оборски тор и минерални торове. Нуждите от хранителни елементи на маточината са високи през целия вегетационен период. За маточината най-подходящи са рохкавите, отцедливи, песъкливоглинести почви с добър воден, въздушен и хранителен режим.

Каква агротехника трябва да прилагаме при отглеждането на маточината?

Последователното отглеждане на маточината няколко години на една и съща площ води до прекомерно сгъстяване на растенията и намаляване на добивите. Затова тя не бива да остава на едно и също поле повече от 3-4 години.

Най-добри предшественици на маточината са житните и зърнено-бобовите култури. През есента след прибиране на предшественика стърнището се подмята, след което се изорава на дълбочина 30-35 см. Преди да се направи оранта площта се наторява с 4-5 тона оборски тор и 50 кг суперфосфат на декар. Рано напролет площта се бранува, а преди сеитбата се култивира на 12-15 см.

Как се размножава, сее и засажда маточината?

Маточината може да се размножава чрез семена и чрез разсад, получен от семена, или чрез разчесване на коренищата. Директната сеитба не се предпочита, тъй като семената поникват трудно. При директната сеитба сеитбената норма на маточината е 600-700 г./дка и тя се извършва преди започването на зимата. Дълбочината на засяване е 1 - 2 см. Разсаждането на маточината, чрез разсад или коренища се извършва през май или октомври. За размножаването на маточината, чрез разсад се подготвят открити лехи. Ако разсаждането на маточината е предвидено за месец май, лехите трябва да се засяват през март, като се покриват с полиетилен за затопляне и предпазване на младите растения от слани. За засаждането на 1 дка маточина са необходими 10-12 кв. м лехи.
Семената на маточината се засяват в редове на разстояние 10 см един от друг при норма 3 г/кв. м. Покриват се с не повече от 1 см добре угнил оборски тор. Лехите с маточината се поливат и плевят редовно.
Разсадът се смята готов за изваждане, когато достигне 10-12 см височина и развие 6-7 листа. Корените на маточината трябва да са се развили на 6-8 см дълбочина и да са добре оформени. За засаждането на 1 дка са необходими 8000 растения. Маточината се засажда в бразди при междуредово разстояние 50-70 см и вътрередово 20-30 см. Веднага след това маточината се полива по бразди със слаба вода или се прави дъждуване.

При вегетативното размножаване старите коренища на маточината се разделят на 3-4 части. Засаждат се от края на септември до края на ноември. Този начин е най-сигурен по отношение на прихващането, но има и някои недостатъци. Той е значително по-скъп и освен това всички болести, които са се развили по време на 4-5-годишното отглеждане на маточината, се пренасят в новото насаждение.

Какви са грижите за насажденията от маточината?

Грижите за насажденията от маточината се състоят в поддържане почвата чиста от плевели, подхранване с амониева селитра, поливане, окопаване, борба с болести и неприятели, когато се наложи. Междуредията на маточината се окопават два-три пьти през вегетацията с култиватор и задължително след първия откос на зелената маса. Според нуждата на маточината от влага се правят от 2 до 4 поливки.
Растенията се подхранват с амониева селитра 30 кг/дка, която се дава на два пъти по 15 кг, като първото подхранване се извършва през пролетта едновременно с междуредовата обработка, а второто след първия откос.

За борба с плевелите в маточината се използват хербицидите: хербазин 50 ВП в доза 0,4 кг/дка, който се внася преди засаждането на разсада и след първата година рано напролет преди вегетацията на растенията, фузилад - 0,2-0,3 мл/дка за борба срещу житните плевели във фаза 3-5 лист на плевелите и при температура 20-22°С. ???

По-важни болести и неприятели по маточината са листни петна, скакалци, охлюви, пенеща цикадка.

Как се прибира и суши продукцията от маточина?

Прибирането на маточината се определя от целта, за която тя е предназначена. Маточината се отглежда за етерично масло или за сушена дрога. Когато маточината се отглежда за дрога, за един вегетационен период тя се реколтира два пъти: преди цъфтежа (юни-юли) и през септември, а при много добри грижи - три пъти (юни, юли-август и септември-октомври). Жътвата на маточината се извършва в тихо и слънчево време, сутрин, след като се вдигне росата. Стъблата на маточината се отрязват със сърп или косачка на 4-5 см височина над почвената повърхност. Суровината, която е предназначена за получаване на етерично масло, се преработва в свежо състояние чрез парна дестилация. От 1 дка за две-три окосявания се получават 1-2 кг етерично масло.

Листата за суха дрога се отделят от стъблата веднага след жътвата, докато са още свежи. След това се оставят на сянка да изсъхнат, като се разстилат на тънък пласт върху рамки или постелки. Изсушаването на маточината може да стане в сушилни за билки, тютюн или зеленчуци, като температурата не бива да надвишава 35°С. Сухата дрога от маточина се съхранява в проветриви помещения. Тя трябва да отговаря на изискванията на стандарта по следните показатели за качество: влага до 12%, миризма - приятна , лимонова, вкус - нагарчащ, слизест, да няма потъмнели, нападнати от болести листа, да не съдържа живи насекоми и личинки, ситно натрошената маса да е не по-вече от 8%.

Добиви: от суха маточина (листа и стръкове) - 80-120 кг/дка, а от етерично масло -1 -2 кг/дка.

Agro-CONSULTANT.net